Живеем в двадесет и първи век - време на прогрес, разцвет на науката и технологийте. В забързаното ни ежедневие хората на новото време все по-рядко си задават въпросите: "Откъде идвам?", "Накъде отивам?". Родовата памет и миналото сякаш са захвърлени настрана и само понякога, разлиствайки стария, овехтял албум със семейни снимки, ние осъзнаваме кои сме.
Какво е за мен родината? Това не е просто остаряла дума, която да използвам на всеки трети март. Родината или "татковина", както Петко Славейков я нарича, е нещо повече от това. Тя е заложена в душата и сърцето на всеки един от нас. Ние сме част от нея, както и тя от нас. Чувствата и мислите си ние изразяваме на своя роден език. Благодарение на светите братя Кирил и Методий славянските народи са получили собствена писменост, която ги е отличила и съхранила и до днес.
Историята на Паисий Хилендарски е написана с цел формиране на национално самосъзнание и обединение на бългаския народ. В годините на робство българите са изгубили чувството ...