Защо ли толкова ме дразнят хора (а и предполагам, не само мен), които демонстрират високо самочувствие, просперитет и последна мода във всичко, което ползват, а в същото време речникът им е беден, езикът им не се различава особено от този на махленските клюкарки, допускат по пет правописни грешки в дума от четири букви и не знаят елементарни неща, които всеки средностатистически човек би трябвало да знае от обща култура?!...

  Много често можем да чуем изявления от рода на: " Тва що дъ гу учъ, га и къде шъ ми потряа?!" или " В училище само тъпчат главите на децата ни с излишни неща!" и т. н., и т. н. Истината е, че функцията на образованието е много по-обширна и всеобхватна. То ни възпитава и обучава, научаваме се да мислим и да се изразяваме, да пишем грамотно. Запознаваме се с постиженията и биографиите на великите умове и творци, влизаме в досег със световната наука и култура. Не на последно място - в училище и в университета се научаваме да живеем в обществото, създаваме приятелства за цял живот, сблъскваме се с конкуренцията, тренираме състезателния си дух! Оформяме си речник, създаваме си обща култура, която ни позволява да общуваме на различни теми с хора с различен манталитет и ниво на интелигентност, от различни социални прослойки.

  Много примери могат да се дадат за хора, които не са завършили висше образование, и които са преуспели в живота. Вярно е, че " вишуту" не дава 100% гаранция за успешна реализация (за наличието на такава е нужен дълъг списък от качества), но все пак многократно увеличава шансовете тя да се осъществи. Защото образованието развива мозъка, въображението, творческото мислене, създава ни умения и навици. Самодисциплината, търпението, трудолюбието и упоритостта също са качества, неразривно свързани с получаването на добро образование.

  Малко са удоволствията, които могат да се сравнят с прочитането на хубава книга. "Книгата е прозорец към Света!" И то такъв, през който не само ние се отваряме за Света, но и през който Светът нахлува в нас! Ставаме по-будни, интелигентни и мислещи личности, четейки книги. Запознаваме се със съдбите на различни хора. Извличаме уроци за това, какво  да променим в  живота си, за да го направим по-стойностен; как по-пълноценно да общуваме с хората. Някои книги ни разсмиват, други - разплакват; емоционалният ни свят се обогатява.

  Днешният свят нямаше да е същият, ако не съществуваше образованието. Нямаше да има прогрес, ако нямаше образовани хора, които да го осъществят. Светът върви напред, но това нямаше да е така, ако не съществуваше науката ( и изкуството, разбира се). Все още щяхме да живеем в Средновековието, ако тогава не се бяха създали първите университети. Много от нещата от първа необходимост нямаше да съществуват, ако нямаше упорити хора с буден ум и развит интелект, които да ги създадат. Много от нещата, описани в научната фантастика са вече факт, благодарение на развитието на науката. А нима идеята за световната информационна мрежа ( Интернет) не би звучала налудничаво в началото на миналия век?!