Аспекти на поп музиката. Рокът - символ на свобода. Поп музика и поп фолк.
Аспекти на поп музиката.
Рокът – символ на свобода
Поп музика и поп фолк
Даниел Авдала
Някои може би си мислят, че поп фолкът е част от поп музиката, или че е нейна подразновидност. Понятието „поп музика” може да разбираме в три аспекта:
- широк: популярна музика – това могат да бъдат изпълнения от различни жанрове и стилове, като танцова музика, оперетни мотиви, мелодии, известни песни и др.;
- по-тесен: с нея се определят общо стилове като "рок енд рол", "рок", "бийт", "диско", "кънтри", "фънк", "соул" ...;
- най-тесен: употребява се често в съчетание с думата „рок”, като „поп рок” и означава по-мелодичен, софт рок.
Към първия аспект, популярната музика, не принадлежи класиката, въпреки, че не е малко популярна. Това е, защото се смята, че в сравнение с класиката поп-музиката по принцип е по-лека и развлекателна, по-елементарна, каквато е всяка друга музика (освен джазът).
Тук може да се зададе въпросът: „Поп фолкът не може ли да се причисли към поп-музиката, та той също е популярна музика?” Да, но не е популярен в световен мащаб, а само в България и Македония, под това име, и в Сърбия, като „турбо фолк”. Всъщност, дори в Румъния, която е на Балканския полуостров, не са много наясно с този стил, въпреки че се среща там под названието „манеле”. В Турция музиката си е турска, в Гърция - гръцка, с характерните й черти, звучене, ритмика и инструменти. Арабската - е арабска. Каква е българската?
Какво означава „поп фолк”?... Според някои означавало „популярен фолк”, според други - смесица между поп и фолк музика. Мнозина смятат, че всяка нация и страна си има поп фолк музика. Но това не е така. Понятието „фолк поп”, а не – „поп фолк”, може да се срещне при обозначаване на някои кънтри песни, навремето, в Щатите и Австралия. Названието „поп фолк”, в световен мащаб, понякога се прикачва към изпълнения на музиканти, в чиято поп музика навлизат американски фолк-елементи. Такива са Боб Дилън (Bob Dylan), "Дъ Бърдс” (The Birds), „Дъ Бенд” (The Band) и др. За фолк-поп изпълнител би могъл да се причисли и Хари Белафонте (Harry Belafonte). В Англия представител на този стил се явява отчасти Пол Саймън (Paul Simon).
http://www.timsah.com/Bob-Dylan-Joan-Baez-Blowing-in-the-wind/edTrP0-ASys
Bob Dylan & Joan Baez – „Blowin in the Wind“
http://www.youtube.com/watch?v=D6xGdYxbQsI
„Тhe Birds” – „That’s All I Need You For“
http://www.youtube.com/watch?v=sMHyovwX7JM
“The Band” – “The Night They Drove Old Dixie Down”
В началото на 90-те години, това понятие се появява за първи път в България, но със съвсем друго значение. Свързва се първоначално с името на „Хисарския поп”. По-официални източници или специалисти го заменят с „етно-фолк”. Каква музика е това? Тя е смесица от български, арабски, турски, гръцки, сръбски и ромски мелодии... и мотиви от фламенко, или с две думи: „балканско-ориенталска музика”. Характерни за поп фолка са повртарящите се, еднообразни музикални и танцови ритми, специфичните ориенталски мотиви на мелодията, пеенето с извивки в арабски стил и сола, типични за маанета. Често в ритмиката се използват неравноделните тактове, което е влияние предимно от българския фолклор, ромската и ориенталската музика. Танцът се нарича „кючек”. Той е разпространен най-силно в Турция, Гърция, Сърбия, България, Македония, Албания и в арабските страни.
