evgeniya
59 резултата
На прашния таван в 1 през нощта,
намерих кутия със стари писма.
Зарових носа си дълбоко във тях -
хиляди спомени покрити със прах.
Плаках и смеех се дълго. ...
  75 
Някой ден ще струваш много,
като скъпоценен камък, позлатен.
С любовта на моята особа,
ще бъдеш вечно заклеймен.
Не ще се отървеш от ...
  52 
  167 
Иска ми се да можех без теб,
иска ми се бях свободна.
Но знам, че съм дала обет
към любовта ни някак прокобна.
Нямам сили аз да си тръгна, ...
  175 
В прашният ъгъл на тъмната стая,
подпряло своите тайни и мисли,
малко момиченце витае безгрижно
и трупа мечтите по скъсани листи.
Въздух отровен отваря вратите, ...
  122 
Дядо ми беше много интересна личност. Всеразвит талант. Изключително голям джентълмент, направо жонглираше с думите. Толкова беше добър. Винаги казваше каквото искаше да се чуе. Винаги на място, винаги кратко и ясно. Просто пускаше по някоя небрежна дума в хода на разговора. На пръв поглед лекомисле ...
  253 
От малък живея в малко градче, граничещо с тежката присъда за съвремието - "село". Някои чувстваха тази дума като окови, стягащи ги чак до болка. Вероятно не си представяш защо може подобно съществително да оказва такова голяма внимание на съществуването на някой. Вероятно си от големия, шумен град. ...
  334 
Понякога светът ще ти се вижда тесен,
не ще намираш място от тревога.
Понякога ще ти се струва пътят лесен,
понякога ще води той към самотна бърлога.
Трудно ще поемаш дъх, ...
  127 
„Българите сме … „ е толкова често срещано начало на изречение, че всеки път, ако ми даваха по левче, когато го чуех, щях да съм милионер.
Много често и с лека ръка заявяваме и приравняваме всички българи с подобно обобщаване. Една жена се обижда по-малко, когато я сравниш с други, отколкото ние, ко ...
  433 
Това да живееш в големия град си има своите плюсове, както и своите минуси. Едно от хубавите неща е че никога не ти е скучно. Особено в градския транспорт. Там винаги се случва нещо. В повечето случаи това са неща, които ни правят мимолетно впечатление и нямат въздействие върху остатъка от деня ни.
...
  375  11 
Колко нетипично, колко нелогично
да търсиш, когато си имаме всичко.
Уж две парчета от един пъзел,
заплете си мислите сякаш на възел.
Не мога да те разгадая, уви. ...
  127 
Нищо не е от значение, ако заспиваш сам,
ако през нощта няма кой да дърпа тежкия юрган.
Нищо няма смисъл, ако се събуждаш без прегръдка,
ако няма кой да ти каже “добро утро” със целувка.
Няма как да се усмихнеш на горчивото кафе, ...
  133 
Ако утре не се събудиш до мен,
ако е твърде късно и пак се разминем,
ако ли утре до късно сънуваш,
ако днес е последния ден,
Казвам ти щастливо лека нощ, ...
  128 
Аман от сълзливи любовни поеми,
правя схеми, а все нови проблеми.
Чета, търся, мисля и струвам,
сам да остана май ще рискувам.
И пак в рими пиша, говоря, ...
  172 
През малкото прозорче в тъмната стая се просмукваше лъч бяла и чиста светлина - неопетнена, недокоснала прашната, тъмна стая по този начин от много дълго време. Беше средата на януари, а навън бавно и продължително по земята залягаха уморени снежинки. За няколко часа всичко побеля и придоби девствен ...
  246 
Виждах как стискаш ръката си в юмрук и почервеня. Усещах как думите бяха набрали скорост и щяха да бълнат от устата ти със стрална сила. Напираха да излязат и да завалят като стрели в дъска за дарц. А окото на бика беше сърцето ми. Не че искаше да ме нараниш, просто виждах в очите ти, че едвам се сд ...
  217 
- Ей, тъпанар! Имам деца вкъщи, които ме чакат. Това са просто ябълки. Избирай по-бързо. Нямам цял ден. – крещеше възрастната жена.
Не съм сигурна кое повече ме озадачи – факта колко груб език използваше даденият индивид, факта, че беше жена или факта, че забързаният и напрегнат начин на живот, съст ...
  250  10 
От прашната витрина,
избирам стара книга,
подпряната на рафта,
отварям я небрежно.
Изпада снимка леко избледняла, ...
  278 
Беше фатална жена, опасна, бомба със закъснител. Гледаш я - невинна, мила, нежна, но в това се криеше силата ѝ. Силуетът ѝ бе величествен. Не показваше много емоциите си, беше стройна, излъчваше сила, дори малко мъжественост се криеше в погледа ѝ, стоманеност. Беше самостоятелна, решителна, знаеше к ...
  408 
Звън на аларма. Събудих се. Дръпнах завесите, погледнах през прозореца - забелязах натрупалия сняг, натежалите клони, стъпките, оставени от хората, бързащи за работа. Мъглата се пропука от слънчевите лъчи, небето се избистри, но сякаш нещо липсваше.
