14.04.2007 г., 1:47

Зов за любов

2.3K 0 5
Заминаваш си... Това е последната нощ, в която ти си близо до мен. Сънувам теб и мен. Безгрижни сме, щастливи. Аз съм развълнувана. Събуждам се, а ти излизаш...
Спри!
Бъди милостив! Тъгата в душата ми е по-силна от всякога, виждам, че и твоята душа е в траур. Но има пропаст между нас. Проклинам деня, в който пожела да останеш там завинаги. Изповядах ти мечтите си, подчиних се на правилата ти, примирих се с желанията ти. Обмисли отново решението си.
Имам нужда от теб!
Сега няма светлина за мен, отчаянието и тъгата са навсякъде около мен. Твоето заминаване е най-трудният, най-мъчният момент в живота ми... Ще остана сама, с горчивите спомени.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надя Цветкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Когато бях овчарче

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Моето писмо до България

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Живот...

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Задбалансово

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

Амортизация

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние?

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...