Поп фолкът се обозначава в разговорната реч с понятието „чалга”. Всъщност „чалга” означава на турски „свирня, музика”. Това е била популярната музика у нас през времето на Османската империя и Възраждането. Изпълнявала се е от смесени етнически инструментални състави, наричани „чалгии”. Тези оркестри добиват популярност с участието им на сватби, тържества и събори. Навремето чалгаджиите свирели народна музика, градски песни, известни европейски миниатюри като мазурки, валсове, полки.... Музикантите почти не познавали ноти, свирели по слух, по памет и импровизирали солово. В по-ново време, думата „чалгаджия” се среща с по-принизяващо, иронично значение, като „дрънкащ музикант”, „несериозен, развличащ простолюдието музикант”. От 90-та година - до сега, „чалга” си остава разговорното, по-несериозното понятие, употребявано със същото иронично значение. Но по принцип, „поп фолк” и съвременното значение на „чалга” са едно и също нещо. Има такива, които погрешно смятат, че чалга е по-лошата, а поп фолкът е хубавата, по-висококачествената музика, трети мислят, че има „лош поп фолк”, наричан „чалга” и „хубав поп фолк”. Наистина, поп фолкът търпи едно развитие, във връзка с промяната на социалната структура и културата на обществото, но запазва основния си характер. Ако в началото ритмиката и мелодиите са по свободни, разхвърляни и повлияни пряко от ромско-индийски мотиви, текстовете са по-примитивни, то в последно време се забелязва една лека промяна, в някои поп-фолк композиции навлизат, макар и частично, съвременни поп-рок елементи. Съдържанието на текстовете завоалира отчасти неприличния си характер, в редица песни започват да звучат по-модерни електрически инструменти.
„Поп фолкът” е изцяло българско название, стилът е характерен за България и се развива единствено тук в този си вид. Обикновено, вокално се изпълнява от изрусени, гримирани и накичени със скъпоценни украшения певици. Особено през 90-те, те се подвизават разголени или полуголи на сцената на шоу-програми и в телевизионното студио. Текстовете са цинични и вулгарни. Напоследък се забелязва промяна, облеклото на „секс-бомбите” не е толкова свободно, прозрачно и отворено, съдържанието на песните не е така директно и грубо.
Поп фолкът се развива през годините на демокрацията, във връзка с безизходицата в икономическо, социално и морално отношение. Изчезването на културните ценности се увеличава стремглаво, поп фолкът търпи развитие. Литературата, изкуството, театърът, киното, операта, класиката, рок-музиката западат..., чалгата разцъфтява... Много от хората са отчаяни и намират утеха в алкохола и в тази музика. Често тя е музика на другата, по-малката социална група, на така наречения „елит”. Слушат я мутри, борци, първенци, новопръкнали се богаташи, угоени босове, корумпирани парвенюта, алчни мафиоти..., които събират по няколкодесетки певици и организират огромни частни чалгаджийски купони. Поп фолкът става символ на новото време, в текстовете основни теми са не само първичният, вулгарният секс, но и парите, богатството, материалните вещи и предмети. „...Дай ми да те гепна, дънките щ' и цепна...” става демоде. На мода идва: „...Едно ферари с цвят червен, едно за теб, едно за мен...”. Срещат се заглавия като „Левовете в марки”, „100 мерцедаса”, „Милионер”, „Белият мерцедес”, „За милиони няма закони”...
