31.05.2010 г., 14:22 ч.

Болката 

Фотография » Хора
1067 0 18

© Валентина Йотова Всички права запазени

... миналата година Михри ме попита дали мога да снимам болката... може би това е един опит да я заснема...

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Силно фото!!
  • Боли, наистина!...
  • Много емоция, много чувство...6 от мен!
  • Болката е навсякъде около нас, Валя...
    Лошото е, когато свикнем да не и обръщаме внимание... когато заключим душите си...
    Страхотна фотография, разплакваща!
    Поздравления!
  • ..........
  • Благодаря ви на всички, че отделихте време за тази снимка.
    Да, Фабер, сигурно е манипулация, има много подобни просяци из цяла София, някои наистина показват открити рани, за да са по-убедителни.
    Този просеше доста артистично, поне си беше направил труда да има и вид на такъв.
    Няма как да ги отделим - за кого е занаят, за кого е въпиюща нужда. По-важното е да не притъпяваме възприятията си, защото тогава става по-страшно.

    Истина е обаче, че най-нуждаещите се рядко ще излязат на просия...
  • Валя, браво!
  • Като гледам фотото, изобщо и не си помислям за манипулации... толкова е силно и красноречиво... усеща се болката!!!
    Все се връщам...
    Валя!!!
  • Снимката е забележително хубава!

    ПП Друг е въпросът, че особено ако персонажът е един по-млад човек, я има вероятността да става дума за един конкретен симулант!...Доказателство може да бъде това, че е с бинт, защото традицията на просяците, които имат рани и, изобщо, явни телесни дефекти, е (традицията) да ги излагат изрично на показ, дори когато е доста студено, а не да ги "крият" с бинт. Имаше един, който в един период по "Витошка" не много умело имитираше детска церебрална парализа. Казах му, че няма изобщо да го обвинявам и да му търся сметка, но че съм сигурен, че няма тази болест. Не отрече.
  • Покъртителна фотография!
    И аз, като Иван Моканина (и Мариола тук) мога само да изохкам,"Боже колко мъка има на тоя свят! Боже!"
  • Емоцията и болката, изразени в една чудесна, но тъжна фотография! Поздрави!
    Веси, много хубаво стихче си написала за това фото, трогна ме браво!
  • "Болчице, сляп съм, а искам през тебе да гледам.
    Нямам ни цвят, ни стебло – само корен от плевел.
    Утре ще можеш живота ми куц да отскубнеш.
    Вярвай, преди да те срещна, сам бях се изгубил."

    !!!*
  • Какво да коментирам?Радвам се,че помниш толкова дълго време,ха-ха!По този начин зарадва и другите,а нали това е смисълът на изкуството,а при теб снимането, безспорно е точно такова нещо!!! Поздравления!!!
  • Болчица си, Йотова...сладка болка. Неповторима! Ив
  • Съгласна съм с Красимир Христов!
  • krasilom (Красимир Христов)вече го е казал.
    Да, и за мен тази фотография е най-доброто... макар някои да претендират, че са по-по-най и разбират от всичко...
    АДМИРАЦИИ, Валя!!!
    ((( )))
  • !!!
  • Покъртително...
    Без оценка...
    "Боже колко мъка има на тоя свят"...
Предложения
: ??:??