Molitva (Молитва)
31 122
19.04.2022 г., 18:12 ч.

Боли ме от ляво 

Фотография » Хора, Предмети, Други
1115 3 12

© Молитва Всички права запазени

          Боли ме отляво. Някак си и въздуха не ми стига въпреки, че се опитвам да дишам дълбоко. Напускам дома си. Дома, в който живях трийсет години. Няма да напиша щастливо. Просто живях. Сърдя се на паметта си, че не изтрива лошите спомени и да ми остави само хубавите. Аз и да ѝ се сърдя тя пак ще си прави каквото си знае. Така че аз ще ѝ противореча като изхвърлям от шкафове и бюфети, гардероби и скринове вещи, вещите, които ще продължават да напомнят за незначителните неща от моя живот. А също и за някои, които не искам да помня. Мисля си, че старостта идва, когато започнеш да събираш живота си в кашони. Дали това ще бъде нужно на сина ми? Дали тези вещи ще му проговорят? Има ли смисъл да ги пазя? 
          Оловото от сърцето  бавно се стича в краката ми и те отказват. Казвам на десния си крак - "Тръгни!", а той се затътря неохотно и мъчително. След това на левия - "Последвай го!". Успявам да направя три, четири крачки, но тези движения напълват сърцето ми с още олово, което отново се стича надолу. В четири следобед слънцето преодолява козирката на терасата и нахлува вътре. Лъчите му стигат чак до насрещната стена, където огряват картините  и заливат цялата стая с топло сияние.  Боли ме от ляво! 
          Някой беше казал, че домът ни е нашата втора кожа. За англичаните се носи легендата, че домът им бил тяхната крепост. За българина обаче и за мен  домът е ризница, бронежилетка, щит, здрава нечуплива  черупка, шапка невидимка, кивот. Имам нужда от молитва. 
          Отче наш, Който си на небесата!
Да се свети Твоето име,
да дойде Твоето Царство,
да бъде Твоята воля,
както на небето, тъй и на земята;
насъщния ни хляб дай ни днес,
и прости нам дълговете ни,
както и ние прощаваме на нашите длъжници,
и не въведи нас в изкушение,
но избави ни от лукавия;
защото Твое е царството,
и силата, и славата вовеки.
Амин.
            Къде е нашият дом? Там където сме се родили и мама и тате са ни обичали или домът, където си последвал любимия, за да живеете, докато смъртта ви раздели? Боли ме отляво, защото там все още живее любовта към този, с който смъртта ни раздели. Това беше нашия дом. Напускам го, отивам там където още не е мой дом. Дали ще стане? 

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Понякога ме прихващат някакви и понаписвам нещо кратичко без да имам претенции. Радвам се, че те е развълнувал!
  • Текстът е уникален!...Докосва.
  • Домът е много свято място. То трябва да се пази също както пазим душата си. Точно заради това ти си права, Джаки, не трябва да го пълним с негативна енергия.
  • Благодаря, че сподели, Безжичен.
  • Моето мнение е (но това е мннение на любител и може да не съм прав), че чисто композиционно горната част на снимката е излишна (не носи основна информация), според мен това, че е "винтидж" не означава, че контрастът не трябва да е добър (тук не се различават добре някои елементи), освен това лявата част на портрета на великата певица е много тъмна, и накрая върху чашите има отблясъци.
  • Да, правилната дума е винтаж.
    Това, в което вярвам е, че вещите носят спомени. Те говорят. Много зависи кои вещи ще запазим и кои ще изхрърлим. Затова си правим и освещаване на домовете, да не носят негативна енергия. Това са неща, които съм осъзнала отдавна и ги прилагам. Вълнуват ме твоите публикации!
  • Това всъщност е бюфета вкъщи. Снимката е на Елена Николай с автентичен автограф. Един ден, следобед, когато преподреждах чашите в него видях този кадър. Трябваше само малко да изчакам слънцето да слезе малко по надолу, за да се получи това меко дифузно осветление, което да доближи изразността на кадъра до епохата на Елена Николай, както е модерно да се казва - снимката да е винтидж. Не знам за мисленето, но определено чувствителността ни е много близка. Чета твоите стихове и те раждат в главата ми картини. Благодаря, Джаки!
  • Харесвам такива колажи - погледа на жената към свещта и чашите. Текста също е прекрасен. Тези разсъждения приличат на моето мислене.
    "Боли ме отляво, защото там все още живее любовта към този, с който смъртта ни раздели." Браво!
  • Благодаря, Валя!
  • Много бих искала да разбера какви са твоите критерии за качествена снимка, за да подобря работата си, Безжичен. Всяко мнение, стига да е добре аргументирано, е ценно.
  • Хубав натюрморт
  • Текстът е доста интересен. Е, има пунктуационни грешки, но това не е важно. Въпросът е, че не видях никаква връзка със снимката. По отношение на последната - ами не е с добро качество. Това е моето мнение, но може и да греша...
Предложения
: ??:??