Известни представители и изпълнители на поп фолк в България са: Андреа, Софи Маринова, Азис, Ивана, Десислава, Анелия, Райна, Емилия, Елена, Гергана, Алисия, Камелия, Галена, Ивена, Малина, Борис Дали, Лиана, Милко Калайджиев, Преслава, Цветелина Йанева, Джена, Джордан, Емануела, Рени, Виктор, Дилян, Румина, Тони Дачева, Тони Стораро, Валя, Дебора, Антонина, Даяна, Траяна, Ерик, Денислав, Константин, Емануела, Джина Стоева, Бони, Илиан, Нора, Глория и други. Не безизвестен с любовта си към модерния поп фолк е телевизионният водещ, шоу-менът Слави Трифонов, който заедно с иначе способния си оркестър, „Куку Бенд”, с удоволствие, официално и съзнателно изпълнява и разпространява подобни комерсиални песни в този стил (изключение представляват песните от албума "Македония", в който македонските песни са направени елегантно в баладичен поп аранжимент и притежават високо музикално ниво). Шоуто на Слави е забавно, мнозина го гледат с интерес, който би бил още по-голям, ако нямаше иапълнения в стил поп фолк. Пръкват се и се развиват и продуцентски издателски къщи, като „Пайнер”, телевизионни канали и радиостанции, като „Планета”, „Фен Тв”, „Веселина”, „София кабел фолк”, „Диема +”... . В противовес на подобни мердии биха могли да се посочат БНТ1, както и интересни телевизионни предавания, като културно-музикалното токшоу "Нощни птици", фолклорната програма "Иде нашенската музика", рокшоуто "Денис и приятели", "Полет над нощта", телевизионни предавания с класическа музика, радиата "Мелъди", "Рок 1 радио" и други поп, рок и джаз радиа, филмът "Седемте епохи на рока", излъчван по БНТ1, "Гласът на България", където за голямо учудване обаче, в журито до великите рок титани Кирил Маричков и Митко Щерев парадоксално "се мъдри" представител на чалгата. Тук аранжиментите и изпълненията на "Куку бенд" имат високо стойностно музикално ниво. Особено се открояват пианистът Евгени "Маестрото" и китаристът Цветан Недялков. Но кой знае защо, са допуснати чалгаджийски песни (по една) в изпълнение на Роксана, Стелиана (стана победител), Елица и Невена, които иначе са млади, надеждни, израстващи певици. A как е възможно Азис да пее на тази музикална шоугала? Та това е падение. В другото подобно предаване по Нова телевизия "X Фактор", в първия рунд също са допуснати подобни изпълнения. Има телевизионни булевардни предавания, в които поп фолк бомбите са на висота, биват интервюирани и поставени на пиедестал, като известни музикални звезди. Поп фолк слушат и мнозина наши телевизионни журналисти и водещи на предавания. Водещата на "В джаза събота вечер" заявява открито в интервю пред двете журналистки от "Търси се", че любимите и изпълнителки са Глория и Ивана.
Малки деца помнят наизуст тарикатски текстовете на чалгаджийски песни, слушани от техните родители. Дискотеките започват да се наричат „чалготеки”. Поп фолкът се комерсиализира, превръща се в истински бизнес, търговия, източник за бързо забогатяване и печелене на пари. Някои твърдят, че той се причислява към „хубавата музика”, или че се е развил и сега вече има нов, положителен ценностен облик. Други смятат, че в сравнение с чалгата, той е много по-изискан и високопоставен. Трети - че щом в него навлизат по-модерни поп-рок елементи, е придобил истинско, високо музикално ниво. Защитниците на чалгата обвиняват противниците й в нетолерантност, в крайност, в агресивност. Да..., защото те самите не виждат пагубното й влияние върху човешката психика, и поради това, че така им изнася. Ако изчезне чалгата, ще изчезнат и корумпираните продуценти, босовете на издателски фирми и телевизионните магнати, защото ще пропаднат евтините им източници за лесно забогатяване.
Радетели на поп фолка приравняват критичното отношение на интелигенцията към него с критичното отношение навремето към блуса, рок енд рола и рока, като твърдят, че зараждането на западните музикални течения са също такова ново явление и неприемането му е нормално. Не може и дума да става за сравнение на критичните оценките към чалгата и оценките, давани от консервативните, назадничави среди през времето на "Флауър, Пауър Тайм" (Flower Power Time) на Запад през 60-те и началото на 70-те години, относно различни западни стилове тогава. За да се разбере характера на онова време в Западна Европа, човек трябва да се запознае с политическото, социалното и нравствено-духовното състояние на Западното общество. Точно тогава, във връзка с промяната на политическите и социалните структури, настъпва така нареченият «Ренесанс» в поп и рок музиката и естесвено, че хора с консервативни и остарели разбирания, ще критикуват новите свежи струи, нахлуващи и опресняващи тази музика и музикалната култура, която тогава се оформя истински и започва същинското си развитие. Това е време, когато великите "царе" на рок енд рола стават популярни - Елвис (Elvis), Чък Бери (Chuck Berry), Джери Лий Люис (Jerry Lee lewis), Литъл Ричард (Little Richard), Бил Хейли (Bill Haley) и много други неповторими музиканти от положителната епоха на Ренесанса в рок музиката, която е несъвместима по отношение на сравнение с упадъка сега у нас, чийто остатъчен продукт е поп фолкът. Няма нищо общо между това, какво са казали по-рано спирачни консервативни кръгове в Западното общество (всъщност подобно, но още по-ужасно бе мнението на подобни кръгове и у нас по времето на строгата цензура за "кълченията, извивките и крясъците" в поп музиката ни) и чалгаджийските кълчотения. Поп и рок музиката, не може формално да се сравнява по крясъци с поп фолка. Времето тогава е било едно, сега е съвсем друго. Мястото е различно, страните (държавите) са различни, манталитетът на хората е различен, възпитанието и мирогледът са различни, социално-политическото и икономическото състояние на обществото също са различни, т.е. всичко. "Крясъците и кълченията" в световната рок и поп музика са положително явление, те прокарват нов духовно-нравствен и културно-музикален, положителен път в обществото, а виковете, кълчотенията, кючеците и извивките в чалгата са символ на пълен упадък, т.е. едните "крясъци" водят към развитие, а другите, «нашенските крясъци» водят към пълно нравствено и културно падение, към духовна деградация и морална разруха.