Мина си времето, но сякаш времето беше спряло. Виж ...
  438 
Отново между четири олющени стени,
дишат хилядите тежки спомени,
които всяка сутрин теб те галят,
и всяка вечер в десет на сънят ти влияят.
И вижда се на лунна светлина, ...
  141 
От дълги години пътувам. Преди петнадесет, избрах първата си дестинация и със събираните трудно пари, купих билета си за влака. От тогава, не съм се установявал никъде за повече от три дни. Това е правилото ми. Избирам, качвам се, пътувам, слизам, пребивавам и после отначало. Не ми омръзва. Нови хор ...
  188 
Искам с теб в 3 през нощта и в 6 сутринта...
с теб, когато Слънцето залязва и изгрява,
когато луната опиянява...
В най-малките часове на нощта
да те видя сред тъмното – без сенки, без маски, ...
  219 
С дъжда промиват се стари рани,
чувства градят нови барикади.
А някои на студеното време –
търсят любов, душата да сгрее.
По стъклата стичат се капки, ...
  167 
Христо Гелов, роден в България, но завършил Университет „Комплутенсе“ в Мадрид - графични изкуства („Graphic Arts at the Complutense University of Madrid“) преобразява иначе скучните бели ивици на черен асфалт, познати ни като пешеходни пътеки в нещо, което нарича „мост между двата свята“ („A bridge ...
  583 
Днес срещнах аз един човек.
Не беше млад, почти на век.
Пламък имаше в очите
усмихваше се сякаш на звездите.
Пристъпи с бавна крачка той към мен, ...
  459 
Всеки ден я поливам,
а тя расте ли, расте.
И с нея катеря се горе,
после бавно протягам ръце.
Родена със нея, чудя се аз, ...
  443 
Едни ви тъпчат мечтите,
други ви плюят в лицата,
никой не бърше сълзите,
всички приемат съдбата.
И после вие кажете, ...
  198 
През малкото прозорче в тъмната стая се просмукваше лъч бяла и чиста светлина - неопетнена, недокоснала прашната, тъмна стая по този начин от много дълго време. Беше средата на януари, а навън бавно и продължително по земята залягаха уморени снежинки. За няколко часа всичко побеля и придоби девствен ...
  304 
Часът да е 9, а може би 10 дори,
в камината огънят тихо пращи.
Разгръщам лист от книгата моя,
отпийвам, моля се аз да съм твоя.
Може би виното ми тихо нашепва, ...
  166 
Навън е зима, поне -15°C, а в мен играе пожар.
Ще пламне, избухне, сипи още водка от външния бар.
Всичко е бяло, сняг е натрупал, а аз мълча ли, мълча.
Спокойно е, чак плашещо малко, но някак любовта си тая.
Така е добре - скрито, нежно, едно цяло дори, ...
  133 
Някак си ми се иска да живея в скромно малко градче, не село, градче. Тихо през деня, но все пак красиво и живо вечерно време. Понякога, например в сряда - пазарен ден, градът да сияе, бабите да се "бият" на пазара за зеленчуци и плодове, а вечерта да е смирена, да пеят само светлините около ненатов ...
  287 
Преди мазахме филиите си с лютеница и сирене, не сме яли Макдоналдс.
Преди играехме навън до късно, не се кълчехме в някоя дискотека.
Играехме "война", на градинките с пейки, не "Белот" в училище.
Преди беше забранено да се пуши и ако се криеха малкото, които го правеха, сега това е да си "готин", д ...
  875 
> Това е първото ми подобно есе, а темата мисля, че ще се и се надявам да бъде правилно разбрана от всички. Образът на Човекът е леко преувеличен с цел подсилване на качествата му. Силно изпитвам желание много от вас да се замислят в положителна насока, пък в крайна сметка - споделете вашето мнение. ...
  1540 
Вече навън сняг ще вали
главата огън, сърцето лед,
заедно да сме, надали,
всяка вечер сънувам те в 5.
Гледам те - напира усмивка, ...
  170 
  323 
Обичам, че кой не обича?
Обичам да бъда целувана,
обичам да ме сънуват.
Обичам да бъда жадувана,
обичам мен да ревнуват. ...
  378 
За теб отново пиша,
за теб отново аз.
За теб и въздухът диша,
за теб мисля в този час.
За теб живота си давам, ...
  314 
Ако ти се смее - смей се; ако ти се плаче - плачи; ако ти се крещи - крещи; ако ти се плува - досещаш се сам какво да правиш, нали? Прави това, което искаш, което те прави щастлив. Най-важното е да знаеш какво ти се прави, какво искаш, към какво се стремиш, какво желаеш в живота си. Следващата стъпк ...
  789 
Отвращавам се. Страх ме е. Гнус ме е. Гади ми се, не ми се живее тук, в България. Обичам родината, обичам природата, обича(х)м и хората, но вече все по-малко. Не съм загубила надежда, никак даже. Не се съмнявам, че българите са добри хора, че са човечни, че има някъде дълбоко скрита справедливост, ч ...
  422 
Предложения
: ??:??