yotovava
1754 резултата
  16 
  79 
Когато пролетта проплаче
в проскубания листопад,
реката губера му влачи
и няма връщане назад,
и времето се ниже бързо, ...
  151  10  11 
  80 
Наясно бях, че ще си идеш.
Защо бе този маскарад!
По спуканите керемиди
дъждът се плисна – и не спря!
Наля очите ми с олово, ...
  132  10  19 
  97 
Не знам защо и как съм побеляла.
Навярно тишината е причина.
Студът ли ме прониза до премала,
когато ти от мене си замина?
По стръмното поел ли си спокоен, ...
  239  12  27 
СТИХОТВОРЕНИЕ ВЪРХУ ГЪРБА НА ЗДРАЧА
Неспокойна пчела, засияла в брокат,
подир облака перест жужи.
Залез – в сноп разпилян, над смълчания град,
хоризонта докрай нажежи. ...
  155  17 
КОПРИНЕНИТЕ НИШКИ НА ТЪГАТА
Не зная в колко тишини
ще побера последната си буря.
Подир вменените вини
душата ми е преорана угар. ...
  154  18 
ПРЕД ПОРТИТЕ НА РАЯ
Сбрах думички – като листа,
покапали подир сланица.
В косите ми скрежинки спят
и не отлитат – жадни птици. ...
  112  12 
  125 
РАЗБОР НА МИНАЛАТА ЗИМА
Ръждясаха тополите отвчера.
Небето се разбрида в сива слама.
Покри се с пелена от мъх и пепел.
И залезът мъждукаше – без пламък. ...
  136  12 
ОБИКНОВЕНИ НЕЩА
И малко стига ми – да съм щастлива –
в изострения въздух сутрин рано
да заухае на кафе и кифли,
да ме погали с топли длани мама, ...
  149  16 
  154 
  158 
  174 
АНГЕЛИ БЕЗ ПЕНСИОННИ ВНОСКИ
Безформени и вече уморени,
надмогнали стремеж и суета,
те дремят пред екраните без време.
Но знам, че нощем никнат им крила. ...
  209  13 
  219  10 
САМОТНА БРЕЗА В СКУТА НА ЗИМАТА
Все някога ще преболи.
Но дълго ще ми бъде тежко.
Ридът се губи сред мъгли
и съска вятърът насреща. ...
  149  13 
КРЪСТОПЪТНО ЗАТИШИЕ
Дошъл си и си тръгнал, без да знам.
Дъха ти аз защо ли не усетих?
Къде потегляш – непознат и сам –
по стръмни, неизбродени пътеки? ...
  134  11 
  130 
Защо си ме излъгал – не разбрах.
Аз – може би – повярвах от наивност.
От чувствата остана шепа прах,
полепнала по мръсните корнизи.
Студена като вчерашно кафе, ...
  140  10 
Безкрайни облачни пътеки
през невъзможни тишини!
Какво е есента без шепот,
без мокра охра и без дим?
Потъвам в топлите им бездни ...
  134  10 
  157 
  128 
Отиваш ли си? Времето дойде,
когато трябва да си кажем – Сбогом!
Поемаш сам, но знаеш ли къде?
Аз нищо повече да дам не мога.
Един от нас – без повод, замълча. ...
  184  15 
Акварел – кармин и охра,
се разлива по билата.
Листопадът пуска котва –
грейва в есенна позлата.
В паяжинки уловено, ...
  159  22 
Невидим ли ще дойдеш пак,
когато спя – да ме целунеш?
Осъмва утрото във сняг,
попило нежността ти лунна.
Ти може би не си разбрал, ...
  143  14 
  174 
ЩРИХ ЗА СБОГУВАНЕ
Тежеше вън от тишина
и аз се преродих в светулка.
Над мен бездомната луна
като погача се разпука. ...
  141  10 
ФОТОГРАФИРАНЕ НА ТЪГАТА
Подир всички притворства и ласки
само ти ме наричаш любима.
Здрач вечерен в стъклото ли драска
тайни знаци, че нейде те има? ...
  149  23 
  120 
  204  10 
ГЛУХАРЧЕТО В ОПОЖАРЕНА НИВА
Защо да оцелявам в тази битка?
Победата не означава радост.
След края ѝ ще бъда тъжна птица –
с оскубани чучули на площада. ...
  126 
ОЧИ ЗА РАЗСЪМВАНЕ
Нощта заприда черно повесмо.
И с тихата въздишка на асмите
бродира есенното си везмо –
с картини и послания нескрити. ...
  149 
  217 
  109 
  125 
  172 
ИЗКУСТВОТО ДА ОБИЧАШ
Очите си изплаках – и сега
не виждам вън дали е зазорило.
Безплътен, цяла нощ валя снегът.
И тъжният ноември е пристигнал. ...
  176  11 
Предложения
: ??:??