18.03.2007 г., 21:47 ч.
Зимни вечери
2 мин за четене
"Детство мое, реално и вълшебно,
детство мое, така си ми потребно,
все се мъча света да обърна,
яхнал пръчка, при тебе да се върна.”
Красив рефрен! За съжаление обаче, детството на много хора далеч не е така приятно, както в тази песен. А кой би искал да преживее още веднъж детство, изпълнено със страдание и мизерия? Състоянието на децата в една държава показва нейното икономическо състояние и моралните ценности на жителите и, както бе казал някой. В такъв случай, страх ме е и да си помисля за скъпата си родина и нейните деца. Но тъй като това е тема, която всички избягват, смятам, че е крайно време ние, младото поколение, да заговорим за нея. Достатъчно е само да се огледаме наоколо. Зимна вечер. Посивели стари сгради , които сякаш всеки момент ще се срутят, тъй като семейната любов и уют, които са запълвали пукнатините, отдавна са изчезнали. В калните локви на улиците се отразява слабата светлинка от улична лампа. До най-близката кофа за боклук, която повече прилича на градското сметище, стои дете - измършавяло и премръзнало, гладно и самотно. В очите му, насълзени от студ и мъка, се вижда умора и измъченост, неприсъща за едно невръстно дете. Сякаш вече е видяло и преживяло всички жестокости и злини на този грешен свят и смисълът за живот е изгубен някъде в пустошта. За това дете всяка троха хляб означава безмилостен труд. А за макар и малките красиви неща няма време. Спреш ли се и за миг, силното течение на живота ще те помете. Къде са мечтите, надеждите и щастието на това невинно същество? Къде са веселите игри и безгрижните смехове? В джоба на някой богаташ, който и пукнат грош не дава за бедните и нещастните? В държавната хазна, която незнайно защо и как някой непрекъснато изпразва? Или пък в заблудения куршум, който по погрешка и невнимание улучва детето? Ако за момент изключим мизерията, веднага се натъкваме на болестите и престъпността. А да не говорим за малтретирането на децата. Списъкът е дълъг, а никой нищо не прави. Като че ли единствено поетите и писателите се опитват да въздействат на хората чрез творбите си. Един от тях е и Христо Смирненски. В лирическия репортаж “Зимни вечери” той разкрива подробно детското страдание под една или друга форма. Стихотворението е писано през 1923 година. Ала и сега, почти век по-късно, виждаме, че нищо не се е променило. Дори по-скоро положението се е влошило. От нас се иска да бъдем съвестни патриоти и родолюбци. Ала, според мен, първо трябва да се научим да обичаме хората, да уважаваме човешкия живот и да се грижим за него. И може би чак тогава ще изградим едно хуманно общество с истински морални и духовни ценности. Общество, в което децата растат свободни и щастливи и се превръщат в интелигентни и изпълнени със свежи идеи млади хора. Затова е крайно време да се вслушаме в зова на поетите и да подобрим живота на децата, защото бъдещето на страната ни е в техни ръце.
И накрая, бих искала да завърша със стихотворение на Блейк:
“Защото вред де топло слънчице блести
и вред де пада дъжд богат,
не трябва да търпят децата глад,
и мислите им бедност да гнети."
детство мое, така си ми потребно,
все се мъча света да обърна,
яхнал пръчка, при тебе да се върна.”
Красив рефрен! За съжаление обаче, детството на много хора далеч не е така приятно, както в тази песен. А кой би искал да преживее още веднъж детство, изпълнено със страдание и мизерия? Състоянието на децата в една държава показва нейното икономическо състояние и моралните ценности на жителите и, както бе казал някой. В такъв случай, страх ме е и да си помисля за скъпата си родина и нейните деца. Но тъй като това е тема, която всички избягват, смятам, че е крайно време ние, младото поколение, да заговорим за нея. Достатъчно е само да се огледаме наоколо. Зимна вечер. Посивели стари сгради , които сякаш всеки момент ще се срутят, тъй като семейната любов и уют, които са запълвали пукнатините, отдавна са изчезнали. В калните локви на улиците се отразява слабата светлинка от улична лампа. До най-близката кофа за боклук, която повече прилича на градското сметище, стои дете - измършавяло и премръзнало, гладно и самотно. В очите му, насълзени от студ и мъка, се вижда умора и измъченост, неприсъща за едно невръстно дете. Сякаш вече е видяло и преживяло всички жестокости и злини на този грешен свят и смисълът за живот е изгубен някъде в пустошта. За това дете всяка троха хляб означава безмилостен труд. А за макар и малките красиви неща няма време. Спреш ли се и за миг, силното течение на живота ще те помете. Къде са мечтите, надеждите и щастието на това невинно същество? Къде са веселите игри и безгрижните смехове? В джоба на някой богаташ, който и пукнат грош не дава за бедните и нещастните? В държавната хазна, която незнайно защо и как някой непрекъснато изпразва? Или пък в заблудения куршум, който по погрешка и невнимание улучва детето? Ако за момент изключим мизерията, веднага се натъкваме на болестите и престъпността. А да не говорим за малтретирането на децата. Списъкът е дълъг, а никой нищо не прави. Като че ли единствено поетите и писателите се опитват да въздействат на хората чрез творбите си. Един от тях е и Христо Смирненски. В лирическия репортаж “Зимни вечери” той разкрива подробно детското страдание под една или друга форма. Стихотворението е писано през 1923 година. Ала и сега, почти век по-късно, виждаме, че нищо не се е променило. Дори по-скоро положението се е влошило. От нас се иска да бъдем съвестни патриоти и родолюбци. Ала, според мен, първо трябва да се научим да обичаме хората, да уважаваме човешкия живот и да се грижим за него. И може би чак тогава ще изградим едно хуманно общество с истински морални и духовни ценности. Общество, в което децата растат свободни и щастливи и се превръщат в интелигентни и изпълнени със свежи идеи млади хора. Затова е крайно време да се вслушаме в зова на поетите и да подобрим живота на децата, защото бъдещето на страната ни е в техни ръце.
И накрая, бих искала да завърша със стихотворение на Блейк:
“Защото вред де топло слънчице блести
и вред де пада дъжд богат,
не трябва да търпят децата глад,
и мислите им бедност да гнети."
© Елена Димитрова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
