Аксиомата на Бътлър
В световно известния роман на Маргарет Мичъл „Отнесени от вихъра” един от главните герои, любимецът на нежния пол Рет Бътлър, формулира пределно точно и ясно аксиомата, че по-лесно и по-бързо се забогатява при унищожаването на една страна, отколкото при нейното изграждане. Следвайки практически тази своя философия, той става един от новобогаташите на агонизиращия в условията на война със Севера Юг. Още преди 10 ноември 1989г. и у нас бе подготвена умело почвата за приемственост на идеите на Бътлър. Те витаеха в главите на бившата номенклатура и нейните господари от Кремъл. Изтърканите идеологеми и изтънялата демагогия все по-трудно прикриваха нарастващите им апетити за разграбване на държавното имущество. Получи се парадоксална ситуация – широко прокламираният зрял социализъм се оказа добре наторен чернозем за кълновете на мафиотския капитализъм. Този вариант на преход от феодализъм в края на XX-я век (какъвто по същество представляваше социализмът със своята червена аристокрация и крепостно мнозинство) към капиталистически път на развитие изглежда е бил толкова труден за предвиждане, че не е хрумнал на класиците на комунистическата идеология. В противен случай те едва ли биха допуснали гаврата, на която сега посмъртно ги подлага собственото им творение!
Датата 10. 11. 1989г. се оказа стартов изстрел в официално обявена надпревара за доразграбване на страната и социално най-слабите й данъкоплатци. Картината наподобява видението на Йоан от библейския Апокалипсис, на моменти в значително по-мрачни и конкретизирани тонове. Липсва един български Солженицин, който да разкрие пред света панорамата на този истински концентрационен лагер-държава в мирно време, аналог на който не познава световната история. Стигна се дотам, че поданиците на посткомунистическото общество сами цензурират дневните си хлебни дажби, привеждайки ги към техния екзистенциален минимум. Митът за достойното съществуване на българина рухна в калта. По улиците бродят същества, приличащи повече на сенки отколкото на хора. Цари хаос, беззаконие и социална беззащитност. Подигравателно звучи дори сентенцията „Dum spiro, spero” („Докато дишам, надявам се”).
Но кои са онези, които поеха щафетата от архитектите на този Оруелов свят? Те са сред посткомунистическия елит, без оглед на цветовата му окраска. Нагли и напористи, безкомпромисни и продажни, незнаещи значението на думата вина – креатури на аксиомата на Бътлър. За първи път в световната история в една демократична по конституция държава беше създадена полиция – паралелно действаща с официалната, но по-модерно въоръжена от нея, в лицето на охранителни фирми, продукт на бившата и настояща държавна сигурност. Част от тях, понастоящем легализирани чрез застрахователна дейност, са опорните точки и разпределителите на новата безконтролна и монополна власт на новосъздадената посткомунистическа олигархия. Подобно картели в сянка, те ефективно контролират цените на стоковите борси, обезсмисляйки напълно понятието свободна конкуренция и дискредетирайки в зародиш мечтаната фата моргана, наречена пазарна икономика. Въоръжени до зъби бойни отряди в мирно време, в потенциална готовност за албански сценарий, когато часът за него настъпи. Същевременно пак те се явяват най-ефективната „данъчна полиция”, която прибира такси по износ и внос на стоки, взима лепта от селския производител и градски търговец и така пълни хазната на една държава в държавата, стопявайки и без това крехките постъпления в републиканския бюджет. Не можем да не се досетим и без подсказване, чия е дългата ръка, която прибира решаващата част от приходите за сметка на нашите все по-изтъняващи джобове. Но това е само повърхността на един айсберг. Под нея е второто ниво – банково-кредитната система с нейните многобройни ходници, по които добре охранени „термити” продължават да изнасят българската „реколта”. Дали под формата на пшеница и слънчоглед, или като нископлатена енергия за добре премерени комисионни, срещу която по-късно ще внасяме чувствително по-скъпа, за да растат като гъби цените на киловатчас и гигакалория в нашите