От слънчогледите
наднича лятото -
такова ярко,
жълто и засмяно.
Посипва слънце
по земята
и то затопля
босите крака
на щастието.
И плисва
топъл дъжд
от семенцата им,
покълват
по браздата
на очакването,
а въздухът
така се нажежава,
че рипва жаждата
за обич
като кошута
сплашена.
От слънчогледите
наднича лятото,
целуват небеса
със топлите си длани,
с въздишка следват
слънчевите блясъци -
играят си на криеница
с лятото
на обичта
на някого.
Весела Йосифова
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=155570