“Траян Маречков - 26-годишен, Пламен Горанов - 36-годишен, Венцислав Василев - 53-годишен, Димитър Димитров - 50-годишен.
Това са имената на част от хората, които решиха да посегнат на живота си поради безпаричието, в което бяха изпаднали. Тези хора са част от народа. На мястото им можеше да сме аз или ти.
Искам да посветя тази публикация на тези българи, които не намериха светлината в тунела, а откриха единствено болка”.

Ето, че доживяхме до времето, в което единственият начин да сложим край на немотията е да спрем да съществуваме. Ще доживеем също времето, в което „българите” ще бъдем малцинство в собствената си държава. Националните телевизионни програми ще предават емисиите си на език, неразбираем за нас, а накъдето и да погледнеш, ще се ширят необширни полета от гета.
Такава прогноза може да направи всеки без дори да се налага да е брилянтен политолог или да гледа каквито и да било статистики. 
Ако проведем една проста анкета и спрем сто човека на улицата и им зададем въпроса: „Какво трябва да се промени, за да се промени положението в България?”, половината от тях биха отговорили, че политиците трябва да спрат да лъжат данъкоплатеца, друга част биха потърсили вина в досегашните или предишните управляващи. Всеки един от тези хора ще потърси вина в политиците и само 5 % от тези сто човека ще си зададе въпроса „Какво е политик и политика?” 
„Политик” - лице, професионално занимаващо се с политическа дейност.
„Политика” - идва от старогръцкото название “полис”, което означава град или общество, т.е. думата „политика” би била тъждествена на “публично действие”.
Чрез две прости определения се дава обяснение на толкова сложния сценарий на настоящата, а и бъдеща действителност.
Чрез точно тези две понятия се манипулират хилядолетия наред масите на обществеността. 
Ако все още не сте проследили реда ми на мисли, нека поясня, политиката това е действието на народа, което се определя единствено и само от него. Политиците това са избрани от народа хора, и той следва да решава съдбата им, а не те неговата. Заключението е следното, вместо да обвиняваме управляващите, първо нека потърсим вината в себе си и тогава в тях, не ме разбирайте погрешно, аз не мисля, че те нямат вина. Напротив, тяхната вина се изразява в това, че те години наред втълпяват на обществото, че те го управляват, а е точно обратното, по този начин се разпокъсва единството на народа и той остава просто една дума, незначеща нищо.
Ето колко са лесни за манипулирани масите и колко неорганизирано и хаотично подхождат хората: 
С провежданите доскоро протести, които започнаха за сметките за ток, в последствие и за други битови такси, които доведоха дори до сваляне на правителство.
Това, което успях да забележа е, че на протестите участваха много млади хора, това никак не е лошо, но повечето от тях не осъзнаваха какво правят - голяма грешка. Протестът не е проста проява на вандализъм, нито скандиране на нецензурни реплики. Той е средство, с което се цели да се породи определен ефект, а именно да се даде указание на управляващите да предприемат действия, различни от досегашните, за да бъде удовлетворена претенцията на обществеността. 
Разбира се нека не забравяме, че на родните протести имаше и хора, които упорито се опитваха да „яхнат протестите” или поне подобно определение бяха дали националните медии. Колко описателна дума „яхвам”. Описание на това, в което се превръщаме. 
В крайна сметка хората участващи в протестите бяха три типа: нямащи понятие какво правят и защо, подставени лица от партийни организации и такива, които са в пълна безизходица. По време на протестите последният вид бяха с най-ниска гласност. Както казах по-горе, протест е средство, с което се цели да се породи определен ефект. Сега нека направим равносметка: “Намалиха ли ни сметките за ток?; Променихме ли начина на управление?; Управляват ли ни различни и по-коректни политици?” долавяте ли иронията.
Защо това се случи, защо позволихме за пореден път да ни хвърлят пясък в очите? Защо ли, защото в България изразът „народ” е определение за разделеност, а не за единност.
Когато разберем, че не ние трябва да се доверяваме на политиците, а те трябва да се научат да печелят нашето доверие, да не допускаме да ни манипулират, да не правим първо квалификация на психичното състояние на хората, които се самоубиват всяка година, а да потърсим причината, която ги е подтикнала да го направят, да не позволяваме да ни се дава право на „ограничен” избор между редица алтернативни варианти, които ни се предоставят, а да избираме това, което наистина искаме. Чак тогава ще бъдем способни да решаваме проблемите си и да разделяме важните от не толкова значимите, истинските от тези, които целят да отклонят вниманието ни.
Дотогава ти, „гражданино”, който изнервено чакаш да бъдеш обслужен, докато някой чиновник си пие кафето зад плъзгащото стъклено прозорче. Спри да нервничиш, защото той няма да ти обърне внимание и дори ще излезе в почивка. 
Както и ти, който чакаш за лекарства на някое счупено легло в поредната болница. Спри да чакаш, защото няма да ги получиш и освен това ще платиш такса за това, че не са ти предписали.
Единствено ти, гледащ билета си за самолета и чудещ се дали постъпваш правилно, се замисли и си отговори на въпроса: Защо ти се налага да бъдеш чужденец в друга държава, след като имаш своя собствена?