9.08.2017 г., 0:29 ч.

Децата от 7 години до пубертета 

  Журналистика » Социални статии, Критични статии, Политически статии, Други
2428 3 4
36 мин за четене

Ние и света - част 6.4

Децата, семейството и обществото - продължение

 

От 7 години до пубертета

 

 

    Този период се характеризира с преход от играта към ученето като основна дейност. Детето започва да разсъждава самостоятелно и да носи отговорности. Въпреки развиването на способностите за учене, все още физическата активност на открито и здравето трябва да имат превес над учебната работа. Тук често се злоупотребява със здравето на децата, като се набляга твърде много на учебната работа и те малко излизат навън. Децата са оставени да четат книги, да гледат филми, да слушат музика, да сърфират в интернет и да разговарят и играят в мрежата, вместо да спортуват и да се движат навън или да вършат някаква полезна за здравето или семейството им работа. В по-голямата си част тези занимания, върху които няма никакъв родителски контрол, са безполезни и дори вредни – водят до обездвижване, пристрастяване, развиване на неподходящи приятелства, откъсване от реалността и способността за ползотворна активност. Те стават вяли, разсеяни, мечтателни, реалният живот с неговите отговорности не им харесва.

    Родителите и учителите трябва да ангажират децата в ползотворен труд, спорт или движение на открито, които ще помогнат много за развиване на положителни умения, навици и черти на характера и за по-добро здраве, което е предпоставка и за по-добро умствено и личностно развитие. Безделието и безконтролът са проклятие за децата и ги разваля. Но родителите често се интересуват само дали децата са живи и здрави и какви оценки имат в училище. Ще ви представя действителен случай на разговор между ученици:

   - Моята майка не знае какво учим и ме оставя да правя каквото искам в свободното от училище време.

   - А пък моята знае по всеки предмет какво уча, на кой урок сме, какви домашни имам и ме проверява и изпитва. Ходя на уроци по математика и английски език. Дори когато съм болен и имам температура пак ме праща на училище и на уроци!

    Майката на второто дете злоупотребява с ученето за сметка на здравето на детето си, но по отношение на възпитанието е много права и не оставя детето си в безделие и безполезни занимания. Майката на първото дете не се грижи правилно нито за възпитанието, нито за здравето му – оставила го е на самотек – и пропуските във възпитанието няма да могат да бъдат коригирани лесно и напълно ако въобще някой се погрижи за това.

   Със съпругата ми решихме да запишем детето си на пиано – знаехме, че има музикална дарба. Никак не ми е по финансовите възможности да плащам уроци, но предпочетох да го направя, за да ангажирам детето си в полезен труд. Майка му го наблюдава, настоява и ръководи. Резултатите ни удовлетвориха – не само за придобитите умения и постижения в музиката, но повече за придобитата дисциплина, упоритост, отговорност и способност за работа чрез тази дейност. Не считам уроците и учебните дисциплини за най-добрия ангажимент за детето ми. Най-добре за него би било да работи в градина или сред природата - това би развило оптимално здравето, силите и способностите му (имам статия за тази тема – Достойнствата на земеделието). Но тъй като живея в град, а не на село, предпочитам да му давам всяка възможност да излиза навън да играем заедно /за да го пазя от лоши другарства и да градя моите отношения с него/ и често и с готовност го водя на село да работи при баба си и дядо си. Бих го записал и на спорт, ако е нужно, но ако мога да контролирам контактите и другарствата му. Може да изглежда обсебващо и тиранично отстрани, но контрола над живота на детето ми е средство да го предпазя от многобройните злини и да бъде формирано като добър и полезен човек. Разбирайки ползите от живота сред природата и земеделието, макар и без пари и с безумна за околните хора самонадеяност, взех заем от приятели и си купих къща с голям двор на село. Смених си работата и се преместих със семейството си. Смятам това за един от преломните моменти на подобряване на живота ми и семейството ми. Все повече млади семейства се преместват в селата край градовете и тази тенденция ще се запази заради предимствата, които носи.

    От своя страна се чувствам длъжен интересите на детето ми да са винаги на първо място и да му осигуря общуването, движението и разнообразието, от което има нужда. Във всеки случай работата в дома дава достатъчно възможности за оползотворяване времето и формиране добри навици и характер. Винаги има какво да се направи за чистотата, реда, успеха и щастието на членовете на семейството и ако успеем да спечелим децата си с послушание, готовност и отговорност да участват в това, ще станат способни да направят бъдещите си домове място на ред, хармония и щастие.

 

    Често въпросът за предпазването на децата от лошите влияния повдига тревогата, че те „няма да се социализират”, т.е. поради ограничаването и контрола над връзките с околните хора и света, децата няма да могат да придобият уменията за общуване и справяне с трудностите и предизвикателствата в живота. Ако искаме градината да роди добри плодове, трябва ли преди да засеем да обработим и почистим почвата? Трябва ли да внимаваме за плевели и вредители докато желаните плодове не узреят? По същия начин всички добри усилия на родители и институции се провалят без адекватно ограничаване на лошите влияния. Добрите плодове не са резултат от борбата с плевелите и вредителите, а от подходящите условия и адекватните грижи за растенията. За да се изградят като личности и да придобият уменията, необходими за живота, децата трябва да копират чрез общуване и наблюдение тези черти и умения от хора, които ги притежават. Очевидно връстниците им не са тези хора. Най-подходящите и адекватните хора, които могат да предадат тези умения и ценни черти на децата са единствено техните родители! Тяхната любов и отговорност към децата им ги прави способни да предадат чрез пример, обучение и общуване необходимите знания и умения на децата си. Но ако родителите не желаят да изпълнят този дълг и го прехвърлят на училището, връстниците и медиите, ще допуснат лошите влияния и непълноценните грижи да ги превърнат в непълноценни и деградирали личности. Това е толкова сигурно и очевидно в резултатите, колкото една изоставена без грижи градина.

