От слънчогледите наднича лятото - такова ярко, жълто и засмяно. Посипва слънце по земята и то затопля босите крака на щастието. И плисва топъл дъжд от семенцата им, покълват по браздата на очакването, а въздухът така се нажежава, че рипва жаждата за обич като кошута сплашена. От слънчогледите наднича лятото, целуват небеса със топлите си длани, с въздишка следват слънчевите блясъци - играят си на криеница с лятото на обичта на някого. Весела Йосифова http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=155570