xamap (Хари Марков)
309 5565
3.11.2020 г., 22:12 ч.  

Петната на есента 

Фотография » Природа, Пейзаж
838 2 22

© Хари Марков Всички права запазени

EOS 60D & EF 70-300 @ F.L 300, ISO 320, exp. 1/400s, f/11

 

==========================================================================================

 

Представям на вашето внимание една снимка, с която искам да продължим темата за "естествените снимки" и с примери ще дискутирам въпросите за обработката - необходима ли е тя и ако "да" защо и колко. Избрал съм нарочно сцена с висок светлинен и цветови контраст. Дали тя има художествени качества не е моя работа да изразявам мнение. Благодаря предварително на всички уважили с присъствие и изразили мнение. Не се притеснявайте от вашата подготвеност, просто говорете и споделяйте, това е ценно за всички и най-вече за мен! :)

 

Ще се старая да употребявам термини на български и ако това не е възможно ще употребявам общоприет жаргон или английски термин за да има яснота при използване на обработващия софтуер.

 

Това, с което ще започна е, налага ли се наистина да обработваме снимките си. Много колеги са заемали категорична положителна позиция по този въпрос и аз я потвърждавам - категорично "да".

Защо? Отговорът е - защото досега не е създаден числов приемник на светлина, който да пресъздава на 100% това, което вижда човек без дефицити на системата око-мозък (оттук нататък в изложението ще наричам човешко зрение).

 

Всяка сцена се характеризира с различна осветеност в различните области. Това, което обикновено прави приемникът в режим "автоматичен" е да оцени осветлението в сцената по няколко точки и да избере времето за експозиция и размер на апертурата, при зададен от вас режим на чувствителност на приемника (ISO) така, щото в тези точки да няма нива на осветеност над тези, които приемникът може да оцени като различни. Т.е. да избегне това, което наричаме преекспониране (прегаряне). Това е което прави процесорът на тялото (жаргон на фотоапаратът без обектив)!  Уловка номер едно на режим "автоматичен" - по-скъпите апарати имат повече такива точки, по-ниско бюджетните имат по-малко на брой такива точки. Поради тази причина, с вторите имате по-голяма вероятност да получите преекспонирани участъци ако не положите специални усилия. Втора бележка, това е причината по-опитните фотографи да НЕ използват режим "автоматичен" и да НЕ получават пре-експонирани участъци дори с по-ниско бюджетни апарати.

 

Избрал съм сцена с много голяма разлика в осветеността - добре осветената и ярка корона на дървото и сенчестите участъци в гората.  Когато гледате гора в този сезон, обърнете внимание и ще забележите колко е съвършено нашето зрение. Човек с нормално зрение вижда много добре подробности и в  дълбоката сянка. Това е резултат от нашата еволюция. Уви, не такава е реакцията на фото-приемника дори и да струва десетки хиляди (валутата няма значение). Това е известно! Фото-приемникът, в зависимост от това къде са попаднали въпросните точки (за които говорихме по-горе) ще даде  следните два резултата (най-грубо казано): или ще представи добре ниско осветените участъци (дълбоката сянка в гората), но ще преосвети ярките области или ще представи добре ярките области, но ще почерни силно сенчестите.

 

Какъв беше моят избор - да имам участъци с не толкова добра осветеност, но да нямам пре-осветени участъци. Пре-осветеното не можете да го възстановите по никой начин. Там информацията е загубена тотално. Такъв е проблемът и с екстремно ниски осветености - как да вкарате фотони в клетките на приемника, пикселите (btw думата пиксел/pixel идва от pictire element) ако фотоните са по-малко от електронния шум :). Но избирайки условията на снимане и избягвайки пре-осветеността може да се добиете все пак с някаква информация в ниско осветените области.

 

Ето дойдохме си на думата защо е необходима обработката! Съвременните продукти за обработка дават възможност да подобрите дефицита на светлина в ниско осветените области, без това да се отразява на тези с високата осветеност  и така да се доближите до ефекта на естественото зрение. Разбирайте ме в термините на "относително подобряване" на картината и възприятието!  Пикселът е чаша - ако я напълниш догоре, не може да добавиш, тя ще прелее, но няма как да разберем колко сме загубили (информация) при преливането. И от друга страна, ако пикселът е празен откъде да му добавим фотони. Софтуерите не добавят фотони.  Това се прави с математически функции, които работят по принципите на интерполиране и екстраполиране. Казвам тези подробности единствено за пълнота на изложението и не искам никой да се ангажира с тяхното тълкуване, това не е важно пред тази аудитория.

 

Изводът - несъвършенството на фото-приемника в отразяване на динамиката в осветеността прави не само приемливо, но необходимо прилагането на техники (за което са се погрижили доволно компетентни специалисти), които да компенсират този дефицит и да доближат фотографското изображение до онова което постига човешкото зрение.

