Стоя самичък в тъмнината и се взирам напред. Сам съм, на третият етаж на все още незавършената къща, на терасата без парапет. Тъмно е, къщата няма осветление, а уличните лампи вече са изгасени. Късно е, вече не се вижда това буйстване по пътищата, гледам напред в тишината. От време на време само бива нарушена от някоя кола, минаваща по близката магистрала към Свиленград. Само една крачка ме дели от студената земя отдолу, само една малка крачка ме дели от смъртта или може би вечния живот?
Знам, знам, че си зад мен в тъмното! Не те виждам, няма и да мога, но те усещам. Ти си всичко което мразя, ала и всичко, което обичам! Ти си това, което ме прави грешен, но и това, което ме прави човек! Ти си всичко, което съм аз, но и всичкото зло, което никога не искам и няма да бъда! Ако ти се отдам, ще ме съсипеш, ще ме убиеш, а други хора ще нараниш ли? Ако се оставя, ако се предам, ще свърши ли всичко тук, тази вечер без жертви! Ще си доволен ли? Но виж иронията, ако мен ме няма и ти няма да си жив, ако аз изчезна, те взимам с мен! Къде ще намериш форма, кой ще измъчваш през нощта, когато всичко е тихо! Кой ще крещи вместо мен, когато се събужда ужасен от картините, които вкарваш в главата ми! Ти си дяволът, знам го това! Ако аз се махна, друг ще заеме моето място и ще стигне до там, докъдето съм аз в момента, нали?!
Тъмнината ме поглъща, знам, но това е моето родно място! Роден от огъня светъл, но прокуден в тъмнината вечна! Скитник, не съм за рая, не съм и за ада, не съм и за Земята, а каква е моята цел! Моята цел е да те държа, теб ДЕМОНЕ! Да те спирам, да те понасям, да те покоря, да изживея още една вечер с теб зад гърба ми шепнейки! Искаш да се освободиш, нали! Не можеш, няма да го позволя, ТИ СИ МОЙ и АЗ СЪМ ТВОЙ! Сърцето ми празно ти с омраза пълниш, съдбата ми в пустиня превръщаш, но знай, че тази омраза ме кара да обичам по-силно, а тази пустиня не ме убива, просто ме прави по-жаден за живот! Аз не тъжа за това, че си в мен, не, не тъжа за това, което ми причиняваш! Аз тъжа за теб, за това, което си, съжалявам те! Винаги в сянката ми, чакаш правилния момент и го използваш в твое преимущество! НЕ отричам, че тогава ме контролираш, НЕ отричам че тогава наранявам хората около мен, оставяйки вечни белези както в тях така и в мен! НЕ те отричам, ти си част от мен, но никога няма да си мен! Аз ще обичам, ще тъжа, но няма да те предам, няма да се откажа от теб! НЕКА белезите вечни да останат, но ти изгуби тази вечер, аз празнувам! Още съм жив, ще си говорим утре вечер пак! А сега е време за сън, твоето време! Какви кошмари си приготвил за мен този път?