 

Децата и трудът

 

    Когато децата бъдат оставени да следват своите наклонности, те винаги се стремят към игри, забавления, развлечения, разходки, приятели, подаръци, пикници, екскурзии и т.н. приятни и лесни работи. Когато родителя иска да ги накара да вършат някаква работа, среща нежелание, съпротива, небрежност, хитрувания и др. подобни. Тогава той се ядосва и ги оставя да правят каквото искат и свършва сам работата, като често ги критикува, осъжда и заплашва и се държи невъздържано и грубо. Когато ядът му утихне, чувства се виновен за поведението си и опитва да компенсира лошото си отношение с угаждане на децата си – като задоволява желанията им. Така децата затвърждават убеждението и навика си правата им да бъдат задоволявани и стават все по-изискващи и настоятелни. А родителите стават все по-недоволни от децата си, убедени, че от тях няма да излезе нещо добро; все по-невъздържани и критични, все по-виновни и все по-отстъпчиви към децата си. Крайната точка на този процес е невъзможност за общуване между родители и деца по повод вършене на работа, а само за желанията на децата. Едни неспособни за труд деца и едни неспособни да ги научат на труд родители, ставащи все по-затрупани с работа, все по-уморени и изнервени.

    Когато родителя иска да научи детето си да работи, той ще намери начина да го постигне успешно. Когато срещне нежеланието, съпротивата, небрежността и другите подобни реакции на детето си, той трябва да бъде сдържан и спокоен, държейки предвид нуждата на своето дете, а не своето спокойствие и улеснение. Трябва да направи работата възможно по-приемлива за детето, като няма прекомерни изисквания и очаквания, като взема сам участие в нея, като осигури успешното и извършване ако трябва с личното си участие. Родителя трябва да насърчи детето си по всякакъв положителен начин – като изразява похвала, благодарност, одобрение, радост, като награждава (не като задължение, а като стимул и празник), като се интересува от работата на детето и изрази одобрение и възхищение. Няма нужда да се преструва и да лъже – ако взема предвид, че никой не се е родил научен, и че за тези способности на детето то е направило всичко, което може, той трябва да бъде щастлив и щедър на благодарност и похвала, да използва всяко добро постижение на детето за да го накара да се почувства успешно и значимо в работата си. Така той насърчава детето да харесва и приема труда и го привързва към себе си с отношения на любезност, обич и другарство. Поддържайки тази линия на действие, той може да наблюдава и развива способностите на детето си и да открива и коригира успешно слабостите му. Резултатът е противоположен на предишния стил на действие! Изисква търпение, упоритост, време, нерви, сили, но си струва! С времето детето ще усвоява все повече умения, ще върши повече работа, а родителя ще бъде все по-доволен и по-облекчен от работата, която му спестяват децата, и все по-свободен да се посвети на подобряване на взаимоотношенията с децата си и на постигане на по-високи цели с тяхното личностно развитие.

 

   Родителите трябва да бдят и да са наясно за всички влияния над децата им. Разчитайки на популярните мнения и практики биха допуснали фатални грешки. Трябва да имат личен поглед и убеждение за всичко относно децата им и за живота им въобще.

В обществото има много популярни книги, песни и филми, които се препоръчват на децата. Например: „Пипи Дългото чорапче”, „Алиса в страната на чудесата”, „Властелинът на пръстените”, „Хрониките на Нарния”, „Хари Потър”, „Пепеляшка”и много други. Те стават обект на голям интерес и обществена популярност, правят се филми по тях и се включват в учебните програми като ценна класика за деца. Но дали са наистина полезни за децата?

   Потърсих информация за книгата „Пипи Дългото чорапче” и авторката й Астрид Линдгрен. Историята й дава много поуки за характера на произведенията й. Астрид Линдгрен е била дете на родители, които не са считали, че трябва толкова строго да контролират децата си при възпитанието им, по-скоро ги оставили да се развиват самостоятелно. Астрид израснала без родителски грижи за възпитанието й като едно затворено и с труден характер дете. След пубертета забременяла от случайна връзка и станала самотна майка. Родителите й били шокирани от постъпката й и чувствайки се пренебрегнати от нея и изложени пред обществото, я изгонили от дома си с детето й. Принудена да работи, тя се грижела сама за детето си, докато успяла да спечели сърцето на работодателя си – един мениджър на автомобилен клуб /доколкото си спомням/. След като станала негова съпруга, вече нямало нужда да работи и се посветила на дома и децата си. Обаче нейната дейна натура и усет за детската психика я подтикнали да напише книги за деца, една от която е „Пипи Дългото чорапче”. Станала знаменитост, тя активно се включва в обществената дейност и работи упорито и успешно за своите идеи. По същество идеите й били: Децата са добри по природа и нямат нужда от родителски контрол, а от насърчаване на себеизявите и способностите им. Децата не трябва да бъдат наказвани с бой и принуждавани да се покоряват на родителите си против волята си. Тя била движещия фактор за спечелване на общественото мнение за своите идеи и за приемане на закони за обезпечаване правата на детето съответно.