В основата си поп фолкът не се е променил много, запазил е характерните си черти, ритмиката и музикалните си мотиви. Това, че текстовете не са толко цинични, и извивките и ориенталските сола - по-малко пискливи, не променя ценностната му характеристика. Поп фолкът си остава „изтисквачка за пари”. Той е музика за масовата публика, консумираща това, което плува на повърхността. Тя омайва безперспективието на заблудени младежи с „вредните си изпарения”, опива ги с елементарните си, примитивни, просташки и тарикатски текстове, с повтарящата се до болка ритмика, с монотонното виене и анти-музикалната мелодика. Този стил е символ на простотията и бай-ганювщината в нашето общество, унищожител е на истинското изкуство. Слушайки чалгата, нормален човек затъпява и деградира. Интелигенцията ни е отвратена от нея, разочарована е, страда, истинските музиканти не виждат изход и избавление от комерсиализарането и „чалгизирането” на музикалния сектор.
Чужденците бягат като попарени, като слушат и наблюдават кючеците и кълченията на фона на чалгата или се подиграват, смеят се, забавляват се и „гледат сеир”. Кючекът приляга на ромско-българския фолк, който е на високо музикално ниво. Там атрактивният танц си е на мястото. България притежава прекрасни представители на ромската музика и фолклор - известни наши големи народни майстори-инструменталисти, солисти, певци и танцьори. Интересът към кючека (в този му вид) на определени кръгове е оправдан, поради "екзотичния", неповторимия, развлекателния му характер, но под съпровода на гротескната евтина комбинация между поп и сръбско-ромско-гръцко-ориенталски фолк, той добива по-друг, изкуствен, циркаджийски, "маймунджулъшки" вид. Ако има интерес към него, то той е подобен на интереса, с който хората гледат редките животински екземпляри в Зоопарка и им се радват.
Друго нещо е комбинацията между българския натурален фолклор и поп музиката. Тази музика не се припокрива с нискостоящия поп фолк. Такава комбинация отчасти се съдържа в прекрасните изпълнения на Елица Тодорова. Поп албумът от 90-те, записан у нас, чийто продуцент бе Жорж Ганчев, с участието на наши и американски изпълнители бе не лош опит в това отношение.
Причините за упадъчното явление "чалга" в музиката са социални. Някои кръгове на обществото ни, включително и младите, притежават такъв мироглед и вкус. Това е така, защото в учебните заведения има преподаватели, които харесват подобна музика. Там точно, както в семейството и медиите, трябва да се търсят корените на погрешно изградени идеи, фалшиви мнения и изкривени понятия.
Между поп фолк и поп музика няма нищо общо. Koйто иска да слуша класическа българска поп и рок музика, да се наслаждава на «Щурците», «Диана Експрес», «ФСБ», "Тангра" и други наши прекрасни рок и поп групи.
http://www.youtube.com/watch?v=xTCyZm10qCU&feature=related «Щурците» - "Помниш ли"
http://www.youtube.com/watch?v=LyRk1HKOL0s
«Диана Експрес» - "Блус за двама"
http://smotri.com/video/view/?id=v5430770921 «ФСБ» - "Не е така"
В някои поп композиции на тези велики състави, както и в изпълнения на джазмените Милчо Левиев, Симеон Щерев, Любомир Денев, Теодосий Спасов, оркестър «Бели, зелени, червени», Йилдъз Ибрахимова и др., много умело са вплетени фолклорни елементи, но на високо художествено и майсторско музикално ниво.
