Знам, че отново ще си мой...

Очите му като морето бяха, оглеждах се в тях и виждах отражението си, плътните му устни, оставяха отрова по мойте... Ръцете, с които ме галеше, горяха, оставяха следи...
Думите тежки вървяха в главата ми като на лента... Болеше силно, мечтите отлетяха заедно с надеждите... Борех се отново и отново да върна всичко отлетяло... Гледах морето и се молех да попиташ за мен отново, гледах звездите и мечтаех утре да е различен ден, ти отново да се влюбиш в мен... Да намериш път отново за нас... Виках след теб, но ти не се обърна, чувствах се толкова засрамена от мисълта, че ти си толкова важен и без теб сякаш се чувствах никоя... Но ти никога няма да разбереш колко много боли наистина... бях толкова изоставена, че никой не можеше да ме спаси... Исках те силно, исках отново да почувствам онези отровни устни и огнените ръце, които ме изгаряха, но бях безсилна, не можех да те върна обратно, ти беше най-доброто, което имах... единственото, което исках, беше да си до мен, да върна страстните нощи и дните, изпълнени с много смях и любов... Всичко това ми липсваше до болка... Извинявах се, молих се, исках последен шанс отново да почувствам това, което ми беше отнето... Но знам, че някой ден отново ще ме посрещнеш в живота си и знам, че тогава всичко, за което съм мечтала преди, ще се превърне в реалност...