yossifova

“Човек се дави не защото е скочил, а защото е останал под водата.” Е, хубаво, държа си още главата изправена. Дори съм се научила да дишам под водата. И да тичам бързо по песъчливи коловози. И да надбягвам светлината. За да ме посреща понякога, макар и за секунди. И сама си се чудя откъде съм взела силата. Вероятно от вятъра. Който така силно ме е подгонил, че понякога не чувам как стене душата ми. Или не, чувам я. Оцеляла е. Хруска, цялата посипана с пясъци. Стене, скърца със зъби, мята се. Наранена, но не и безропотно подчинена от безвремие. “И войнът се изпълва с радост” Пак съм намерила изхода...

Избрани произведения

Още произведения  »

© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.