Един момент - в спомен,
заснета усмивка, сълза запечатана,
с апарата в ръка, за делата на
осиновяване на мига бездомен.
Тъгата на един ден дъждовен,
болката от една замърсена рана,
екстазът, изпитан зад паравана
и любов в думи от стих вековен.
Вгледан си в нищото, виждайки,
улавяш лъча и трептежи вълшебни.
Пишеш, снимаш - рисувайки
на ноща дните, на очите искрени - лъжите дребни.
Зад обектив или над листа с молив, бленувайки
картината, думите да са за един поне - потребни.