yotovava (Валентина Йотова)
2630 22203
21.10.2023 г., 8:10 ч.  

... Пътувах с БДЖ... 

Фотография
525 2 22

© Валентина Йотова Всички права запазени

20.10.2023

 

... Пътувах с БДЖ...

Така може би трябва да започва следващият роман на Стивън Кинг. Не може в средата на 21 век да има такава мазня като нашият железопътен транспорт. Да оставим настрани мръсните вагони, но организацията по гарите е направо трагична. Уредбата кънти, почти нищо не се разбира на гъгнещата служителка. Не ми побира умът как едно просто светлинно табло не сложиха, та да се вижда от кой перон кой влак ще мине.

На 18 пътувах за представянето на новата си книга в библиотеката на град Ловеч. Хубаво, мина-замина, на другия ден тръгнах да се прибирам. От Ловеч до Левски пътуването мина добре, дори не закъсняхме. В Левски трябваше да се прекача на влака за София, и то в рамките на десетина минути. Никъде никакъв сигнал, питам някакви хора, чакащи, това влакът за София ли е, - Да, да отвръщат ми те - аз се накачулих. Идва кондукторката, проверява ми билета, изваден онлайн за двупосочно пътуване, и си продължаваме нататък.... И така до следваща гара, където се сменят кондукторите. Пак проверка. Чете човекът внимателно и ме пита - Ама вие закъде пътувате? - За София - отговарям аз.

- Ама влакът е за Варна.

Така, току след Горна Оряховица вече става ясно, че пътувам не в моя трен. Слязох на Попово, за да си дочакам следващия обратно към София. На гарата един-единствен автомат за кафе и нищо друго. Но оборудван със система за картово плащане.

Но не беше само това. На връщане в Плевен се качи един студент. Неговият билет - с намаление. Изведнъж кондукторката му поиска и някакъв стикер на БДЖ за намалението. Той не можа да влезе в интернет, за да го извади. Тя го принуди да доплати разликата. Той й показва международна студентска карта, с която да защити намалението. Камък. Както и да е, момчето преглътна това. Но по едно време дойде началник влака и поиска да види картата. И се оказа, че тя е точно такава, която да защити намалението. Не разбрах накрая върнаха ли му парите.
А иначе първа класа - че и ток нямаше на контактите да си заредя телефона.

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Навява тъга. Харесват ми цветовете.
  • Тези пейки вероятно също имат какво да си спомнят
  • Аз отдавна съм с кола, но преди ... Преди обожавах, кондуктор да каже: слизаш на предпоследната спирка.
  • Пале, мен пейчиците ми стояха жални-милни, обърнати с гръб, дори не могат да си поздравят
  • Валя, и моят лирически го прецака един кондуктор преди време! Обещавам - следващият път да те закарам до Ловеч. 😊
  • Марти, това е, важното е, че сме живи и здрави
  • И аз така това лято, за малко заради кондукторка да изпусна прекачването си, че тя спа като проверява билетите, та от другите хора разбрах, че трябва да слезем две гари по-рано, за да не изпуснем влака. Честно казано, от малка имам нещо като страх от влакове, точно защото няма организация и не знаеш къде да слезеш. Сега поне има Google maps и можеш да видиш къде си, ако има сигнал, разбира се Само майтапът и настроението те спасяват в БДЖ, милото е много зле.
    Иначе за снимката готина светлина си уловила и тематично празни седалки
    Обаче пък бая народ пътува, от морето беше пълно септември.
  • А имаше и тиристически билети за дъбота и неделя на цената ма един отоване и връщане. Тези бетонни пейки така грозно ми стоят вътре, ужас!
  • Люси, жива-здрава бях, това е важното, а снимката е от гарата в Ловеч. Всъщност нямах представа, че така нагледно ще отрази ситуацията - гледам пейчиците, така, направени, с финес, с чар, а самотни и некомуникиращи....
  • Валя, едно от най-ценните човешки качества е да можеш да го избиеш на майтап. И аз съм изпадала в различни трудни ситуации, но като се справя, после често се смея. А от смехотерапия по - полезно няма.
  • Дани, просто останах бездумна, а най-вече заради това, че първата проверяваща си беше вършила работата през куп за грош, а е могло овреме да видим какво се случва.
  • Люси, важното е, че запазих самообладание, но се питам, ако човек е останал без пукната пара, как ще се оправи. На мен ми се наложи да си платя билета от Попово до Горна Оряховица, обаче това е ненормална работа. Накрая го избих на майтап де. А като се прибрах вкъщи, съпругът ми рече - Четох новините и щом видях, че няма влакова катастрофа, се успокоих.
  • Голям цирк е било това пътуване, Вале!
    Успех на книгата все пак!
  • Жоре, направо си е за Стивън Кинг това, ама нечии интереси пречат да се развие. Умът ми не го побира - едно светлинно табло барем на гарата да има, хайде не на всяка, но поне на градовете, трагедия, наистина.
  • О, Валя, ако знаеш какви спомени в дъблините на паметта ми събуди... На всичкото отгоре всяка ваканция подлагах на това изпитание и дъщерите ми, когато бяха малки. От Кюстендил тръгвахме сутрин в 7.00ч., на централна гара София чакахме с куфарите по 3-4 ча̀са и пристигахме в родния ми град Лом вечер в 19,30. На всяка керемидка - спирка! Веднъж имах неблагоразумието с цялото това войнство да помъкна и 3 фиданки които купих уж за сорт череши Бинг, характерни за Кюстендилския край. Е, след няколко години се оказаха бели череши, но това са подробности. Чудя се как сме издържали? Не ми се помирисва влак от тогава!
  • Хел, според мен е умишлено, при такава разработена пътна мрежа из страната.
  • Валя, преживяла си цяло приключение и много забавно си го описала. Прочетох с интерес 😊
  • Вал, поте вдъхновение за разказ на ужасите минимум може да извлечеш от това приключение в една далечна галактика, нейде из ЕС...
    За последните над 10 г 3 пъти съм си позволил този... лукс... и всеки път с изненади.
    Последната такава, миналата година.
    Моята има носталгия към този вид превоз, та на една екскурзия се прибрахме с БДЖ
    Лято, отвън 40, вътре, по 2, лек топлинен удар 🤣
    Тя този момент веднага го забрави, но треперя като заговори, колко и се пътува с Железния кон (стига да не го ползва, като метафора за нещо друго 🤣🙃🤣)
    Поздравявам те.
  • Не знам дали железниците не се фалират умишлено, за да принудят хората да пътуват в смрадливите автобуси на частните фирми. А след 2025 щяло да е възможно юридически да се появяват и частни жп пътнически превозвачи. Те това и чакат. Тогава БДЖ -то на народни цени съвсем ще изчезне. А спомняте ли си един такъв жп частен товарен превозвач какво направи в Хитрино заради машинист леке?
  • Не знам, Безжичен, само като зърнах София, си рекох - Слава Богу, най-сетне цивилизация.

    Вагон-ресторантите фалираха, нямаше как да се поддържа нерентабилна система. Някой трябвало е да го плаща.
  • БДЖ е едно от най-отвратителните неща в България. И "мазня" даже е комплимент за това безумно нищо. Не съм пътувал с това нещо повече от 15 години. А преди цели 50 години имаше и добре работещи уредби във влака, и вагон-ресторант, и чисти купета, и указателни работещи табла, макар и механични, по гарите. Мразя комунизма, но това, че беше много по-добре се дължеше на работещите там хора, а не на тогавашните неграмотни (като сегашните) политици... Така че да се огледаме за част от човешкия фактор.
Предложения
: ??:??