Адриан
260 резултата
Там... нейде... в гората камчийска
е скрито...
забравено вече село́...
наречено бе Булаир,
преди време... ...
  65 
Смъртта не е нещо, което ме плаши...
отдавна бе скършена тя...
преди векове
сам Иисус
победи я... ...
  77 
Все някога аз ще издъхна... ненужен...
предаден от всички край мен...
аз с хиляди ножа ще бъда прободен...
но всичко ще бъде наред...
В последните дни ще се скитам самичък... ...
  79 
Заточен на другия край на Земята...
с небивала болка в сърце...
си спомням за тебе, отечество мило,
към тебе протягам ръце...
Жадувам към тебе веднъж да се втурна... ...
  249 
Аз исках на фона на цветната есен
да бъда отново до теб...
когато природата в мъки се гърчи...
да чувствам опора до мен...
Животът обаче протече различно... ...
  219 
Писма ежедневно ти пиша...
но те не достигат до теб...
за тях ти си нямаш представа...
не знаеш за болката в мен...
Светът ни обаче е странен... ...
  331 
Какво от това ако днеска...
сърцето ми спре да тупти...
и малко по-късно угаснат...
червените мои очи...
Ще има ли смисъл смъртта ми, ...
  77 
Все някога аз ще се върна
от другия край на света...
Към тебе с усмивка ще хукна...
ще вгуша се в твоята гръд...
Но този път ще е различно... ...
  129 
Не искам богатство, признание, титли,
а искам да служа на Бог...
не искам навред да се скитам безцелно
в стремежа "да видя света"...
Какво от това щом пребродя земята ...
  141 
Защо да се стиска до битка
щом можем да стиснем ръце...
и двамата с заедно с тебе...
да тръгнем далече напред...
Защо са ни кървища, битки ...
  142 
Не ти ме роди, осъзнавам...
ти нивга не чу моя плач...
не беше до мене, когато...
за първи път влязох аз в клас...
не беше ми майка, когато... ...
  387 
В далечната, ледена Полша...
в големия, приказен Лодз...
на мъничка църква попаднах...
и влязох, подтикнат от Бог...
Изпълнен бе храмът с миряни... ...
  172 
Когато те срещнах те мразих...
и винаги бягах от теб...
щом видих те плахо треперих...
не исках да знаеш за мен...
Не помня как всичко се случи... ...
  125 
Твърдиш, че съм луд, старомоден...
а моят Бог бил е фалшив...
за теб "Свободата" е бога...
но вярвай ми... тя е кумир...
зависиш от спирт и от дрога... ...
  125 
С инжекции... в своите вени...
си впръскваме все "Свобода"...
и лека... полека... невинно...
привикваме ние с това...
изгубили своя критерий... ...
  229 
Аз скитах по друмите пусти
на малкото китно градче...
бях тъжен и спомени търсих...
за своето болно сърце...
Тогава... далече пред мене... ...
  168 
Преминах през всичките кръгове в Ада,
през девет проклети нива...
пробождан, изгарян, аз стенех от болка...
жадувах повторно смъртта...
жадувах плътта ми измъчена, тленна ...
  149 
Наистина нямах представа...
от двама ни кой беше прав...
и двамата носихме маски,
и роли играхме... Нали?
Сега щом сме толкоз далече... ...
  147 
Не си ли ти просто пионка...
на стара шахматна дъска...
не си ли ти пешка безмълвна...
в една доста кратка игра...
ти можеш един или двама... ...
  247 
Нападна ме, дирейки беса...
ти беше по-силен от мен...
но имаше жалка причина...
да стискаш в ръцете си меч...
нападна ме само защото... ...
  295 
Аз зная... че ти си по-умен...
аз зная... че ти си по-смел...
аз зная... че ти си по-силен...
аз зная... че си по-умел...
аз зная... не съм толкоз умен... ...
  223 
Когато аз падах ме хвана...
ръката ми още държиш...
защо не ме пуснеш се питам..
какво ще изгубиш, кажи...
нима толкоз тачиш човека... ...
  390 
Все някога аз ще издъхна...
загледан в небесната шир...
в безкрайната горе вселена...
и в нейните чудни звезди...
Душата ми дълго ще броди... ...
  267 
Учителко, още си спомням...
как ти подари ми света...
с увереност, дето ми вдъхна...
сега срещу тебе стоя...
Ти виждаш, в очите те гледам... ...
  293 
Аз крача самичък сред мрака...
прегръща ме дяволски студ...
а вярата в мене угасва...
превръщам се в движещ се труп...
за похода нужни са двама... ...
  164 
Ти би ли могла да ми кажеш...
аз как ще се справя с това...
до мен няма вечно да бъдеш...
сам трябва напред да вървя...
зад мене разпада се всичко... ...
  212 
Какво от това ако днеска...
сърцето ми спре да тупти...
и малко по-късно угаснат...
червените мои очи...
Ще има ли смисъл смъртта ми... ...
  382 
Ще кажеш ли, призрак небесен,
ти колко живота събра...
и беше ли някой човечец
тъй смел, че да вдигне глава...
към твоята плът да посегне, ...
  271 
Нима ти си още в заблуда?
Нима не си още разбрал?
Дори и с най-силния удар...
не ще ме събориш в калта...
Ранявай ме колкото искаш... ...
  162 
Прегърна ме днес за последно...
приключва ми земният път...
и в твоята топла прегръдка...
ще срещна студената смърт...
но ти не тъжѝ за смъртта ми... ...
  267 
Нима ще стоиш да ме гледаш,
изчадие дяволско, гул...
кажи ми защо не нападаш...
защо ти се гърчиш от страх...
не беше ли ти всемогъщо... ...
  263 
Навярно аз в ада ще скитам...
преминал през Страшния съд...
ще чувствам как пламъкът вечен...
превръща в прах моята плът...
и колкото пъти изгаря... ...
  318 
Вратата на тронната зала се отвори.
- Намерих те, Астър! – извика неканеният гост, облечен в черна роба с качулка, която прикрива лицето му.
- О, дойде по-рано, отколкото очаквах. Не успях да подготвя посрещане, каквото заслужаваш. – отговори благородникът, който седеше на своя златен трон.
- Тази т ...
  308 
По образа свой те създадох…
дарих ти от своята кръв…
и всичко, което съм знаел…
кодирах го, знай, в твоя ум…
А ти се опълчи над мене… ...
  251 
Години, прекарани в болка…
далеч от човешкия взор…
във влажната, тясна килия…
обвита от мрака дълбок…
аз формули писах с години… ...
  210 
Ти предаваш тези, които са около теб, обиждаш ги, твърдиш че не струват нищо, а по-късно се решаваш да почукаш на тяхната врата с молба за прошка.
Мислех че ти може би наистина си повярвала на разума си, но изглежда че си още по-противна твар от мен самия. Ако моите заблуди са свързани с останалите, ...
  319 
Подай ми корона от злато
и няколко капки сълзѝ,
а аз ще извърша
вълшебство
за нищо ...
  177 
С едната ръка сътворявам,
а с другата вечно руша.
И тъй...
управлявам
съдбата... ...
  206 
Владетелят в битка загина...
войната съсипа града...
след дълги години
тя падна...
Великата ...
  168 
Подай ми парченце олово
и няколко капки сълзѝ,
а аз ще извърша
вълшебство
за нищо ...
  200 
Предложения
: ??:??