yotovava
2 739 резултата
ДЪЖДЪТ НА СБОГУВАНЕТО
Напушва се и руква изведнъж
неканен, грозен, тъжен непредвиден –
затропва по стъклата летен дъжд,
и пука прегорели керемиди, ...
  75 
  65 
СТИХОВЕ ИЗ МАРАНЯТА
Такава непосилна жар
из нивите разсипа юли.
Аз знам, че любовта е дар.
Но някой този призив чу ли? ...
  104 
ЕСЕННИ СЕНКИ НА ЗДРАЧАВАНЕ
Нима за свойто бягство мен виниш?
Отдавна спряла съм да чакам нещо,
Небрежен – плисва сноп от светлини
и в мене става светло и горещо. ...
  82 
НЕ ЧЕРТАЙТЕ ПЛАНОВЕ ЗА УТРЕ
От нас си тръгва всеки някой ден –
не казва на какво се е научил,
вървял ли е по път несподелен
и хокан ли е като старо куче, ...
  122  12 
СВЕТЛО
Върху мрачните зимни градини
топъл вятър дланта си прокара
и разгърна бродерия фина –
куп тревички покрай тротоара. ...
  87 
ПРИСТАН ЗА ИЗГУБЕНИ КОРАБИ
Имам таен прозорец в сърцето си,
там надничам понякога плахо –
избледнява сред здрача селцето,
капе тъжно дъждовната стряха, ...
  133 
ПЕТЪНЦЕ ОТ СВЕТЛИНА
Не зная вече кой е враг.
Приятел имам ли – не помня.
Снегът засипва моя праг
пред бездна – зейнала огромна. ...
  154  15 
НАФОРА
Хлебарите на Господ са заети
да месят дъхав хляб – по цели нощи.
За тях не пише стихове поетът,
труда им философите не пощят. ...
  114 
СЕЛСКО ГРОБИЩЕ
Не помня тука вече никой –
освен баща си, дядо, баба.
Край гроб не бива да се вика,
защото ще обидиш хляба ...
  152  12 
ПОПЪТНА ПЕСЕН
Не си виновен, че дъждът вали.
За мойта самота – не си виновен.
Един от нас пое на път, нали?
А другият го чакаше покорно. ...
  114 
СБЪРКАН СИНТАКСИС
По ризата греховна на поета
полепнаха любовните малини.
Сълзица се търкулна, втора, трета –
с очакването болката да мине. ...
  118 
НЕ ПРЕКРАЧВАЙ ТОЗИ ПРАГ
Тревите полудяха много рано,
а след това сланата ги попари.
Оголени, сърдечните ми рани
са белег за нестихващи пожари. ...
  204  22 
ОТРЯЗВАНЕ НА СЯНКА
Не зная камъкът кърви ли,
когато ритнат го край пътя,
защо понякога – без сили,
пред болката на чужд изтръпвам. ...
  139 
НЕРАЗГАДАЕМА ЕНИГМА
Жената има много сетива –
които ти дори не подозираш.
Изпъната докрая тетива –
оголен нерв в сърдечната ѝ призма. ...
  89 
ЦВЕТОТЕРАПИЯ ЗА ДУШАТА
Непохватен небесен зидар
е разбил небосвода неволно
и изпуснал е златен товар –
сноп лъчи върху мрачния покрив. ...
  107 
СОНАТА ПРИ ПЪЛНОЛУНИЕ
Опитах се да си простя за всичко –
за писъка, в сърцето утаен,
заблудата, че ако те обичам,
то непременно ще останеш с мен. ...
  160  12 
ПРЕКОСЯВАНЕ НА ОКЕАНА
Нима дошла съм, за да си отида?
Стоя и гледам залеза на хълма.
Навярно тъй потъва Атлантида –
в безвремие, което ме погълна. ...
  219  10  10 
ЕДИН-ЕДИНСТВЕН ГВОЗДЕЙ В ПАМЕТТА МИ
Брегът бе в плен на септемврийски хлад.
Умората, вълните укротила,
нахлу без взлом в притихващия град –
превзе го и остави го без сила. ...
  171 
ДОМ БЕЗ КЛЮЧАЛКИ
Светът не бе напълно съвършен.
Но друг вариант не се предложи.
Поех из него – ризица от лен
покриваше ефирната ми кожа. ...
  251  12 
  187 
НЕДЕЛНО УТРО
Аз не знам дали мойта вселена
плод е на произволна игра.
Пожелах си да бъда смирена –
случи ми се да бъда добра. ...
  206  13 
НЕБЕСЕН ГОБЛЕН
За какво са ми всички пари,
дето ревностно сбирам и кътам?
Да си купя не мога дори
ни отсрочка, ни още от пътя. ...
  263  19 
ПАЛИТРА
Откъснах бяло облаче – за кръпка,
игличка взех си – нокът от глухарче.
сълзичка от еленовата стъпка,
конецът – златна паяжинка в здрача. ...
  144  10 
  253 
СКИТНИЦА ИЗ НЕВЪЗМОЖНИТЕ МАРШРУТИ
Пространството, което се дели
на три или на четири квадрата,
добри ли ни направи? – надали –
и мост не изгради за двата свята. ...
  206  14 
КРЪЧМА ПРЕД ВХОДА НА РАЯ
Покривките изглеждат още чисти
и слънцето облива в светлина
кръчменце, скътано до бук разлистен,
там, дето кротко пръква се денят. ...
  226  14 
  192 
ЗОРАТА МЕ ПОВИКА В СВОЯ ДРУМ
Не знаех дълго, че отглеждам мрак,
в душата си – последната обител.
Човек пристига – гол и единак,
с надежда да политне към звездите. ...
  190  11 
  207 
ГЛЪТКАТА ВЪЗДУХ НА СБОГОМ
Аз не помня дали сме се любили
подир някой купон в младостта ни.
В паметта ми – порутена лудница,
място нямаше за мелодрами. ...
  248  10 
ПИСМО ДО ПРОДАВАЧА НА ТЪГИ
Спести ми думите си за раздялата.
От обясненията няма смисъл.
Каквото имам – всичко съм раздавала.
Летях и с теб кръстосвах висините. ...
  206  10 
В КРАЯ НА НЕПОЗНАТА УЛИЧКА
Дом на елфи в цвета перуников,
двор с енигми и тайни изпъстрен.
Ветрове спират тук за почивка
и светулчици нощем възкръсват. ...
  185 
ЧАШКА С ИЗВЕТРЯЛ КОНЯК
Свещта ми тихо гасне, пролетта
живота в мене вече не събужда.
Което бе прекрасно – отлетя,
и почна радостта да ми е чужда. ...
  192  12 
КАРТИНИ ОТ ЕДНА ИЗЛОЖБА
Село. Автентични аромати.
Кучи лай, кокошки и кози.
Плет – разплетен, кърпен непохватно,
две оцъклени след сън брези. ...
  214  14 
  234 
  263 
  321  17 
ЖЕСТОМИМИЧЕН ПРЕВОД НА ГНЕВА
Не ме притискай в ъгъла, защото
там дебне страшна, демонична сила.
Изпуснеш ли по стълбите кълбото,
сребристата му нишчица от свила ...
  240  10 
ВЪЖЕИГРАЧИ
Аз може да се движа по ръба –
щом – да си тръгнеш, беше предрешено.
Било каквото е било – съдба.
Не ме въвличай в ново изкушение. ...
  264 
Предложения
: ??:??