   Чел съм и съм обичал книгата за Пипи. Наистина е интересна за децата. Наистина спечелва сърцата им с историите за верни приятели и героични постъпки в приключенията. Това е израз на позицията на автора за естествено и самостоятелно развитие на децата. Но в тази книга, както и в живота и възпитанието на автора, липсват добрите родители. Негласно книгата заявява, че децата нямат нужда от родители, за да са щастливи и добри. И това оформя възгледите на обществото и нашите деца! Можем ли да пренебрегнем като маловажен този сериозен идеологически удар върху традициите и нравите на семейството? Всеки трябва да реши за себе си и за децата си и да поеме отговорност за това.

 

    Филмът за деца „Синьо лято” беше любим на децата /бях дете тогава/ и родителите им. В него има много добри неща, но в него има утвърждаване на една нова идеология за семейството и отношенията между родителите и децата, която е много важна. Макар да не се афшира, именно новата идеология е центъра, около който се въртят повечето събития и прицелната точка на въздействието върху зрителите. Много добре помня всичко - децата запечатват видяното за цял живот. Децата отстояваха правото си на собствено мнение и да бъдат равни с родителите си. Когато родителите реагираха с несъгласие и санкции, беше им показано, че вече времената са други и са длъжни да се съобразяват с правата на децата. Доколкото си спомням, дори се оправдаваше свободата на младите хора да създават връзки и да правят секс преди брака без одобрението на родителите си. О, колко коварно и подмолно промиват мозъците ни! И децата, като доверчиви и неспособни да различават добро и зло, право и криво са беззащитна жертва на тези влияния! Но тук е мястото на родителите – те са отговорни какво допускат да излъчват медиите и да гледат децата им!

 

   „Пепеляшка”! Какво лошо има в тази невинна история, с която растат всички момиченца и си мечтаят да станат принцеси? Когато се успокоят засегнатите ни чувства и потърсим истината безпристрастно и всеотдайно, ще я намерим. Как се представя в тази история женският труд за дома? Като едно неприятно и нежелано задължение, което прави момичетата и жените нещастни робини. И разбира се, те мечтаят да се отърват от него и да отидат да се забавляват – на някой бал или дискотека... Макар и негласно тук се твърди, че грижата за дома унижава и ограбва щастието на жената, а забавленията и издигането в обществото я правят щастлива и успешна. Може много хора да мислят така днес, но аз не съм съгласен. Чрез своя труд за дома жената осъществява най-висшата си функция – на съпруга и майка (а не на принцеса, занимаваща се с развлечения, бизнес и политика). Когато тя върши трудните си задължения отговорно и с любов, осигурява щастие и възпитава децата си правилно. Но ако гледа на тях както в „Пепеляшка” и както е популярно днес, тя ще лиши децата си от примера и възпитанието, от което имат нужда, за да задоволи нуждата си от себеугаждане и себепрослава.

 

   „Властелинът на пръстените”, „Хрониките на Нарния”, „Хари Потър”... Напоследък магиите, духовете, свръхестествените сили стават все по-популярни. Приказките за деца от миналото са били пълни с подобни неща и са завладявали интереса на децата. Чел съм някои от тези книги и съм гледал някои филми и съм видял достатъчно, за да имам позиция. Наистина тези книги и филми са страшно интересни и увлекателни. Наистина в тях има положителни герои и идеи. Но това не е достатъчно. Свръхестественото и духовете са неща, в които хора без познания и опит в истината по тези въпроси просто не знаят в какво се забъркват. По време на Хитлер германския народ бил ръководен да вярва, че е висша раса, която ще завладее света и ще го управлява. С гордост и тържества те организирали своите войски и военни средства. Тръгващите на война се чувствали герои, на които предстоят славни победи и велики подвизи. Вярвали, че нищо не може да ги спре и целия свят ще падне в краката им. Истината била осъзната твърде късно, след най-ужасните престъпления и злодеяния в историята на човечеството, след разрухата и гибелта на милиони хора! Какво би станало с човек, неподготвен и невъоръжен, ако се пъхне в центъра на сражение? Не е ли това безумие и глупава самонадеяност? Същото е човек да гледа и да се включва в свръхестественото. Може да не вярваш в тези неща и да не виждаш нищо лошо да ги гледаш, но децата наивно и безкритично възприемат тези идеи и влияния, в тях се внушава интерес към свръхестественото и доверие към духове – нещо изключително опасно и вредно. Здравия разум показва, че за да побеждава проблемите и да успява в живота, човек няма нужда от духове и магии, а от истината и от твърдо и всеотдайно преследване на благородни цели с честен труд. Хората и народите, които практикуват магии и общуване с духове, рано или късно загиват в падение и нещастие. Те свикват да разчитат на лесно и себично постигане на своите интереси чрез свръхестествените средства. Това е подобно на съвременната политика спрямо хората – предлагат им лек и приятен живот срещу съдействие и подчинение, докато лекия живот и зависимостта от управляващите превърне хората в безпомощни роби. Нищо магическо и дошло от духовете не е донесло друго, освен зло на човечеството. Занимаването с тези неща, дори гледането на филми от такъв характер, е контакт със злото в най-опасна за човека форма! Днес светът се готви за обединяване в единно управление, светоглед и тотален контрол. Свръхестествените явления и влиянието на духовете все по-явно и по-мощно ще подкрепят това обединение. Невидимо за света окултните сили и духовете вербуват и управляват световния елит, за да установят своя контрол над цялата земя и да създадат най-ужасната и гибелна за човечеството тирания! Но нещата за пред хората се представят в прекрасни и привлекателни мотиви, цели и перспективи. Истината, както при Хитлер, ще стане ясна твърде късно, след най-гибелните престъпления и бедствия в цялата човешка история! Тази популяризация на окултните сили и на духовете е част от кампанията за обединяването на света под тяхното управление.

