Безвремието на погубените идеали, несигурността на оскотеното битуване, трагикомичното визуализиране на идентичността, неадекватността в мисленето и представите - това са белезите на драмата, в която сме ситуирани да съществуваме. И когато се подирим в устоите на разложилата се родова мярка за нас като личности и за света, ще осъзнаем, че тези, на които разчитаме, тези, които чувстваме най-близки, тези, които обичаме, са приятелите.

Повод за тези размисли бе наскорошният празник на вестник „Посоки”. Пролетното парти, което организира вестникът, бе под мотото „ „Посоки” и приятели”. Това беше хубав повод една водеща регионална медия да събере на едно място политици, бизнесмени, колеги от други регионални медии, читатели на вестника. Има някаква много специална атмосфера на празник, който събира приятели. Мисля, че всеки, който присъстваше на този празник, отнесе със себе си частица от тази атмосфера. Това ме провокира да напиша и този текст. Едва ли с него ще кажа нещо мъдро, но поне ще отпуша натрупалите се в мен емоции, чувства, размисли.

Когато се връщам ретроспективно във времето и премислям живота си, най-ярките спомени, които са се запечали в съзнанието ми, са свързани с приятелите. Може да е странно, но за мен роднините са друга категория хора. Все по-често и по-често ми се налага да употребявам фразата, че кръвната връзка не означава непременно духовна връзка. Може би някои ще ми възразят с един доста поизтъркан от употреба израз, че кръвта на вода не става. Да, но нали знаете, че в психологията има един принцип, според който фактите са винаги едни и същи, различна е тяхната интерпретация.

Просто се огледайте около себе си. Ако искате, направете списък на хората, които най-често са около вас, когато сте най-щастливи или когато сте в безизходица. Помислете на кого можете да се обадите в три часа през нощта, за да споделите проблем? Помислете кой най-добре ще ви разбере? Кой най-истински ще съпреживее вашето щастие? На кого доверявате вашите най-интимни съкровения. Кого каните най-често на гости? С кого вие най-приятно да общувате? Убеден съм, че отговорът ви ще бъде - приятелите. И в това няма нищо лошо, защото хората, с които живеете „тук и сега” - това са вашите приятели. Това са хората, които са ви най-близки.

Разпадът на родовия свят и свързаната с него криза, през която преминава всеки от нас, търсейки своята собствена идентичност, са някакъв задължителен детайл от битието ни. И когато всеки измине пътя, ще стигне  до истината, че живее във времето, белязано със знака на приятелството. Може би е необходимо всички да се настроим на тази вълна, да не слугуваме на стереотипи и да гледаме истината в очите, защото така по-лесно ще преодоляваме предизвикателствата, които ни предлага животът.