yotovava
2 579 резултата
УКРОТЯВАНЕ НА ОГЪНЯ
Какво – не зная, липсата побира,
но бавно светлото у мен изчезва.
Щом казаха, че майка ми умира,
за първи път потънах – сякаш в бездна. ...
  74  11 
БЕЗБРОЙ ФЕНЕРИ В ПУСТОШТА
Разбрала съм, че няма път назад,
когато си пресякъл хоризонта.
Блестящ и чист си – сякаш на парад.
Но тъмнината е така огромна. ...
  79  10 
  74 
  58 
  113 
Сценария не зная кой е писал
и колко са солта му и пиперът.
Събитията носят тайнствен смисъл,
на мен остава ми да го намеря.
Уроците трънливи да науча ...
  119  10 
ДЕЛИРИУМ
След стремежа да трупам богатство отдавна разбрах,
че не става живота и даже смъртта да излъжеш,
че световната мъка във шепа не мога побра
и е грешно да мисля, че Господ за нещо е длъжен. ...
  164  12 
  132 
ГРАФИТИ ОТ СРЕДНОЩНИ СЪНИЩА
Какво спести дъждовната вода,
когато над улука дълго шепна?
Защо изчезна – сякаш без следа,
страстта на жадните ти топли шепи? ...
  116  14 
ХВЪРЧИЛО
Още, мамо, недей си отива,
има много какво да си кажем.
Вечерта е безкрайно красива
с позлатените летни паважи ...
  71 
МЕНЧЕ С КЛАДЕНЧОВА ВОДА
Пристегна баба своята бохча
и каза, че след малко ще се върне.
И аз се взирах в тънката черта,
в която хоризонтът бе изгърбен. ...
  159  15 
Аз съм вече сянка на часовник.
Буря е изтръгнала стрелките.
Тук ли беше – даже не запомних.
И не виждам смисъл да попитам.
Цифрите изронват циферблата ...
  157  11 
ПОДПИСЪТ НЕ СЕ ЧЕТЕ
Не ми изпращай повече писма –
адресът ми е друг и съм далече.
Над мен се спуска гарванова вечер
и ме похлупва с тъмни повесма. ...
  174 
НЕПРИКАЗКА ЗА ДЕЦА
Докато в сънища те браних,
превърна се небето в ласка.
Денят поднася нови рани –
нощта към бездната ме тласка. ...
  119 
КОГАТО ДРУГО НЯМА
От ризата си смъртни грехове
не съм препирала с вода мълчана.
С протяжен грак из нощите снове
в съня ми често парцалива врана ...
  180 
ЗАДРАСКВАНЕ НА СИТНИЯ ТЕКСТ
𝐻𝑜𝑚𝑜 ℎ𝑜𝑚𝑖𝑛𝑖 𝑙𝑢𝑝𝑢𝑠 𝑒𝑠𝑡…
Светът е объркан от много лъжливи пророчества,
от стотиците Юди, Пилати и грешни светици.
Няма време и знам, че отдавна мигът е просрочен, ...
  150  11 
ЯГОДОВО ПЪЛНОЛУНИЕ
У мене диви бесове не виха,
страхът – да ме надвие, не успя.
Не знаеш сутрин колко ми е тихо,
щом литне ми нанейде си сънят. ...
  81 
  199  13 
ОБИТЕЛ
Иззидали сме си стена –
и аз не мога да те видя,
не смея да те обвиня
в ненавист, злоба, мъст, обида, ...
  82 
ПРАНЕ НА АНГЕЛСКИ КРИЛЕ
Навярно Бог в неделя ще поспи,
и аз ще стъпвам тихичко – на пръсти.
Окъпан в аромата на липи,
градът недоверчиво ще се кръсти. ...
  113 
  115 
  108 
ПОСЛЕДНОТО МИ ПЪЛНОЛУНИЕ
Дъждът се втурна – бесен носорог,
със зли копита смачка небосвода.
Пиян от суета и див възторг,
вилня върху примрялата природа. ...
  84 
  181 
РАЗЛИЧНО ОБЯСНЕНИЕ В ЛЮБОВ
По-дълго искам да се застоиш
в градинката – до белите фонтани.
Все някога ще стигна до Париж.
Но точно днес копнея да остана. ...
  220  19 
  218  10 
СЪН В НИЧИЯ ЗЕМЯ
Луната в сън пиянски разлюля
небесните подплашени кошути.
Косачите из мокрите поля
потънаха във хладните ѝ скути. ...
  117 
ПОСЛЕДНАТА ЛЪЖИЧКА МЕД
Вълна от липов аромат
града на ранина превзема.
Градя си непоко̀рен свят –
за който няма теорема. ...
  114 
НА БРЕГА НА РЕКАТА
Вулканите от думите във мен
изригват често с безпощадна лава.
Смили се, Боже, в някой хубав ден
и помогни докрай да ги забравя. ...
  96 
  197 
  172 
  168  11 
СЛЕД МАЛКАТА СТРЕЛКА НА ЦИФЕРБЛАТА
Достигнахме разделната си точка,
по скулите блестят сребристи тичинки.
С изтекъл срок, при липса на отсрочка,
приключи любовта и не отричаме. ...
  190 
ГЕНЕЗИС
Да слушам дълго мога през нощта
в дъжда как тихо орех се разлиства,
как мокрите щурчета под ръжта,
цигулки под крилцата си притискат. ...
  125 
ХИРУРГИЯ
Най-прекрасният лек за ранена и болна душа
е да седна по залез и дълго на запад да гледам –
как оттатък баира мълчи търпеливо нощта,
а светликът пилее брокат и елмаз до последно. ...
  152 
НЕДЕЛЯ ВЕЧЕР
Със облачето, спряло на върха,
в неделя знам, че Господ Бог изпира
от страх, от гняв, от завист, от греха
душата ми – и после я простира. ...
  156 
НЕ ЗАТВАРЯЙ ОНАЗИ ВРАТА
Недей си тръгва никога от мен.
Мълчанието ти е многолико.
Щом плъзне в самотата дъх студен,
аз зная, че нататък няма никой. ...
  178 
  176 
ИЗТРИВАНЕ НА КАЛНИ СТЪПКИ
И чашата ми с чай е изтъняла,
контурите ѝ в здрача се разливат,
Нощта не е уместна за раздяла,
щом сенките ни мълком си отиват. ...
  165 
  166 
Предложения
: ??:??