 

Образователната система

 

   В миналото учителят е бил помощник на родителя при подготовката на децата за живота. Днес е станало обратното, но не е станало по-добре за децата, напротив. Учителите и образователната система не могат да заместят пълноценно ролята на родителя. Затова родителите трябва да следят внимателно и да допълват и коригират дейността на образователните институции. Вече съществува законна форма на обучение в домашни условия – „самостоятелна форма на обучение“. Тази форма дава максимална възможност на родителите да предпазват децата си от негативните явления и да им дадат най-добрите възможности за личностно развитие. Но за нея се изисква изключително посвещение на интересите на децата, което днес не е популярно и привлекателно. Възникнала като противодействие на съвременните негативни влияния върху семейството и децата, тази форма е отдавна утвърдена в САЩ и по света и е предпочитана от най-просветените и посветени на децата си родители. Съществува съпротива и противодействие от институции и управленци, обществени предразсъдъци и враждебност, но въпреки тях тази форма си пробива път и ще докаже на дело своите предимства! Моите деца се обучават по този начин и аз зная много добре зад каква позиция заставам. Ще приложа нашето Мотивационно писмо за обучение на децата ни в самостоятелната форма:

До: Комисията за решения

          по чл. 112, ал. 6 на ЗПУО

    при РУО Шумен

 

МОТИВАЦИОННО ПИСМО

 

   От Александър Ценов и Мария Ценова, родители на Йордан Ценов, на 11 години, завършил отлично четвърти клас

 

    Като родители на Йордан Ценов сме избрали самостоятелна форма на обучение по чл. 112, ал.1, т.2 и чл. 12, ал.2 на ЗПУО.

 

    Представяме ви нашите мотиви за този избор:

 

Отрицателна мотивация

 

    Училището не предлага сигурността на домашното обучение. Фактите показват, че за децата, които ходят на училище, няма сигурност срещу агресията, престъпността, наркотиците, лошите влияния. Именно посещаването на училището и престоят в него създава риска. Не можем да се съгласим да подлагаме децата си на опасност, която, като родители, сме отговорни да предотвратим. В нашия дом и под нашите родителски грижи те ще имат несравнимо по-добра сигурност.

 

Положителна мотивация

 

   Ние желаем да дадем на децата си най-доброто, не можем да се съгласим да ги лишим от това. Домашното образование дава несравнимо по-добри условия и възможности на децата ни да учат и да се развиват като личности. Между обективните фактори са индивидуалния подход и работа, личното отношение и личната мотивация на родителя към детето му; познаването на детето; възможността за лично влияние и личен пример; времето за общуване и взаимодействие с детето; отговорността и интереса към него и изграждането на така необходимите доверие, споделяне и приятелство – във всички съществени за развитието на детето фактори родителят има безусловно преимущество пред всеки училищен педагог или институция. Не случайно хората, които се подготвят за върхови постижения в спорта, изкуството, науката или в която и да е област на живота го правят чрез индивидуално обучение и постоянна тясна връзка с обучаващия – домашното обучение от родителя носи такива предимства и дава съответно по-високи резултати. Опитът от домашното обучение в чужбина и при нас убедително доказва предимствата му пред масовото. В САЩ, където е възникнало домашното образование, то отдавна се е утвърдило в обществото и е спечелило доверието и признанието му. Обучаващите се в такава форма са известни с високи постижения, отлично личностно развитие и социализация и с творчески способности. Затова висшите учебни заведения там приемат обучението в домашната форма като предимство за кандидатите им. Понастоящем там самостоятелно се обучават над два милиона ученици!

   Аз съм технически инженер и бакалавър по социални дейности, съпругата ми е квалифициран филолог и преподавател по английски език. Преминали сме стандартното обучение в училище като всички наши връстници, имаме поглед върху двата вида обучение и придобихме собствен опит и сериозни основания за своята позиция. Четири години сме обучавали детето си у дома и сме общували с други семейства, които го правят. Ако днес бих могъл да започна своето училищно образование отново, без всякакво колебание и съмнение бих избрал за себе си домашната самостоятелна форма като по-добра във всичко съществено. За нас интересите на децата ни са по-важни от парите, кариерата, удобствата и трудностите, които съпътстват това посвещение. Считаме това за наш дълг и въпрос на личен избор и убеждение. От раждането на детето ни до училищната му възраст съпругата ми го е отгледала и възпитала у дома. Рано откри музикалните му наклонности и на 5 години, синът ни започна да свири на пиано. Под непрестанните грижи на своята посветена майка, с много труд, постоянство и жертви, тя направи възможно то да развие музикалния си талант и личностните си качества. Престижните награди, които е спечелил на национални и международни конкурси красноречиво показват това.(Виж приложените грамоти) Когато синът ни трябваше да постъпи в първи клас, решихме съпругата ми да напусне работата си на уважаван преподавател в престижен университет, за да осигурим на децата си пълноценни лични грижи и домашно обучение. Всяка друга форма на обучение, освен самостоятелната, би създала пречки и ограничения на детето ни свободно да се развива, защото са свързани със задължително присъствие и ходене на училище. Такова задължение би ограничило нашите възможности да упражняваме пълноценно и безпрепятствено родителските си функции.