Между поп фолк и български фолклор също няма нищо общо, с изключение на някои основни ритмически и хармонични структури. Фолклорът в натуралния си вид е най-съкровеното, което България притежава. И той не трябва да се бърка с поп фолка, през чиято призма натуралните фолклорни корени се изкривяват и израждат. Фолклорът ни и конкретно народната музика, са допринесли за запазване на българската нация.
http://www.youtube.com/watch?v=2z2bchLtP4c&feature=related Ганкино хоро
http://www.youtube.com/watch?v=TUgLzikXxIM&feature=related Чичовото хоро
http://www.youtube.com/watch?v=hSRV37UVl5Y&feature=related Еленино хоро
http://www.youtube.com/watch?v=hSRV37UVl5Y&feature=related Дунавско хоро
http://www.youtube.com/watch?v=pNcQc1qU2PY&feature=related Тракийска ръченица
Поп фолкът допринася за размиването на нацията, за обезличаването й, убива културата, интелекта, музикалните ценности на народа ни, принизява интересите му до минимум, деморализира го. Той не „мирише на кебапчета”, защото те миришат много по-хубаво от него. Колкото е по-комерсиален, толкова е по-примитивен и хищен. Той не е нищо друго, освен „хляб и зрелище”, евтин опиум за тълпата, както и ефикасно средство за светкавично забогатяване на разни шоумени, трансвестити, силиконови секс-бомби, чалгаджии, продуценти, издателски къщи и фирми, баровци, парвенюта, мутри, както и някои телевизионни канали, радиостанции и други музикални и медийни източници.
***** ***** *****
Даниел Авдала
© Даниел Авдала Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря ти, Силвия!
-
Благодаря на Красимир! Случайно видях, че пак има изказвания тук и се радвам, защото темата е дискусионна и статията затова е написана. Точно, по повод на написаното от Константин за великите царе на рок енд рола - Елвис, Чък Бери и Джери Ли Луис, неповторими музиканти от времето на положителната епоха на Ренесанса в рок-музиката, която е несъвместима за сравнение с упадъка сега у нас, чийто остатъчен продукт е поп фолкът,
съм се изказал тук, по-долу, и не искам да се повтарям. Прочетете внимателно коментарите ми, а който не ги е разбрал, да прочете статията ми и различни студии и анализи на видни световни музикални критици за рок енд рола.
А що се отнася за Мадона и лейди ГаГа, бизнесът в изкуството неминуемо води до такива явления, за които пък съм споменал в статията си "Някои упадъчни явления в поп музиката" ("Оригинали и кавъри 1". Но за сравнение в музикално отношение, хореография, танци (макар и еротично-провокативни) и ефекти при шоуто на оригиналната Мадона и талантливата ГаГа, от една страна, и вимедрусането на гърлите в поп фолка, от друга, и дума не може да става. Това са съвсем различни планети.
-
Малко оф-топик с цел отмора от дискусиите и хубаво настроение:
@Bezzhichen: "Чалгата (т.е. виенето и антимелодичната, отвратителна простотия) и кючекът (т.е. тъпото, отвратително кълчотене и виене на задници и кореми) са нещо, което развращава, принизява, деградира и праща съзнанието в дебрите на едноклетъчните, води до пълното опростачване на една нация с много по-голям интелектуален и културен заряд, отколкото носителите на тези "музики" и "танци"...".
Цитатът се припокрива почти изцяло с думите на някои пастори за безобразията на младия Елвис: http://vbox7.com/play:e31cf856
Чък Бери с неговото патешко ходене, австралийският му имитатор Ангъс, Джери Ли Луис със сядане на клавишите - и те не остават по-назад. А пък Мадона и Лейди ГаГа...спирам, че поруменях до уши.
