yossifova

Име Весела ЙОСИФОВА
“Човек се дави не защото е скочил, а защото е останал под водата.” Е, хубаво, държа си още главата изправена. Дори съм се научила да дишам под водата. И да тичам бързо по песъчливи коловози. И да надбягвам светлината. За да ме посреща понякога, макар и за секунди. И сама си се чудя откъде съм взела силата. Вероятно от вятъра. Който така силно ме е подгонил, че понякога не чувам как стене душата ми. Или не, чувам я. Оцеляла е. Хруска, цялата посипана с пясъци. Стене, скърца със зъби, мята се. Наранена, но не и безропотно подчинена от безвремие. “И войнът се изпълва с радост” Пак съм намерила изхода...

Избрани произведения

  • Нежно, нежно...

    Поезия » Любовна   752  20  Гледам те,
    Тебе, спящия,
    със очи – оттатък съня,
    по ресниците ти
    трептящите, ...
  • Бяла приказка за радост

    Поезия   1023  22  Декември е.
    Студено!
    Мразовито!
    А аз съм жива -
    топла като хляб. ...
  • Пантеон

    Поезия » Философска   1433  33  До бреговете на Итака все не стигах -
    все песни на сирени ме отвличаха,
    и все тъках саван от морска пяна,
    със който Одисей и ден, и нощ оплитах.
    С Троянски кон във мислите му влизах, ...
  • Лебедов пирует

    Поезия » Любовна   685  23  Обърнах ти мислите
    до неузнаваемост
    (стресната)
    и сега са
    впрягове. ...
  • Не ме търси...

    Поезия   673  23  Не ме търси.
    От теб са каменните стъпки
    във душата ми,
    студът по нежните ми устни
    и сухите треви в косата ми, ...

Още произведения »

Контакт | Правилник | Реклама | Медиите за нас

© 2003-2016, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.