Apr 14, 2007, 1:47 AM

Зов за любов

  Essays
2.3K 0 5
Заминаваш си... Това е последната нощ, в която ти си близо до мен. Сънувам теб и мен. Безгрижни сме, щастливи. Аз съм развълнувана. Събуждам се, а ти излизаш...
Спри!
Бъди милостив! Тъгата в душата ми е по-силна от всякога, виждам, че и твоята душа е в траур. Но има пропаст между нас. Проклинам деня, в който пожела да останеш там завинаги. Изповядах ти мечтите си, подчиних се на правилата ти, примирих се с желанията ти. Обмисли отново решението си.
Имам нужда от теб!
Сега няма светлина за мен, отчаянието и тъгата са навсякъде около мен. Твоето заминаване е най-трудният, най-мъчният момент в живота ми... Ще остана сама, с горчивите спомени.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надя Цветкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

За живота въобще 🇧🇬

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Живот... 🇧🇬

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние? 🇧🇬

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...

Амортизация 🇧🇬

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

Само ако започнеш да правиш добро... 🇧🇬

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...