прокъсани портмонета, дори при снишаващ се фиксинг на зелената валута. И всичко това ще бъде обяснено на средностатистическия българин с лаконичната фраза:”така настоява МВФ”. Но апокрифният текст с всички императиви, които уж ни налага международната институция е по-труден за откриване от Елдорадо. В замяна на това на същия този българин се внушава да повтаря по законите на мантрите – така искат от фонда, иначе няма да получим екюта. Затова едно писмо до Европа трябваше да поскъпне 8 пъти, парното – 3 пъти, токът 2.5 пъти, хикс – игрек пъти! И това обяснение му изглежда приемливо. Но какво ще стане, когато данък сгради поскъпне „ен” пъти и панелното жилище – тази последна и сигурна обител бъде разлюляна от мощния икономически трус – 8 по Рихтер, за да бъде раздвижен пазара на имотите? Ще се раздвижи ли най-сетне тогава този средностатистически българин? Защото още сега над главата му като Дамоклев меч виси въпросът: какво ще стане със заемите, които ще бъдат отпуснати срочно? Няма ли и тяхната участ да бъде аналогична на онези 13 милиарда долара (приблизително 1000 тона злато!), които безследно изчезнаха заедно с виновниците за това. Защото в една държава, в която отсъства елементарна социална защита за населението и то не може пълноценно да се впише в списъците за хуманитарна помощ, държава, в която изпълнителната власт сяда на кръгла маса с босове от престъпния свят, а законите са само колове забити в равното поле, сред които ловко слаломират опитни мошеници, по-вероятно е траншовете да не постигнат своето предназначение, а бордът да е пореден икономически провал на принудения политически авантюризъм!
Сега ни внушават добре съчинени послания и ние, за кой ли пореден път, наивно и чистосърдечно се доверяваме на ловката пропагандна манипулация. Дори когато обективното зло ни е застигнало и повалило като хищник на земята, все още вярваме, че това е в името на абстрактното добро, което някой ден ще настъпи. На това безконечно търпение, възпято още от Ботев, разчитат властниците. Жестоки тестове, като този с нечувания воден режим в столицата, потвърдиха стоицизма на българина дори в екстрени условия. Една след друга, с лека ръка, той губи чувствителни придобивки, за които по целия свят се воюва дълго и мъчително, като: безплатно медицинско обслужване, безплатно образование, ниско платен отдих и др. При това безмълвно, без сянка на протест! Все повече заприличва на осъден на смърт, който сам слага въжето около шията си в името на недоказуемото Светло Бъдеще...
А в същото време Бътлъровци живеят охолно в Настоящето!
Бел. на автора: Статията е написана през 1998г. Досега не е била публикувана.
© Младен Мисана Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Няма такъв български политик..."
Точно за това е молитвата ми, Мисана. Защото съм се убедила, че самото време, историческият момент ражда вождовете, които да прозрат обективния ход на обществените процеси и да поведат масите.
И дано Бог помогне да се появят тези български политици - с интелект и талант, които да използват историческия ни шанс...
Благодаря за подробния отговор! -
1. Благодаря ти, Елица! Ти назова главното - обвързаността на България с Големите. По-рано тя бе обвързана само със СССР. А сега със САЩ, ЕС и Русия /а донякъде и с Турция/. В това обстоятелство е историческият ни шанс. Да използваме римската максима: "Разделяй и владей". Но няма такъв български политик на хоризонта, който да обладава интелекта и таланта да осъществява такъв политически сърф. Защото, ако това бъде сторено, България ще се превърне от бедстваща в просперираща като Кувейт държава. А да повтаряме само: "Дано Бог се смили над България", очаквайки помощ от небето, е безсмислено, защото е казано:"Бог помага, но в кошара на вкарва".
Сърдечни поздрави!: Мисана
2. Мерси за повторното включване г-н Миланов! Вече съм окончателно наясно с личното Ви становище.
Лек ден и успехи!: Мисана -
Г-н Мисана,Вие се хващате само за един пасаж от моя коментар. Там е работата, обаче, че нито Крим е исконно руски, нито Косово е сръбско! Но,това не е обект нито на статията, нито на коментара ми.
