26.08.2009 г., 9:19 ч.

Преди да отлетиш... 

Фотография » Природа, Макро
848 1 22

© Валентина Йотова Всички права запазени

Ех, порасна, детенце, възмъжаваш и крачиш широко,
ще ме стигнеш на педя, челото си вдигнал високо
и премяташ перчем, смутено заглеждаш жените,
Сравняваш ги с мен преди оттук да отлитнеш..
Тя усмивката твоя заразяващо вече изгрява,
ще разтуриш покоя си, друга за тебе ще страда,
Аз пък вечер, когато присяда ми залъкът крехък,
ще копнея да подишам доверие в твоите шепи.
Да погаля отново главицата малка и нежна,
да заспиш и в съня си щастлив да изглеждаш,
посреднощ, от кошмар когато изплашен се будиш,
сънен да дойдеш при мен и да се сгушиш.
Но поемай, детенце, твоето утро те чака,
аз изкърпвам с въздишки тихото, клекнал е мракът,
с него бъбрим за истински драми просто човешки,
Като куче проводих след тебе свойта надежда
встрани да не кривнеш, лошото да те не стигне
да не срещнеш злини, ни болест, нито пък мисъл,
да се вкопчат задълго и да сеят отрова в ума ти.
... Ето ябълки две, червени и сладки за пътя..
Той животът върви, както крета стара каруца,
колелото върти, все напред, макар да скрибуца.
Ти помни, че си мой, аз пък съм твойта причина.
И Бог да помолим дълго с теб да ни има.
Няма друга жена, която така да се плаши,
ако гръмне нощта с писък на счупени чаши.
И когато завият далече злокобни сирени,
първо мойто сърце спира, тръпнещо стене.
Тази участ е кръст, а кръста си трябва да нося,
неудобен и тежък, и без да задавам въпроси...

... Господи, чуваш ли?!
Нека здрав да е само!
... а зората щом пукне, на гости ще ида при мама....

04.07.2009

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Пренесох се във възможно най-красивия свят!!!
  • Просто нямам думи!
    Стегна ми гърлото...
    Прегръщам те!!!
  • За първи път откакто посещавам сайта,нечие произведение така да ме развълнува,да ме докосне и да ме остави бездиханна...Наистина много сила има в него-снимката и стихотворението!Поздравявам ви и оставам възхитена!Благодаря за удоволствието!
  • Фотографията е впечатляваща - другото да го оценят специалистите! Споделям празника ти!
  • Снощи, когато я видях и прочетох, не знаех какво да напиша.
    А толкова исках. Мислех си, че днес ще имам думите, които ми липсваха, но уви... Може би, ако не беше стиха и пояснението, щеше да ми е по лесно да те поздравя. Много силните емоции винаги ме оставят бездуммна.
    Честит да е рожденника, честита да е и майка му!
    Здраве и живот за вас!
  • Докато гледат очите ни и докато тупка сърцето, винаги ще ги мислим и ще се молим за тях!И всъщност живеем за тях.
    Прегръдки адашче, докосна майчиното сърце!
  • Благодаря още веднъж на всички, посетили моата страничка и споделили всичко това
  • Вече на зная за кой път го чета...Уцели ме, Вале...

    Щастив да ти е!!! И ти до него!!!
  • Я му виж ти перчемчето! Много хубава фотография и силно стихотворение! Поздравления и за страхотния финал!
  • Ако знаеш само как ме развълнува....,само ако знаеш ...,Вале ! Нека ти е здраво детенце и да те радва много!
  • прекрасна комбинация
    снимката е чудесна, а стихотворението - затрогващо и много истинско
  • Много хубаво!Браво!
  • И снимката, и описанието !!!
    Поздрав!
  • Иринка, беше едва забележимо, даже не знам как се държеше на това стъбло, вероятно някое от пухчетата се бе закачило.....
  • Това нищожно нещо ме кара да се върна отново тук и сякаш днес това е моята фотография!
    "Ще отлетя, не мога вече тук да се задържам"
  • Благодаря ви на всички, утре Славенце има рожден ден, но уви, не ме пуснаха да липсвам два дена от работа, за да ида до морето... Ще го празнуваме на патерици...
  • Няма нищо по-чисто от майчината обич! Поклон от Зем.
  • Вале, отдавна не съм изпитвала такова благовение в света на Откровение...сякаш влязох в храм...
  • Стихът ти е докосващ! Снимката е уникална, почувствах се толкова малка в цялата Вселена . Отл.6
  • Толкова е нежно...!!!
  • Харесва ми!

  • Поклон пред красотата на думите ти!
    "...а зората щом пукне ,на гости ще ида при мама..."
Предложения
: ??:??