Петната на есента

EOS 60D & EF 70-300 @ F.L 300, ISO 320, exp. 1/400s, f/11

==========================================================================================

Представям на вашето внимание една снимка, с която искам да продължим темата за "естествените снимки" и с примери ще дискутирам въпросите за обработката - необходима ли е тя и ако "да" защо и колко. Избрал съм нарочно сцена с висок светлинен и цветови контраст. Дали тя има художествени качества не е моя работа да изразявам мнение. Благодаря предварително на всички уважили с присъствие и изразили мнение. Не се притеснявайте от вашата подготвеност, просто говорете и споделяйте, това е ценно за всички и най-вече за мен! :)

Ще се старая да употребявам термини на български и ако това не е възможно ще употребявам общоприет жаргон или английски термин за да има яснота при използване на обработващия софтуер.

Това, с което ще започна е, налага ли се наистина да обработваме снимките си. Много колеги са заемали категорична положителна позиция по този въпрос и аз я потвърждавам - категорично "да".

Защо? Отговорът е - защото досега не е създаден числов приемник на светлина, който да пресъздава на 100% това, което вижда човек без дефицити на системата око-мозък (оттук нататък в изложението ще наричам човешко зрение).

Всяка сцена се характеризира с различна осветеност в различните области. Това, което обикновено прави приемникът в режим "автоматичен" е да оцени осветлението в сцената по няколко точки и да избере времето за експозиция и размер на апертурата, при зададен от вас режим на чувствителност на приемника (ISO) така, щото в тези точки да няма нива на осветеност над тези, които приемникът може да оцени като различни. Т.е. да избегне това, което наричаме преекспониране (прегаряне). Това е което прави процесорът на тялото (жаргон на фотоапаратът без обектив)!  Уловка номер едно на режим "автоматичен" - по-скъпите апарати имат повече такива точки, по-ниско бюджетните имат по-малко на брой такива точки. Поради тази причина, с вторите имате по-голяма вероятност да получите преекспонирани участъци ако не положите специални усилия. Втора бележка, това е причината по-опитните фотографи да НЕ използват режим "автоматичен" и да НЕ получават пре-експонирани участъци дори с по-ниско бюджетни апарати.

Избрал съм сцена с много голяма разлика в осветеността - добре осветената и ярка корона на дървото и сенчестите участъци в гората.  Когато гледате гора в този сезон, обърнете внимание и ще забележите колко е съвършено нашето зрение. Човек с нормално зрение вижда много добре подробности и в  дълбоката сянка. Това е резултат от нашата еволюция. Уви, не такава е реакцията на фото-приемника дори и да струва десетки хиляди (валутата няма значение). Това е известно! Фото-приемникът, в зависимост от това къде са попаднали въпросните точки (за които говорихме по-горе) ще даде  следните два резултата (най-грубо казано): или ще представи добре ниско осветените участъци (дълбоката сянка в гората), но ще преосвети ярките области или ще представи добре ярките области, но ще почерни силно сенчестите.

Какъв беше моят избор - да имам участъци с не толкова добра осветеност, но да нямам пре-осветени участъци. Пре-осветеното не можете да го възстановите по никой начин. Там информацията е загубена тотално. Такъв е проблемът и с екстремно ниски осветености - как да вкарате фотони в клетките на приемника, пикселите (btw думата пиксел/pixel идва от pictire element) ако фотоните са по-малко от електронния шум :). Но избирайки условията на снимане и избягвайки пре-осветеността може да се добиете все пак с някаква информация в ниско осветените области.

Ето дойдохме си на думата защо е необходима обработката! Съвременните продукти за обработка дават възможност да подобрите дефицита на светлина в ниско осветените области, без това да се отразява на тези с високата осветеност  и така да се доближите до ефекта на естественото зрение. Разбирайте ме в термините на "относително подобряване" на картината и възприятието!  Пикселът е чаша - ако я напълниш догоре, не може да добавиш, тя ще прелее, но няма как да разберем колко сме загубили (информация) при преливането. И от друга страна, ако пикселът е празен откъде да му добавим фотони. Софтуерите не добавят фотони.  Това се прави с математически функции, които работят по принципите на интерполиране и екстраполиране. Казвам тези подробности единствено за пълнота на изложението и не искам никой да се ангажира с тяхното тълкуване, това не е важно пред тази аудитория.

Изводът - несъвършенството на фото-приемника в отразяване на динамиката в осветеността прави не само приемливо, но необходимо прилагането на техники (за което са се погрижили доволно компетентни специалисти), които да компенсират този дефицит и да доближат фотографското изображение до онова което постига човешкото зрение.

Ще ви кажа, какво направих за да разреша (според моето виждане) тези проблеми.

Коригирах нивата на светлинния диапазон като повиших видимостта на ниските нива с около 6% и подобрих светлинния контраст с -4%.  Ще си спестя да изложа по-съвършени техники за постигане на тези ефекти. Не това е целта на изложението ми. 

Резултатът - намирам, че така направих храстите (които не са така ярки) и тъмните области в дълбоката сянка по-видими. 

По нататък, отделна тема на разговор е темата за цветовите характеристики на зрението и тези на фото-приемники.  Цветови подобрения са необходими поради гореизложените принципи. Тук идва компетентността и умението наречени "художествена фотография". Надявам се, че с гореизложеното съм ви убедил и в нейната необходимост. Тук съм подобрил цветовата наситеност с около 30%. Обърнете внимание на "почервеняването" в короната на дървото. Но то така се и виждаше. Възможностите за доближаване на човешкото зрение са не море, а океан... :)  

Слава Богу, в нашия раздел имаме фотографии на  колеги, които ярко демонстрират тези умения и то най-вече в условията на естествена светлина, благодарение на умело боравене с функциите, които им предоставят техните апарати. 

Не казвам, че приложеното от мен с цел доближаване на сцената до човешкото зрение е най-вярното решение. Даже мисля, че от художествена гледна точка това не може да бъде дискусия. Тук е местото за една добронамерена  дискусия за това, кой какво вижда и какво би искал да види... :)

Бяхте невероятно търпеливи (и този път)!  Направих това изложение, защото дълбоко уважавам вашия интерес към това, което представяме в раздел Фотографии.

Благодаря на всички, които прочетохте това!  :)