Имало едно време един град, в който всички говорели някакви неща, но никой не слушал и не се опитвал да разбере какво му говорят на него - сигурно, защото всички говорели по едно и също време и вероятността за възникване на нормално общуване в подобна ситуация била сведена до 20-30%. А може би и защото всеки си знаел своята песен и не се опитвал да погледне ситуацията от чуждата гледна точка.

Един прекрасен ден хората разбрали, че от съседния град пристигат тамошните първенци, за да разгледат техния малък, но китен градец. Понеже трябвало да се направи нещо по-специално по този случай, шефката на Общинския съвет решила да организира хората, за да се представят добре пред гостите, като им казала, че въпросните гости били много добри приятели, а някои дори и роднини на техния дълбоко уважаван кмет. Това явно трябвало да стимулира населението, което да се включело още по-дейно в организацията на въпросното събитие, за което вече почнала да се носи мълвата като "Пиршеството на кмета".

Хората полагали някакви усилия да преглътнат ядовете, които имали към кмета, шефката, себе си и другите граждани, като понякога успявали, друг път не. Все пак са обикновени хора, не са безгрешни и идеални... Опитвали се да направят каквото могат, за да дадат своя скромен принос, всеки по свой собствен начин в името на идеята... или поне така се разправяло от уста на уста...

Подготовката вървяла с някакво нормално темпо, като се имат предвид обикновените и необикновените пречки, които се появявали по време на организацията. Сложили украса на главната улица, сглобили сцена на площада, изпратили покани на най-известните български изпълнители, групи и оркестри. За учудване на хората, Ъпсурт, Д2, оркестър Канарите и Софи Маринова се съгласили да дойдат и да запеят своите хитове на благите гости без хонорар, защото им обещали да сложат ликовете им на автобусите и тролеите от градския транспорт понеже кметът и шефът на фирмата на превозвачите били биз-бизе и се знаели от най-ранна детска възраст, защото били в една група в ЦДГ "Детелина" и после в съседни паралелки в Английската гимназия...

Денят настъпил, всички били празнично облечени и чакали на гарата пристигането на гостите си, а оркестър Канарите репетирал усилено засвирването на тържествен марш, който да звучи при слизането на Перона на очакваната делегация. Хората били малко притеснени, защото кметът все още не бил се появил, а шефката на Общинския съвет крачело нервно и чупела пръсти...

Фирмата на превозвачите била докарала 2 от новите обещани 25 автобуса - единият с ликовете на оркестър Канарите, а другият - с тези на Ъпсурт и Д2, а Софи Маринова шофирала, защото не останало място за нея и затова сложили снимката й на капака на тавана...

Влакът спрял, говорителката на гарата съобщила, че предстои почивка от 5 минути и пътуващите започнали да слизат... Сред всички почиващи пътници се откроявала една група от млади хора, облечени в анцузи с емблемата на съседния град. Всички нетърпеливо се оглеждали за официално пременените си гости, когато едно хлапе отишло да попита младежите в анцузи откъде са, понеже било научило от учебника по Краезнание гербовете на всички областни градове... Те му отговорили, че са от въпросния град, спечелили са тамошния баскетболен турнир и сега пътуват към столицата за републиканското първенство... Слезли случайно от влака понеже на треньора му се ходело до тоалетна, но не можел да го направи в движение понеже бил много притеснителен...

Два часа по-късно хората пиели в кръчмите и ядяли от раздадените им кебапчета, които били поръчани за Пиршеството в чест на гостите, но така и не били оползотворени по планираното предназначение...

По това време кметът бил на екскурзия в Бахамите с парите, събрани от хората и предназначени за шефа на фирмата на превозвачите, който пък се бил подсигурил като променил декорацията само на 2 от автобусите си...

Когато гражданите се обадили на своя кмет да го попитат за официалната "визита", той отговорил, че никога не е чувал за подобно нещо и че случайно намерил някакви пари в кабинета си, за които мислел, че били рушвет от шефа на градския транспорт, за удължаване на договора с Общината...

Какви са изводите???

Не си играйте на развален телефон, защото така само си хабите нервите един на друг, пък и пари за излишни телефонни разговори.

Правете работната атмосфера по-приятна, за да не намразвате работата си и да не се чувствате изнервени и потиснати.

Изисквайте повече първо от себе си, а след това от колегите си, за да вървите всички заедно нагоре.

Общувайте пълноценно!

Икономията е майка на Мизерията!

Ако трябваше да се примиря с факта, че тъпото ежедневие ме блъска в главата, това разказче никога нямаше да бъде написано.