Безвремието на погубените идеали, несигурността на оскотеното битуване, трагикомичното визуализиране на идентичността, неадекватността в мисленето и представите - това са белезите на драмата, в която сме ситуирани да съществуваме. И когато се подирим в устоите на разложилата се родова мярка за нас като личности и за света, ще осъзнаем, че тези, на които разчитаме, тези, които чувстваме най-близки, тези, които обичаме, са приятелите.
Повод за тези размисли бе наскорошният празник на вестник „Посоки”. Пролетното парти, което организира вестникът, бе под мотото „ „Посоки” и приятели”. Това беше хубав повод една водеща регионална медия да събере на едно място политици, бизнесмени, колеги от други регионални медии, читатели на вестника. Има някаква много специална атмосфера на празник, който събира приятели. Мисля, че всеки, който присъстваше на този празник, отнесе със себе си частица от тази атмосфера. Това ме провокира да напиша и този текст. Едва ли с него ще кажа нещо мъдро, но поне ще ...