-
Само оцених, Мисана, за да подкрепя смелата ти позиция и твоето искрено съпричастие към бедственото положение на българския народ в момента.
Трудно ми е да изразя мнение, защото съм далече от фактите -( не като разстояние, а като информираност) и все ми се струва, че обективните обстоятелства са по-силни от коя да е конкретна личност;
че при това връщане назад и при тази всестранна обвързаност със силните държави, едва ли ще се намери правителство, способно да вземе ефективни решения и да ги изпълни...
Дано Бог се смили над България! -
Изказвате много категорични твърдения, г-н Миланов. Вероятно не сте запознати със събитията в Одеса от 2 май тази година - един истински нов Хатин. Не прави чест на Запада, че замълча пред покъртителните кадри, от които е видно как украинските фашисти изгориха живи стотици мирни и невинни човешки същества /между които жени и деца/, запалвайки със запалителни смеси сградата, в която те се бяха укрили от преследвачите си. Позорно е такива събития да се разиграват 3 хилядолетия след Христа.
Що се касае до Путин, за мен той не е доказан агресор, поне що се касае до Украйна. Крим е изконно руска земя, така както Косово е изконно сръбска. Мисля, че Путин правилно подходи в случая с Крим. Аз на негово място бих направил абсолютно същото. И тук не казвам това, ръководен от симпатии към Путин /той ми е съвършено безразличен/, а изхождайки единствено от чувството си за обективност. Освен това мисля, че изострянето на отношенията между Русия и Европа е единствено в полза на САЩ. И Русия и Европа губят от тази конфронтация, като Европа ще загуби повече от Русия. А Украйна е воденичен камък на шията на Стария континент, който тепърва ще го отслабва. Това всичко работи естествено за интересите на САЩ. -
1.В статията има елементи на истина, но тя се отнася за времето от началото на прехода и, най-вече, за 1993-1996 г. Дори, не и за 1998 г.
2.Колкото и на мнозина да не им се иска, през 2014 г. България е страна със завидни демократични достижения. 3. В много сфери на икономическата дейност първостепенен фактор е търсенето и предлагането, т. е. има всички белези на пазарна икономика. Там, където държавата продължава да се намесва чрез регулации, там няма пазарни отношения. Справка - цената на тока. 4. Дяловите от икономиката, които продължават да са държавни, са най.нереформирани, най-нерентабилни и в най-окаяно състояние. БДЖ е най-красноречивият пример за това. Здравната каса -също. 5. Проблемът е не в липсата на демокрация и пазарна икономика(членството в НАТО и ЕС ги гарантират), а това, че наследниците на комунистите се опитват да ни върнат в орбитата на Москва, обслужвайки имперските интереси на източната сатрапия, управлявана от диктатора и агресора Путин! -
1. Мерси, Иванка! Много точни неща каза. Поздравявам те и съм напълно съгласен с теб!
Сърдечен поздрав: Мисана
2. Благодаря, Анна!Както винаги демонстрираш чувство за финес в разбирането на действителността. Признателен съм ти за коментара и подкрепата.
Желая ти вдъхновена нова седмица!: Мисана -
Статията сякаш е написана днес - толкова е актуална, за съжаление...
А цитираният от Фабер абзац си е пределно ясен и е точно на мястото си. -
"Липсва един български Солженицин, който да разкрие пред света панорамата на този истински концентрационен лагер-държава в мирно време, аналог на който не познава световната история.................... посткомунистическото общество........."
Този абзац е несъответен, според мен, да не пиша нелеп!
П.п. Младене, сега пак ли ще се ядосаш - крайно, че някой ти критикува текста?
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
По повод казаното от теб, ще цитирам Шопенхауер: "Масите са като нулите - те не могат да станат число, ако пред тях не застане критически мислещата единица!"
Сърдечен поздрав: Мисана
2. Благодаря, Порчев! Радвам се, че за пръв път прояви обективност. Крайно време беше.
С поздрав: ММ