Интересно всички тези музиканти Ч&К (чалга и кючек) ли са? -
Благодаря ти сърдечно за моралната подкрепа. На едно мнение сме с теб, само че аз не можах да се сдържа, и с господина онзи ден влязохме в по-ожесточени спорове, та минахме малко границата, за което съжалявам. Но вината не е само моя. Темата предразполага към по остри дискусии... Той иска да ми докаже, че поп фолкът се опира на фолклора в мелодично-ритмично отношение. Аз не отричам, че има общи елементи, но това, което е наследил поп фолкът от фолклора, е така изкривено и преиначено, че се получава само една грозна гротеска.
-
Така ме разсмиват "разбирачите" и даващите акъл, а пък една сериозна мисъл не са написали тук... в този сайт...
Чалгата (т.е. виенето и антимелодичната, отвратителна простотия) и кючекът (т.е. тъпото, отвратително кълчотене и виене на задници и кореми) са нещо, което развращава, принизява, деградира и праща съзнанието в дебрите на едноклетъчните, води до пълното опростачване на една нация с много по-голям интелектуален и културен заряд, отколкото носителите на тези "музики" и "танци"... За съжаление...
И да не забравяме - от своето създаване България е в Европа, и съвсем не подхожда на нейните истински деца, на вградения културен ген на истинските деца на България, да се занимават с атрибутите на просташкото, което се легализира чрез описаните неща, които повече не искам да споменавам, защото ме е гнус от тях... -
"Мой човек", когато аз съм държал изпита при Холевич, ти си бил на 9 години и има още много да дерзаеш, но пак няма да можеш да и стъпиш поне на малкия пръст. Това беше през 1979 г., и ми бе първият изпит от 5-годишното следване. Аз преподавам по доста дисциплини и имам широк, дългогодишен, интернационален педагогически опит и психологически поглед, за да преценя що за преподавател и птица си ти. Това, че си половин скандинавец, доказва, че не си на ясно с българския фолклор и с българския поп фолк, а да пренасям моите кавъри в друга тоналност, и да ги оразмерявам в друг такт, трябва да съм луд или полускандинавец. Не се цупя, а дори ми е смешно, като чета тези врели, некипели, дето ги ръсиш. Аз ти казах, че с теб не си заслужава да си губя времето. Ние говорим на различни езици, а аз китайски не разбирам. А за чалгата и такива, които я толерират, поощряват или защитават, само... "Hammer".
-
E, ние сме се върнали в ранното средновековие... Ама и тогава, май, не е имало подобна музика...
-
През ХVII век в Италия са слушали класическа музика. Ние в ХХI? Прочетох с интерес. Поздравления!
-
Благодаря ти. Безжичен, ти си велик, изказването ти ми направи кеф! Евала!
-
Прочетох тази статия с контролирано отвращение - и не защото е изобщо е написана - както и другите ти статии, тя е много добре аргументирана, с хубав език, компетентна - а защото по неволя е посветена на едно безобразно явление. И в преден коментар изказах крайно негативното си отношение, и не ме е срам да го кажа - бяс, и безумно презрение към тази т.н. "музика", която е срам за човека изобщо, защото е едно виене, мучене и нечленоразделно грачене, характерно за предклетъчното състояние на тоталната девиация на бъдещия човешки род... И за съжаление се случва от тези, които са наследници на тази девиация... Бог да пази България!
-
Благодаря, изкуството е огледало на социално-моралното и културното ниво на човек. У нас, в този период, за тях е подходящо отражението на чалгата. Ако кутурата бе на по-голяма висота, нямаше да има поп фолк!
-
Ненавиждам чалгата, а харесвам народната музика и поп музиката и то само в техните най-добри образци. Благодаря ви, че осветлихте толкова задълбочено този термин...
Съжалявам, но не мога да се насиля да харесвам музика, която има само едно послание и то е простащина...
Желая ви творчески успехи.
И мисля, че сегашното интелектуално ниво на бългрина безапелационно сикореспондира с "високото" музикално равнище на поп фолка у нас, Уви! -
Благодаря ти за случката, което разказа, и която е жив пример за това, как семейството, социалната среда и медиите влияят върху оформянето на детския мироглед. Това означава, че българският народ масово затъва в "чалгаджийската тиня" и сам трябва да си помогне, за да излезе от нея. Съзнанието на хората трябва да се промени!
