25.11.2017 г., 0:29 ч.

Отношението 

  Фотография » Други
635 0 1

© Андрей Андреев Всички права запазени

     Снимката е правена с телефон и не претендира за високо качество. Направена е на 13.11.2017г. Качена е от мен във фейсбук със следния текст:

     13.11.2017г. На пръв поглед един обикновен ден, който по нищо не се отличава от който и да било друг ден на годината, стига да не броим мрака, който биеше в очите на всички. Бяха минали едва 12 дена от деня, в който отбелязахме паметта на народните будители. Сигурно веднага някой ще си зададе въпроса защо взимам именно първи ноември като ориентир. Отговорът, който бих дал нямаше да бъде това, което е, ако акцентувах върху която и да било друга дата от календарната година. Обстоятелството да твърдя това, е именно гледката, на която се натъкнахме заедно със сестра ми и с моята племеница, по-рано днес. Поведени в пределите на гората, ние попаднахме на едно незаконно сметище, в което освен непотребни дрехи и предмети от ежедневието, се търкаляха административни документи и дори цяла книга. Загледан с небивало любопитство към купчините от непотребни вещи, забелязах страници от стара книга. Щом се наведох, за да прочета част от съдържанието, аз останах зашеметен от написаното на тях. Езикът, който беше фиксиран в изразните похвати на автора, думите, и граматическите правила, личностите и събитията, за които се говореше, всичко показваше, че авторът на тези редове, е български възрожденец. Това, разбира се, напълно отговаряше на истината. Страниците бяха фрагменти от фундаменталния труд на Захарий Стоянов, известен като „Записки по българските въстания”. Всичко би било извънредно смешно ако не будеше толкова горестни сълзи в очите на всеки на един български родолюбец. В началото на третото хилядолетие българите често намират повод да се оплачат, но може би тяхната болка е заслужена, съдейки по тяхното отношение спрямо създателите на тяхната национална култура. Обстоятелството, че книгата на един от големите български национални герои се търкаля на парчета в едно незаконно сметище само по себе си е жалко, а обстоятелството, че един двадесет годишен младеж се опитва да обясни бедата от всичко това, при все от трибуната на социалната мрежа, е повече от трагично...

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??