    Желаем да напомним за нашите законови права да избираме обучението на децата си, гарантирани чрез Конституцията, Международни конвенции, Закона за училищното и предучилищното образование и други правни основания. В действащите разпоредби не се посочва никакъв законен критерий за отказ за обучаване в самостоятелната форма, освен неуспешно полагане на повече от един изпит на изпитна сесия! (Закон за предучилищното и училищното образование, чл. 112, ал. 5 и 7; Наредба за организацията на училищното образование, чл.37, ал. 7-9). Резултатите на изпитите и обективната преценка на развитието на детето ще даде критерий за оценка. Нашето дете е завършвало всяка учебна година до четвърти клас вклюително с отличен успех, идвайки на училище само за изпити. Ние сме доказали, че можем да обучаваме детето си успешно у дома. Не сме дали повод за отказ на нашия избор на форма на обучение. Личностното му развитие и социализация са много добри. Като семейство имаме изключително интензивен социален живот и детето отрано общува успешно с малки и големи – на децата е любим другар и предпочитан лидер, а на възрастните – достоен събеседник.

    В резултат на осигуреното време за пълноценно общуване с нас като родители и с околните, синът ни е развил едно зряло разбиране за света и за живота, които, по преценка на възрастните, които общуват с него, далеч надминава тези на връстниците му.

    Наред с музикалния си талант, той проявява силно изявени технически наклонности – сам проектира и изработва от различни материали макети на кораби, коли, велосипеди и всякакви други предмети и изобретения, като сам търси източници за обогатяване на знанията си. Увлича се по сървйвъл приключения и техники – умения за оцеляване при екстремни условия, като сам си е подбрал и изработил необходимите принадлежности и лично е изнасял презентация пред възрастни на тази тема. Много обича да чете книги от наши и чужди автори, като живо се интересува от българската и световната история. Изучава усилено английски. При присъствената форма на обучение, детето не би могло пълноценно да развие заложбите си и да реализира интересите си.

    Масовото училищно образование е нужно за децата, чиито родители работят и нямат възможност или желание да им дадат нещо повече. Но тези, които са се посветили на благородната амбиция да дадат най-доброто за децата си, трябва да бъдат уважени и подкрепени от образователната система. Законите и разпоредбите за образованието и образователната система днес наблягат основно на даването на най-добри възможности за развитие на децата, на максимално съобразяване с индивидуалните потребности и индивидуален подход към децата, приобщаващо образование, личностно израстване и подкрепа и т. н. Това е така, защото най-важното за детето и за обществото не са научните знания и съвременните технологии, а неговото израстване като личност, оформянето на качества и развиването на способностите му. Тези цели и принципи на практика се осъществяват максимално В СЕМЕЙСТВОТО, ТЕ СА БИЛИ ВИНАГИ В НЕГО! Родителите хиляди години до сега са осигурявали всичко, от което децата са имали нужда – и грижа, и възпитание, и обучение и т.н. Когато обществените промени ангажират родителите в целодневна трудова заетост извън дома, науката и образователните институции поемат обучението и възпитанието на децата в своите ръце. Негативните последствия от тази промяна стават причина институциите да се стремят максимално към приближаване до семейния модел. Домашното образование е възникнало като реакция на противодействие на тези негативни тенденции на разрушаване на семейството и поемане на функциите му от институциите. Колкото и да се стремят да го наподобяват, ИНСТИТУЦИИТЕ НИКОГА НЕ МОГАТ ПЪЛНОЦЕННО ДА ГО ЗАМЕСТЯТ, НИТО ДА БЪДАТ ПО-ЕФЕКТИВНИ ОТ СЕМЕЙСТВОТО! По същия начин интензивното животновъдство или земеделие никога не може да постигне качеството на естественото, „биологичното”. Човешкото се развива у човека чрез връзката му с другите човеци, личността се оформя и израства чрез присъствие и влияние на личности в живота на детето. Затова образователната система се стреми нейните кадри, особено пряко ангажираните в обучение учители, да приличат възможно повече на родители на децата. Но в мащабите и условията на масовото образование и най-добрите кадри не могат да положат същите грижи и да дадат същото внимание, както родителите у дома. Най-доброто за тях е техните собствени, отговорни и обичащи родители да се грижат за всичките им нужди, включително да получат своето образование! Образователната институция трябва да подкрепя семейството в името на децата.

    „Ти закъсняваш понякога, Истино, но винаги идваш при нас!” – казва великата песен на Емил Димитров „Ако си дал…”. Ако служителите на отговорни постове наистина служат на обществото, като правят най-доброто, то ще прогресира и можем да очакваме благоденствие. Бихме желали тази песен да звучи в сърцата ви, когато вземате решения за нашите деца. Ако дадете път на борещите се за добрата кауза на домашното обучение, ще отговорите на нуждата на обществото от укрепване на семейството. Нека практиката и фактите да докажат истината! Ако домашното образование е неуместно и неадекватно, някаква мода или глупава измислица, то ще се провали и всички ще се убедят в това. Но ако е полезно и успешно, защо да не получи подкрепа?!