-
Тъжна е тази подмяна на ценности. Но по- тъжно е, че не виждам как могат да се оправят нещата, а мирогледа на подрастващите е тотално промит. Показателно е това, което ще разкажа.
Работя с деца на възраст от една, до осем- девет годишни. Играем с момиченце (на 5 год) и си говорим. Мечтата й, е да стане актриса. Споменавам, че че това изисква много труд и умения, включително и пеене. Отговаря, че знае. Питам може ли да ми каже името на някоя българска актриса която харесва. " Не, но имам любима певица" Зарадвах се, не зная защо, но си помислих... " Преслава!"- изстреля детето. Изредих някой от имената в поп музиката ни и попитах дали е слушала техни песни. "Не, не съм, но съм слушала и знам песните на... и започна едно изреждане на чалгаджийки- ум да ти зайде. В тоя ред на мисли, много ми се иска да съм оптимист, но уви.
Поздрав Даниел! -
Благодаря ти за съпричастието, разбирането и за топлите думи!
-
Силно съм впечатлена от статията ,Даниел.Намесваш се точно навреме с този задълбочен ,сравнителен анализ.Тази статия е може би най-значимото в серията публикации и критики за чалгата.Уверена съм,че от този момент,в ръцете на родолюбци,ценители на стойностното в изкуството и родната традиция ,тя се превръща в много сериозно оръжие срещу опростачването и духовната мизерия,докарали тотално народа ни до оскотяване.Благодарна съм,че попаднах на автор като теб,който със знанията си и позицията си буквално ГРОМИ всичко грозно,пошло,евтино,античовешко,антицивилизационно,антибългарско в живота ни.Наистина заслужава тази статия да бъде публикувана на центално място в рубриките на медиите ни,а защо не и в специализирани издания, особено в този толкова критичен за обществото ни момент.Нека всеки един,който е прочел това и го споделя,да разпръсне всред своите съмишленици позицията на един човек ,воюващ за възцаряване на стойностното,красивото и хуманното в изкуството.Благодаря ти за удоволствието и успех!
-
Благодаря ви, приятели! Българският фолклор е неповторим по ритмика, музикалност и оригиналност. Имаме наши народни музиканти, виртуози, както иструменралисти, така и певци. Много родни певици са световно известни. А що се отнася до ромските ни музиканти... някои от тях, които свирят народни песни са безспорно добри, но други, започнат ли да почалгаряват музикатааа..., лелееее...
-
Прочетох с интерес. Добре си ги разграничил. Чалгата разцъфтява, за съжаление... Поздрав!
-
Благодаря ви, живи и здрави да сте!
-
подкрепям те, Даниел..
обективно и вещо пишеш, възхищавам се
на музикалната ти култура и таланта ти на музикант.
сърдечен поздрав, за теб.. -
Поздравления! Статията е страхотнаи възможно най-обективно и безпристрастно посочваш дупката, към която води чалгата
-
Благодаря ти! Статията ми не обявява поп фолка чак за "анатема". В някои песни е възможно да се срещнат меланхолични мелодии, а в текстовете им да се прокрадват сантиментални, интимни нотки от бита и от понякога не лекия живот на хората, които някой път се нуждаят от подобен "опиум".
-
Много интересна статия. Хареса ми, че си я написал на достъпен език и си направил широките и дълбоки познания в областа достъпни дори за такива профани като мен.
Между другото, обичам Ивана. Преди години осъмвахме с албума ѝ „Без граници“ Има мигове, в които е добре да затъпееш малко, ако и болката притъпее заедно с теб.
Поздрави! -
Благодаря ти! Да, публикувал съм през 80-те години в списаниата "София", "Общество и право" и "Армейска младеж". Ами, ще видя, може и да я дам за печат един ден. Децата от малки слушат чалга и причината е в семейството и социалната среда, училището, и най-вече в медиите и средствата за масова информация.
-
Благодаря ви за поздравите и за това, че споделяте написаното в статията!
-
Подкрепям те, Даниел! Максимално обективен си, без да засегнеш някой жанр.С поздрави!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
