Знаеш ли какво е да обичаш?!
Да се будиш и да заспиваш с мисълта за един-единствен човек. Да сънуваш, а да си буден. Да говориш, а всъщност от устните ти да не излиза звук. Това е да обичаш, да живееш сякаш в друг свят, където съществувате само ти и той. Където сте само двамата, далеч от всички, защото когато си с него другите не съществуват.
Знаеш ли какво е да не споделят любовта ти?!
Да обръщат гръб на чувствата ти, на думите ти, на сълзите ти. И да плачеш, да плачеш, докато всичко около теб загуби смисъл, защото без него за теб живота няма смисъл.
Знаеш ли какво е да мислиш само за него?!
Да се чудиш дали и той мисли за теб, дали те забелязва, дали те следи скришом с поглед, както ти правиш. Да гледаш, а да не виждаш! Да слушаш, а да не чуваш! Само той, само той съществува, виждаш само него и чуваш само него, дишаш само за него и обичаш само него.
Знаеш ли какво е да те измами?!
Да се подиграе с любовта ти, с най-съкровените ти мечти и надежди. За секунди той убива нещо, понякога градено с години. Убива първо сърцето ти, после душата ти, а накрая от теб остава само сянка, безцветна, без капчица живот. Измамата от най-скъпия ти човек е най-жестоката рана, която може да ти причини, за секунди той може да разбие живота ти.
Знаеш ли дали любовта има смисъл?!
Защо трябва да съществува тя, когато винаги боли. Защото любовта не е проста, тя е най-сложната "наука" на света. Никой не я разбира, никой не може да я "научи", но всеки иска да я има. Защото без любовта, ти се чувстваш празен.
      Знаеш ли какво значи усмивката му?! Знаеш ли какво значи погледа му?!
Знаеш ли как боли, когато изгаряш от желание да го докоснеш, а той да те отблъсне. Знаеш ли, че любовта убива бавно, но сигурно, бавно и мъчително. Защото първата ти любов се помни винаги, а когато е била и несподелена - цял живот.
Знаеш ли какво значат малките откраднати мигове с него?
Искаш да му дадеш всичко, цялото си тяло и цялата си душа. Искаш да можеш да го целуваш и докосваш безброй много пъти, защото знаеш, че може би е за последно. Не те интересува, дали и той те обича, дали те жадува, просто защото когато си с него, всичко около теб се размива, всичко изчезва. Сред хиляди хора ти забелязваш единствено и само него, защото сърцето ти подсказва, че той държи част от теб и, ако не бъде с теб ти постепенно ще изчезнеш.
Знаеш ли какво е да го виждаш всеки ден, а да не можеш да го имаш?
Да виждаш как минава покрай теб с пълно безразличие, когато душата ти крещи, изгоряла от любов: "Обичам те!". Да се прави, че те няма, че не съществуваш, когато всичко в теб моли, и най-малката част от теб, моли до болка за втори шанс.
Аз те обичам.
Обичам всичко в теб, всичко свързано с теб. Щастлива съм когато, ти си щастлив. Боли ме когато, когато и теб те боли. Живея, дишам и спя заради теб.
А ти обичаш ли ме?
Аз те желая.
Всяка точка в моето тяло тръпне само от мисълта за теб. Погледът ти пари, ръцете ти изгарят. Тялото ми агонизира, когато не го докосваш, когато не изгаря в ръцете ти. А ти желаеш ли ме?
Аз страдам за теб.
Страдам от безразличието ти, от студенината в очите ти. Боли ме, когато се държиш грубо, боли ме, когато си сдържан, боли ме, когато се държиш просто приятелски. А ти страдаш ли за мен?
Аз ще те забравя.
Ще боли, но ще мине. Ще направя друг толкова щастлив, колкото можеше да направя теб. И когато го видиш, си помисли:
А ще ме забравиш ли ти?