Знаеш ли името ми?
Знаеш ли името ми? Защо не ме викаш в съня си? Нима съм коварна или зла, може би? Стоя до теб винаги - аз съм сянката на сърцето ти. Не забравяш очите ми - те са очите на смъртта. Усещаш дъха ми върху хладната си плът. Идваш до мен, но не ме обичаш. Бягаш от мен в съня си, убиваш спомена и чувството за съществуването ми.
... но се будиш, нали (ти винаги се будиш)?!
Плачеш зарди мен, живееш с мен, дишаш от мен...
Усещаш промянатта. Усещаш щастието в съня си. Нима си бил същия? Нима не си бил сам? Нима още не си мъртъв?
Знаеш ли името ми? Знаеш ли коя съм за теб - аз съм самотата, а ти без мен - никой!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надя Стоянова Всички права запазени