    В интерес на нашите деца, на заздравяване на семейната институция, а оттам и на цялото общество, е да бъде дадена възможност на домашното училище чрез самостоятелната форма на обучение. Съгласуването и развиването на всички форми на обучение е едно положително предизвикателство, което ще повиши успеха на образователната система.

   Считаме за редно членовете на Експертната комисия да се запознаят предварително с нашето мотивационно писмо, защото то изисква спокойно и задълбочено обмисляне. Законът дава право на родителите да получат всяка нужна за тях информация, отнасяща се до техните деца; да присъстват и да получат възможност да представят своята позиция, да отговорят на въпроси, да получат отговори, които са необходими за най-доброто решение на техния казус – ЗПУО, чл. 209, ал. 1, 2, 4.

 

21.09.2016г.                                                           с уважение: Александър и Мария Ценови

 

 

    Образователната система е икономически и политически зависима от управлението и собствениците на едрите капитали и естествено обслужва винаги техните интереси и идеи. Чух, че децата учат по история, че не сме били под турско робство, а в страната ни имало турско присъствие. Може би трябва да се извиним на нашите добри турски съседи, че сме ги обидили с твърдението за несправедливо робство и да признаем, че Левски, Ботев и светлите умове и герои на нацията ни са се борили за грешни идеи и каузи! Ако е истина, това е пример за политическо лицемерие, в което участва и МОН.

 

   Образователната система следва популярните схващания в обществото, даже да не са добри за децата. Идеите на сексуалната революция, феминизма, хомосексуализма и др. преминават в учебната система щом получат широка обществена подкрепа. Една майка ми каза, че в учебника по психология на детето й пише, че секса и мастурбацията са нормални човешки потребности, включително за тинейджърите. Всеки родител е длъжен да реагира и да защити децата си от грешките и лошите влияния в образователната система. Знаят ли родителите какво учат децата им, какви идеи и практики им преподават в училище, какви са законите и наредбите за образованието, каква е учебната програма и съдържанието на учебните предмети? Доволни ли са от нещата, които научават? Имат ли визия какво трябва да се прави и какво правят за да го осъществят на практика? А може би всичко оставят на учителите, на учените, на управляващите – те по-добре от родителите ще се погрижат за децата?! Ако искаме нещо да стане по-добро и да се промени, трябва като родители и членове на обществото да заемем правилното отношение и да предприемаме правилните действия относно всичко, засягащо децата ни!

   

    Образователната система е свързана с науката, която малко се интересува от недоходоносните въпроси. Тя дава предимство на професионалното обучение и не цени практичните неща в живота, които имат значение, но не за икономиката, а в полза на хората. Затова една възрастна майка много точно казала на децата си, които „учат, за да не работят”: „Колкото повече учите, по-прости ставате”. Наистина учебният материал е пълен и все повече се обременява с неща, които нямат практична стойност в живота. Така децата не получават обучение за важни за живота неща като: как да имат добро здраве и добро семейство, как да поддържат реда в своя дом, как да отглеждат и възпитават децата си, как да оформят личността си, за да постигнат високи и благородни цели. Наистина правят се някои най-общи усилия за просвета по тези съществени въпроси според утвърдените в обществото стандарти, но най-добрите интереси на децата изискват несравнено по-сериозно отношение и грижа, което нашето общество не е способно сега да даде. Това трябва да направят родителите.

 

    Моят син е тийнейджър и знам какво е да си родител. Всички гореописани неща са важни и необходими, стремя се да съобразя живота си и семейството си с тях, но въпреки това срещам сериозни проблеми с възпитанието и ръководенето на децата си. Има някои съществени неща от първостепенно значение, които не могат да бъдат предотвратени или поправени просто с предпазване от лошите влияния и правилно обучение, и ние сме длъжни да ги разберем и да се съобразим с тях. По-най ясен и точен начин тези неща са представени в Библията: „Недейте се лъга; Бог не е за подиграване: понеже каквото посее човек, това ще пожъне.“ (Галатяни 6:7) Никой не може да избегне действието на законите, които управляват природата и човечеството. Както предразположението към болести и физическите белези се предават от родителите на поколението, така се предават и нашите недостатъци и слабости. Лошите ни навици и черти на характера са като семе, което дава плода си многократно умножено в живота на децата ни. Лошите ни постъпки и поведение засяват в сърцата на децата ни зло, което ще даде плод в бъдещия им живот. Един баща ми сподели болката си за своите деца. В младостта си той имал склонност към алкохола, редовно се напивал. По-късно намерил правилния път в живота и оставил пиенето. Но и двата му сина в младите си години развили силна зависимост и страст към алкохола, единия в средата на живота си се осъзнал и се освободил от този порок. Но другия, по-малкия деградирал много, не успял да намери съпруга, губил работа след работа, всяка вечер се връщал пиян при родителите си. Не помогнали нито молби, нито предупреждения, нито лекарства и методи против алкохолизъм. Синът не искал да слуша, не искал да разговаря, не искал да сподели проблемите и преживяванията си, затворил се в себе си и поддържал връзка само с приятели по чашка по повод пиенето. Родителите си казвали неведнъж: „Той гасне пред очите ни, но нищо не можем да направим!“ Никакви методи не могат да предотвратят и да обезсилят действието на този закон за наследствеността!

