“Траян Маречков - 26-годишен, Пламен Горанов - 36-годишен, Венцислав Василев - 53-годишен, Димитър Димитров - 50-годишен.
Това са имената на част от хората, които решиха да посегнат на живота си поради безпаричието, в което бяха изпаднали. Тези хора са част от народа. На мястото им можеше да сме аз или ти.
Искам да посветя тази публикация на тези българи, които не намериха светлината в тунела, а откриха единствено болка”.
Ето, че доживяхме до времето, в което единственият начин да сложим край на немотията е да спрем да съществуваме. Ще доживеем също времето, в което „българите” ще бъдем малцинство в собствената си държава. Националните телевизионни програми ще предават емисиите си на език, неразбираем за нас, а накъдето и да погледнеш, ще се ширят необширни полета от гета.
Такава прогноза може да направи всеки без дори да се налага да е брилянтен политолог или да гледа каквито и да било статистики.
Ако проведем една проста анкета и спрем сто човека на улицата и им зададем въпроса: „Как ...