 

Ще ви кажа, какво направих за да разреша (според моето виждане) тези проблеми.

Коригирах нивата на светлинния диапазон като повиших видимостта на ниските нива с около 6% и подобрих светлинния контраст с -4%.  Ще си спестя да изложа по-съвършени техники за постигане на тези ефекти. Не това е целта на изложението ми. 

 

Резултатът - намирам, че така направих храстите (които не са така ярки) и тъмните области в дълбоката сянка по-видими. 

 

По нататък, отделна тема на разговор е темата за цветовите характеристики на зрението и тези на фото-приемники.  Цветови подобрения са необходими поради гореизложените принципи. Тук идва компетентността и умението наречени "художествена фотография". Надявам се, че с гореизложеното съм ви убедил и в нейната необходимост. Тук съм подобрил цветовата наситеност с около 30%. Обърнете внимание на "почервеняването" в короната на дървото. Но то така се и виждаше. Възможностите за доближаване на човешкото зрение са не море, а океан... :)  

 

Слава Богу, в нашия раздел имаме фотографии на  колеги, които ярко демонстрират тези умения и то най-вече в условията на естествена светлина, благодарение на умело боравене с функциите, които им предоставят техните апарати. 

 

Не казвам, че приложеното от мен с цел доближаване на сцената до човешкото зрение е най-вярното решение. Даже мисля, че от художествена гледна точка това не може да бъде дискусия. Тук е местото за една добронамерена  дискусия за това, кой какво вижда и какво би искал да види... :)

 

Бяхте невероятно търпеливи (и този път)!  Направих това изложение, защото дълбоко уважавам вашия интерес към това, което представяме в раздел Фотографии.

 

Благодаря на всички, които прочетохте това!  :)

 

 

 

 

 

 

 

 

