Един момент - в спомен,

заснета усмивка, сълза запечатана,

с апарата в ръка, за делата на

осиновяване на мига бездомен.

Тъгата на един ден дъждовен,

болката от една замърсена рана,

екстазът, изпитан зад паравана

и любов в думи от стих вековен.

Вгледан си в нищото, виждайки,

улавяш лъча и трептежи вълшебни.

Пишеш, снимаш - рисувайки

на ноща дните, на очите искрени - лъжите дребни.

Зад обектив или над листа с молив, бленувайки

картината, думите да са за един поне - потребни.