   „Тогава Бог изговори всички тия думи, като каза: Аз съм Иеова твоят Бог, Който те изведох от Египетската земя, от дома на робството. Да нямаш други богове освен Мене. Не си прави кумир, или какво да било подобие на нещо, което е на небето горе, или което е на земята долу, или което е във водата под земята; да не им се кланяш нито да им служиш, защото Аз Господ, твоят Бог, съм Бог ревнив, Който въздавам беззаконието на бащите върху чадата до третото и четвъртото поколение на ония, които Ме мразят, а показвам милости към хиляда поколения на ония, които Ме обичат и пазят Моите заповеди.“ (Изход 20: 1-6). „И Господ слезе в облака, застана там до него, и прогласи Господното Име. Господ замина пред него и прогласи: Господ, Господ, Бог жалостив и милосърд, дълготърпелив, Който изобилва с милост и с вярност, Който пази милост за хиляди поколения, прощава беззаконие, престъпление и грях, но никак не обезвинява виновния, въздава беззаконието на бащите върху чадата и върху внуците им, до третото и до четвъртото поколение.“ (Изход 34: 5-7)

   Това са велики истини, пред които трябва да изпитваме страхопочитание и да не ги забравяме никога! Няма значение дали си атеист или вярващ – тези думи са валидни за всеки и са закон за живота на всички хора! Ще коментирам свещените слова според разглежданата тема. Първото твърдение, като извод от цитираното е, че има само един Бог, една истина, един закон за всички хора! Хората, които не се съобразяват с това и си създават и измислят свои богове, истини и закони, и им се кланят и живеят според тях, ще понесат неизбежните последици от своите заблуди и грешки. Най-важната последица от това е, че собствения им лош характер и живот се предава и влияе до четвъртото поколение след тях. И ако това своеволие и беззаконие се продължат от потомците, злото се увеличава все повече и повече, става силно и променя обществото и живота на хората. Днешния свят е красноречиво свидетелство за действието на този закон! Ние можем да избегнем последиците и да променим злото само чрез безрезервно и безкомпромисно следване на Бога, на истината и на законите на живота! Същия закон дава възможност след хиляди поколения на зло и деградация да се поправят злините чрез вършене на правото и доброто. Тогава законът за наследствеността ще работи за предаване и увеличаване на доброто с всяко следващо поколение! Но докато не признаем авторитета на правилата и законите на живота, докато не осъзнаем собствените си прегрешения и вина, докато не положим всяко старание да спрем злото и да вършим доброто, деградацията няма да бъде спряна въпреки всички научни, обществени и личностни усилия за противодействие.

 

   Децата са огледало на родителите си. Техните слабости и лоши черти в най-голяма степен са отражение и последица от родителските грешки и недостатъци. Родителите са много наскърбени, дразнят се и не могат да понасят поведението и характера на децата си. Но ако прегледат собствения си характер и живот, ще открият наченките и проявите на същите слабости, които са се предали на децата им и са се развили и умножили многократно. Веднъж пътувах с бизнесмен, шеф на голяма фирма и разговаряхме. Когато стана дума за децата му, той сподели, че е силно разочарован и раздразнен от сина си: „Като се запъне за нещо и започне да вика: Не! Така ще бъде!... не мога да го понасям. Откъде е прихванал този инат?!“ А аз си казах на ум: „Аха, значи ти самия така се държиш към близките и подчинените си! Не бих желал да си ми шеф!“ Същото откривам при себе си – най-много се дразня от нещата, които са и моя слабост, а у децата ми са дошли от мене. Можем да открием чрез децата си тези слабости и дефекти, които считаме за маловажни и напълно под контрола ни. Но за нашите деца те ще станат важни и ще излязат от контрол!

 

   Децата са наказание за грешките на родителите и награда за благородството и почтеността им. В работата ми се сблъсках с човек, който се държеше заплашително и насилнически към мен, за да му свърша желаната услуга. Оказа се, че моя колежка общува със семейството му и го познава. Тя сподели, че децата му често използват бандитски изрази в общуването си: „Ще те убия! Ще те пребия!...“ Поведението и характера на бащата се отпечатва върху децата му, и когато те пораснат, а той остарее, ще изпита на гърба си това, на което ги е научил и им е предал! Забележите ли деца с благороден характер и поведение, не считайте това за щастлива случайност и следствие на благоприятни обстоятелства! Тези неща не се получават без да ги има в родителите, без да се практикуват и без да се полагат сериозни старания в култивирането им в децата. Тук важи обратното действие – добрите черти се предават по-слабо и със сериозни усилия, в контраст с лошите. Родителя на едно възпитано дете със сигурност е забележително вежлив и почтен човек. Родителя на едно прилежно и трудолюбиво дете със сигурност е положил много старания да култивира тези качества чрез пример и обучение. Разбира се, всеки човек има свободата и силата да реши сам дали ще върви към доброто или към злото. Има и случаи на добри родители с лоши деца и на лоши родители с добри деца, но те са специални и редки изключения, в които има друго влияние. Правилото се подчинява на закона на наследствеността и приемствеността. „Възпитавай отрано детето в подходящия за него път, и то няма да се отклони от него, дори когато остарее!“ – съветва Библията. Ранното възпитание в детството в голяма степен предопределя бъдещето и целия живот на детето.

