30.03.2013 г., 10:46 ч.

Здравей, Живот!!! 

  Есета
1187 0 1
2 мин за четене

                                                         Здравей, ЖИВОТ!!!

       И макар все още да има сутрини, в които да ме гледаш смръщено изпод веждите си, аз ти казвам: "Здравей, живот!!!", защото повярвах отново, доверих се на същността си и разбрах, че заслужавам да те имам, решавайки дилемата, дали те искам.

       Бях обвила тялото, сърцето и душата си в дълбока самота, заради безверието и жестокостта около себе си, които ме мачкаха и тикаха все по-надолу към дъното. 

       Но и това не ми помогна да се предпазя и спася от отчаянието, което притъпи до краен предел желанието ми за живот.

       Напористият есенен вятър разкъсваше и разпиляваше дебелия и натежал килим от наслоените, пожълтели и накапали листа. Завихряше ги и отнасяше навсякъде. Догонвах и успявах да хвана само някои от тях, за да се опитам да запълня зеещите дупки.

       С усилие се катерех нагоре, разгръщайки с голи ръце бодливите храсталаци изпречили се на пътя ми.

       Изподрана и изтощена, стигайки все пак до върха, не откривах нищо друго, освен стърчащи зъбери, пусти чукари и... отново огромната дълбока бездна, мамеща ме със зловещата си загадъчност. Уморена и отново разочарована се надвесих над нея, но парчето скала, на което бях стъпила, се отрони и аз полетях надолу, стигайки до дъното. Но някой беше вдигнал "шлюза" и водата бе започнала да приижда, запълвайки празнотата. Това смекчи удара от падането и аз отново оцелях.

       Ококорих се, и осъзнавайки вече какво ми се случва, се отпуснах на повърхността  и тя започна да ме издига все по-нагоре и по-нагоре, отмивайки от мен наслоените с времето болка и отчаяние. Прецеждаше през своята решетка само хубавите неща, а натежалите огорчения запращаше на дъното.

       Затова олекнала, отново пробудила своята дълбока и крехка чувствителност, душата ми се усещаше лека като перце и летеше нагоре към проблясъците на надеждата.

        Празнината в мен отново започна да се запълва с красота, която реших, че заслужавам, и силно пожелавайки я, вече допусках да озарява моята душевност.

Защо досега съм се страхувала да се отпусна и поискам живота по този начин, за да поддържа живи поривите и желанията ми, наслаждавайки се безкрайно на всички хубави мигове?! В този момент разбирам, че съм се самонаказвала, избирайки това усамотение, заключвайки дълбоко в себе си всичко мое добро, познато и непознато.

И казвайки отново "Здравей" на живота, започнах отново да раздавам себе си, но пристъпвайки лекичко и разгръщайки зорко всяко ъгълче. Държа се здраво за "протегнатата ми ръка", която ме тегли напред и нагоре в посока към светлината. 

Оглеждам се наоколо и откривам невероятно забавни неща, за които преди това съм била сляпа.

             "БЛАГАДАРЯ ТИ, ЖИВОТ!!!"

 Ти прецени, че те заслужавам и не допусна да ми се изплъзнеш, затова сега те сграбчвам неистово и ти отдавам себе си - цялата!!! Докосвам се до теб с всичките си сетива, които пробуди отново в мен. Обещавам да поддържам буйния огън на нестихващите ми, дори понякога необуздани и диви страсти.

               "ЖЕЛАЯ ТЕ и ТЕ ОБИЧАМ!!!"

 Мечтая за теб и ще те пазя, за да ме правиш щастлива и пълноценна, силна и непоколебима пред своите предизвикателства. Всяка сутрин ще разтварям широко вратата и прозореца си, за да обземаш и изпълваш дома ми с лъчезарните си усмивки, гъделичкайки да ме събуждаш нежно, за да изпивам с наслада сутрешното си кафе, пожелавайки си закачливо: "Добро ууутро, ЖИВОТ, ОБИЧАМ ТЕ!!!"       

© Камелия Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря за броя на посещенията, макар да не съм убедена, че всички достигат до "финала", но искам да ви призная, че "тази история е написана по действителен случай"!!!
Предложения
: ??:??