Христо Гелов, роден в България, но завършил  Университет „Комплутенсе“ в Мадрид - графични изкуства („Graphic Arts at the Complutense University of Madrid“) преобразява иначе скучните бели ивици на черен асфалт, познати ни като пешеходни пътеки в нещо, което нарича „мост между двата свята“ („A bridge between two shores”). Те са част от проекта му „Funnycross”, който освен, че е произведение на изкуството, но има и за цел да повиши вниманието на шофьорите и пешеходците.

Разбира се, ако човекът, който е направил това не беше българин, по чиста случайност, всички щяха да започнат да обвиняват незнаен извършител  за това как все в чужбина се случват такива неща, как българите не могат и не са направили това и онова, да хулят народа и държавата. Но този път, видиш ли, именно един такъв прекрасен някога гражданин на нашата държава е направил нещо, макар и не у нас, с което поне малко да ни кара да се гордеем.

За съжаление обаче такива дребни, но хубави и положителни известия, няма да бъдат споменати измежду черната хроника, на която всяка вечер ставаме свидетели пред малкия екран (която междудругото е по-песимистична от криминалните предавания по телевизията, защото те обикновено завършват със строги присъди за престъпниците). 

Само с няколко геометрични фигури, линии, всяка една, от които открояваща се от другите сама по себе си с яркия си цвят и едновременно участваща в една невероятна приливаща се картина, един човек е успял да промени вероятно няколко стотици сутрини на забързаните хора в Испания, които вместо да ругаят нахалните пешеходци с намръщено изражение, го правят с усмивка (или поне с повишено внимание). Или може би е откъснал нечий друг поглед от смартфона на млад тийнейджър да види все пак къде аджеба стъпва.

Разбира се, не се и съмнявам, че ще има и недоволни ядосани хейтъри зад мониторите и от тази новина, но се надявам те да са от малкото хора с далтонизъм. И моля ви - ако сте убедени, че и във вашата страна има подобни пешеходни пътеки, най-вероятно живеете в Амстердам, възможно е само вие да ги виждате - и не, сигурна съм, че само от време на време се появяват и после изчезват.

Все пак, нека сме горди с Христо Гелов, с цветните му „инсталации“ по улиците в Мадрид, нека взимаме пример или поне да се надяваме някой да дойде и да ни оцвети сивото ежедневие.

П.С. Скъпи деца, моля не рисувайте пешеходните ни пътеки с тебешири, просто защото … защото често вали.