 

   При наближаването на пубертета децата започват все по-ясно и силно да проявяват своята воля и черти на характера и все по-малко да копират и да подражават на родителите си. Тогава родителите откриват грешките и пропуските си, но е вече доста късно и е почти невъзможно да се направят сериозни промени. Посятото вече почва да дава плода си – бил той добър или лош! И колко тежко се изплащат греховете, а колко щастие и утеха дава достойно изпълнения към децата дълг! Родителите трябва да получат последиците от своя собствен живот! Нека да бъдем отговорни и посветени родители, нека да извоюваме щастието и наградата децата ни да станат добри и почтени хора!

 

   Родителите, които страдат и желаят нещата да се поправят, нека да поправят първо себе си! Едва след това, със силата на собствения им пример и с упорит и всеотдаен труд за децата им, те могат да се надяват нещата да се поправят и при децата. Всъщност, поправянето на себе си и на децата обикновено е едновременно, като родителя се мотивира, смирява и премълчава пред недостатъците, които е предал на децата си; открива начина за преодоляване на злото в себе си, развива устойчивост срещу злото в себе си, сблъсквайки се с него чрез децата си; развива добрите черти и поведение не при отшелническо изолиране от обстоятелствата и предизвикателствата, а чрез директния сблъсък и победа над злото в себе си точно в най-трудните обстоятелства и предизвикателства чрез своите деца! Да покажем и да докажем на децата си как могат да преодолеят злото и какви могат да станат, следвайки доброто! Това е най-доброто средство за промяната на децата и за утвърждаването им в правия път на живота! Примера е най-мощната мотивация в живота. „Правилото на връвта“ е, че не можеш да насочваш свързаните с тебе хора, като ги буташ и принуждаваш, а само като водиш напред и ги притегляш след себе си чрез връзките на любовта и добротата. „Насила хубост не става!“ – гласи народната мъдрост. Добрите цели се постигат само с добрите средства. Със средствата на злото – насилие, хитрост, измама, не може да се направи нищо добро! Затова първо родителите трябва да знаят и да могат доброто, за да го предадат и култивират в децата си! Затова трябва да възпитаме добре децата си, ако наистина ги обичаме, за да могат те, когато станат родители един ден, да знаят и да могат да предадат доброто на децата си и да бъдат щастливи! Още няколко години, и вашия тийнейджър ще поеме своя път в живота. Направете тези години светли и ползотворни, заредете децата със силата на доброто, за да го постигнат и отстояват през целия си живот!

 

Край на част 6.4.

© Александър Ценов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • За Пепеляшка и заложените добри идеи и символи на доброто в подтекст. Повечето хора не търсят подтекста и значението на нещата, а се плъзгат по очевидното, лесното и популярното. Затова тези приказки и другите произведения не им дават никакви поуки и добродетели, защото те възприемат само това, което им допада и харесва. Тези произведения могат да бъдат разбрани и ползвани правилно само от просветени и добродетелни хора, което впрочем тези хора правят с всяко нещо в живота. Следователно тези произведения не учат хората на доброто, те са безполезни за формиране на добродетели. Хората се учат на добродетели, когато ги виждат ясно и нагледно представени чрез слово и дело, чрез примера на живота, а не чрез подтекстове и символи.
  • Относно свободата на децата, за да не тръгнат да утвърждават независимостта си против доброто. Децата не се раждат свободни и независими - напротив, те зависят изцяло от родителите си най-вече. За да станат свободни, те трябва да придобият способностите и качествата на самостоятелни пълноценни личности, което изисква грижата, обучението, закрилата и корекцията от родителите. Лишени от тези грижи, предпазване, наставление и ръководство, децата не могат да се формират като пълноценни личности - характерни черти на такива хора са желанието за абсолютна свобода и вършене на своята воля. Повечето хора днес са такива и отглеждат децата си така - неспособни за истинска свобода, воюващи за своите права, без да знаят и да могат да носят съответните отговорности. "Ние здраво държим кормилото на семейството ни и едвам избягваме катастрофите. Да пуснем кормилото е безумно!" - Днес искат родителите да пуснат кормилото, за да го хванат управляващите и ламтящите за власт и пари.
  • Катя, за всичко казано от мен съм здраво стъпил на земята (на практиката) и на Божието слово, макар да не го натрапвам. Животът доказва, че децата унаследяват родителските характеристики във физически, душевен и духовен аспект. Случаите, които изтъкваш, са редки изключения и се дължат на специални влияния извън семейството. Бог е наредил родителите да са отговорни за децата си и за постъпките си, като изиграват съществена роля за тяхното израстване и бъдеще: "Възпитавай отрано детето в подходящия за него път, и то не ще се отклони от него, дори когато остарее" Притчи 22:6. 12 "Но суетният човек е лишен от разум; Дори, човек се ражда като диво оселче."Йов 11:12."Безумието е вързано в сърцето на детето, Но тоягата на наказанието ще го изгони от него." Притчи 22:15. "Исус им рече: Истина, истина ви казвам, не може Синът да върши от само Себе Си нищо, освен това, което вижда да върши Отец; понеже каквото върши Той, подобно и Синът го върши." Тези теории за космическите дарби са погрешни.
  • Хубаво написано и подковано!!!Браво!!!Не виждам ролята на християнското възпитание!Такива апологети на нищоказаното си вирят краката в София по министерствата.Какво значи да възпитаваш!?Едва ли не да заключваме децата си!!Аз съм привърженик,че човек 90 процента се ражда такъв!!!Измишльотините,че среда и други-влияят повече са ми чужди!!!Хубаво есенце!!!
Предложения
: ??:??