Имало едно време един град, в който всички говорели някакви неща, но никой не слушал и не се опитвал да разбере какво му говорят на него - сигурно, защото всички говорели по едно и също време и вероятността за възникване на нормално общуване в подобна ситуация била сведена до 20-30%. А може би и защото всеки си знаел своята песен и не се опитвал да погледне ситуацията от чуждата гледна точка.
Един прекрасен ден хората разбрали, че от съседния град пристигат тамошните първенци, за да разгледат техния малък, но китен градец. Понеже трябвало да се направи нещо по-специално по този случай, шефката на Общинския съвет решила да организира хората, за да се представят добре пред гостите, като им казала, че въпросните гости били много добри приятели, а някои дори и роднини на техния дълбоко уважаван кмет. Това явно трябвало да стимулира населението, което да се включело още по-дейно в организацията на въпросното събитие, за което вече почнала да се носи мълвата като "Пиршеството на кмета".
Хора ...