14.04.2007 г., 1:47

Зов за любов

2.3K 0 5
Заминаваш си... Това е последната нощ, в която ти си близо до мен. Сънувам теб и мен. Безгрижни сме, щастливи. Аз съм развълнувана. Събуждам се, а ти излизаш...
Спри!
Бъди милостив! Тъгата в душата ми е по-силна от всякога, виждам, че и твоята душа е в траур. Но има пропаст между нас. Проклинам деня, в който пожела да останеш там завинаги. Изповядах ти мечтите си, подчиних се на правилата ти, примирих се с желанията ти. Обмисли отново решението си.
Имам нужда от теб!
Сега няма светлина за мен, отчаянието и тъгата са навсякъде около мен. Твоето заминаване е най-трудният, най-мъчният момент в живота ми... Ще остана сама, с горчивите спомени.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надя Цветкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моето писмо до България

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Амортизация

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

За живота въобще

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Когато бях овчарче

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Живот...

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Само ако започнеш да правиш добро...

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...