8.08.2012 г., 16:02 ч.

Знаеш ли какво ми причини...? 

  Есета » Любовни
2030 0 2
1 мин за четене

♥♥♥… Ако можеше да почувстваш това, което аз изпитвам, да усетиш горестта на душата ми в тези тeжки среднощни часове, обречени на мисли по теб, мисли, обречени на хаос и тъга, за Теб, за Мен, за любовтa!!!.. За момент се опитвам да събера мислите си и да си наложа да бъда по-силна, но някак и това се чупи… потъвам в размисли за случилото се, за любовта, за тази мечта, за хилядите слънчеви спомени, събрани в моята душа…  Възглавницата пак пропита с горчиви сълзи, размазан грим и счупени мечти…

- “Усмихни се” - казвам си…” Времето е най-добрият лечител…”, знам го, но уви, времето за мен не лети, а бавно и мъчително пълзи.

Ето, пак припознах Tеб в него, уви, и това не си ти… парфюм познат остава следа… Минавам по вече дълго познатите улици. Спомените нахлуват в моята душа…

- “Tихо, стига вече…” казвам си, но сърцето друго ми шепти… 

То напомня ми пак за Oнези дни… Зная, че след всичко случило се нищо не може да е както преди, решението, което взе ти, никой не може да го промени. Вътрешно крещя, но се опитвам да забравя за това. Дори след всичко пак съм готова да простя, толкова причини откривам да съм пак до теб сега… да шептя тихо, да се усмихвам нежно, да чувствам пулса на ръката ти до моята, да склоня глава на гърдите ти, да чуя твоето сърце...

По-силна може би ще бъда утре, стъпка по стъпка към идния ден… Липсата, тя е най-тежката... Простила съм всичко, но защо се връщам все назад към минали спомени, потънали в прах, надежда ли е това… или пак илюзията на ума?! Самата аз не зная, аз ли сбърках или ти, нека Cъдбата отреди…♥♥♥

© Сара Дочева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??