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Сенд и това което предлагаш като дискусия е интересно и много важен елемент във фотографската практика, но мисля, че такава дискусия иска и съответната фотография. Най-лесно се разговаря с примери.
  • Така е. Аз съм си тих и скромен, но това няма значение. Въпросът е, как да се извлече най-доброто от един кадър. Ще стигнем и до обективите. Винаги има изключения, но не е добра идея, да се снимат цветя и пеперудки, или да се правят портрети на дами, с широкоъгълен обектив, защото пеперудките излизат дребни, а носовете на дамите големи, заради перспективните изкривявания. Какво ще кажеш, Хари?
  • Няма, никой няма да си помисли нищо лошо Сенд. Най-малкото не те познаваме като заядлив потребител. А и за какво да се заяждаш. Ти си много опитен, така че анализите ти са добре дошли. Написал съм - снимката е публикувана за това т.е. каквото съм искал аз съм го казал.
    Още повече, че не бива на бележките да се гледа като отношение към личността.
  • Хубаво, но панорамност тук не е нужна, защото няма нещо особено за разглеждане, еднообразна борова гора. Виж, ако изрежеш вертикално кадъра, да се хване само жълтото дърво и борът вляво от него, тогава се получава контраст и окото сравнява. Едните са вечно зелени, а другите жълтеят. Освен това, жълтото няма да е забито точно в средата, което композиционно не е добре. Мога още да анализирам, но някои ще си помислят, че се заяждам със самия Хари Марков. ХМ.
    И стигнахме до въпроса с кадрирането и композирането.
  • Аха, така поставен въпроса Сенд веднага ти казвам - това место го снимах за панорама с няколко вертикални изображения. Е, направих я, но нещо не ме удовлетвори резултатът и се отказах да я показвам. Мисля, че онова, което сериозно липсва на тази сцена е някаква къщура... Тогава щеше да е друго въздействието.
    Така че съгласен съм с теб, богатата колоритността не винаги е достатъчна. Тази подробност също е полезна да се отбележи в нашия разговор тук. Благодаря, че насочи разговора и в тази посока.
  • Когато снимаш пейзаж, погледни го с едно око, той губи дълбочина и става двуизмерен, както ще изглежда на снимката. Така ще го композираш по-лесно. Стереозрението ни подлъгва, на живо всичко е триизмерно. Това жълто дърво и борчетата около него, са изглеждали по друг начин в момента на снимката, били са много по-красиви, защото са имали височина, но тук са плоски и изглеждат различно.
  • Това "После, сядаш на компютъра и се чудиш, къде са прекрасните моменти, които си видял?" написано от Сенд много ми хареса Всеки ден почти съм от чудещите се.
    Обесненията може за много хора да са досадни, но пък никой не ги кара насила да ги чете. По желание е. Аз благодаря за това, че си си направил труда да напишеш всичко това. Даже си го запазвам, да мога лесно да намеря и прочета отново.
  • Само с теория не става. Трябва да си вдигнеш задника и да се срещнеш с обекта, било то прекрасна девойка или красиво дърво на хоризонта, за да ги снимаш. Трябва да влачиш фотоапарата и техниката със себе си. Трябва си добро настроение и подходящо осветление. Нужен е и фотографски късмет. После, сядаш на компютъра и се чудиш, къде са прекрасните моменти, които си видял? Тук вече, на помощ идва софтуерната обработка.
  • Много ценни неща споделяте колеги. Виждам, че всеки коментар ме допълва с нещо в разговора за магията на правенето на снимки и това ме удовлетворява, защото разбирам, че не съм си загубил времето. Разбира се, тук засягам малка част от кухнята. Старая се това да бъдат по-скоро базови неща, неща от които се тръгва, а и да се говори дълго е досадно за слушащите. Знам, има и други колеги, които могат да споделят, и от които можем да научим много за "фотографския процес", да го наречем тъй най-общо!
  • Има си име този ефект, който коментира Сенд: "ефект на Дънинг-Крюгер". Който иска да се просвети, да прочете
    Критици много, но процесът зад качествената обработка е почти толкова ценен и изисква много знания, колкото и самото заснемане. Остава и въпросът какъв точно е сюжетът на снимката, за да се приложи и съответната обработка.
    Хари хубаво коментира и обсъжда, но друг е въпросът колко човека се "напрягат" да прочетат....
  • Магията на фотографията!
    Как се правят хубавите снимки!
    Ето един пример за пейзаж:
    -проучете и си отбележете място за снимане,
    бъдете търпеливи във очакване на пиковият час,
    която създава светлинен поток.
    Магията на фотографията е усет на 120%-
    за да получите ефективните 100% на изображението.
  • Хареса ми снимката и особено това, че има подробни обяснения под нея.
    Обработка, която се стреми към доближаване до реалния (или идеалния от художествена гледна точка) образ, ми се струва съвсем удачна; такава, която се стреми да компенсира недостатъци на апарата. А обработка, която си позволява да „лъже“ гледащия, да изкривява реалността - това вече е друга тема. Но всеки човек на изкуството трябва да е наясно, че ако мами, това ще бъде усетено. Апаратът не „знае“ какво снима човекът и наистина си е майсторство да се работи на ръчна настройка, а също и да се прави обработка след това. Но човек, който е начинаещ във фотографията, може би трябва да се въздържа от твърде много обработка (освен ако не е заради експеримента, с цел да се учи), защото лесно може да сгреши, няма ли опитно око.
  • Прав си, може би.
    Невежите си мислят, че разбират от всичко. От политика, от медицина, от спорт, от естетика и изкуство, от фотография, от коли, жени, мъже и т.н. Да не изброявам. Те си мислят, че могат да управляват света. И защо е така? Обяснението е просто. Защото са ограничени и не знаят, колко не знаят. Нека си се вихрят. Ако поне един потребител разбере, какво е нужно, за да се направи качествена и освен това, вдъхновяваща и красива художествена снимка, това ще е успех и си заслужава усилията.
  • Сенд, ще си позволя да те репликирам с несъгласие - не могат да бъдат просветени невежите. Просветяването е процес характерен за търсещите хора, а те никога не са невежи! Съдя по себе си...
  • Полезни са дискусиите, първо, за обща култура и второ, за да се просветят невежите, които мислят снимките за колажи и праскат единици "оценявайки".
  • Следя с интерес и удоволствие.Определено съм за обработката. Благодаря!
  • Прав си Сенд, забравих да го споделя, но едва ли някой има питанки за това как снимам. Може би следващата лекция "защо пък RAW".
    Не съм подозирал колко мога да бъда досаден, не мислиш ли...
  • Приятни тонове, на няколко места се е постигнал добър DOF
  • RAW, RAW, RAW!
  • И снимката си е добре, и на фокус, и пейзажът е много красив. А е и добра демонстрация на много точното и важно обяснение и аргументация. Моето мнение винаги е било, че е задължителна обработката на снимките.
  • Снимката е хубава, Хари, а съвпадението е страхотно! Сега ще поясня какво имам предвид.
    Точно днес написах есе, което бях запланувал от доста дълго време на тема фотография/обработка на кадрите, като, естествено, има скрита лимонка във финалът.
    За утре вече съм избрал и подготвил творба, но когато публикувам есето, ще те поканя официално, под тази снимка, ако имаш желание, да прочетеш.
    Значи, живот и здраве, до 2 - 3 дни ще е.
    Поздравявам те.
  • Според мен снимката е мъглява или не е на фокус. Не съм чела ръкописа под нея, но съм сигурна, че е изчерпателен и няма какво повече да се каже
Предложения
: ??:??