Денкоглу
Преди няколко години тръгнах на ранина на излет до с. Дреново. Там има красива пещера, има и гъби. Изтървах рейса на останките от автогара “Връбница”, пих една студена боза и вместо да се прибера да си доспя, метнах се на следващия до Царичина с налудничавата идея да прецапам през баира до Дреново.
Валеше.
На спирката в Царичина се скрих в кръчмичката до дупката на Луджев и Ели Логинова и изсърбах половин дузина бири с надежда дъждецът да поспре. Поспря леко, но пък и нямаше за кога да обикалям Дреновските поляни и рекох да се изтътрузя към Софийското поле яваш-яваш. Както пишеше Ясен Антов – накъдето ми видят очите. Тръгнах напосоки надолу и след един час пристигнах в с. Балша.
Поради липса на библиотека или художествена галерия, пак се нахендрих в хоремага. Обилно подгизнал по баира, рекох да се подкрепя с гроздова. Тъкмо тръсвах пепелта от запаления “Мелник” в пепелника от алпака, когато човекът ме попита дали е свободно. Кимнах любезно. Бе на 60-на години, със сако и пуловер. Чукнахме се, отпихме.
Попита ме зная ли кой е Денкоглу. Отвърнах уклончиво, че съм чувал. Човекът започна да разказва така, че на третата ракия не ми се тръгваше. С искрена гордост от големия земляк ми разказваше за фонда към Московския университет, за стипендиите към Ришельовското училище в Одеса – само и само да се изучат българчета, които после да се върнат в Отечеството. За даренията за софийските черкви, за първото девическо училище в София, за помощта с 4000 златни рубли за земетресението 1858-ма, за завещанието, с което дава пари на бедни момичета за зестра при омъжването им и за малоимотни хора, затворени заради дългове. Три четвърти от състоянието на този българин от Балша отива за народополезни дела.
Мъжът срещу мен сподели, че е написал книга за Денкоглу, но не може да я издаде. Никъде не му я искали, а нямал пари да я напечата. Не искал пари, искал хората да знаят. Опитах се да го окуража с програмата на Форд – Мото Пфое, която тогава даваше символични средства за изследвания, свързани с културното наследство на България. Него време бях кандидатствал и висях със, светла му памет, Китов в музея “Земята и хората”, за да разберем, че голямата награда се дава на дружество за келтска култура, възпяващо своите остри мечове и улова на сьомга в Родопите. Вече я няма и тази програма.
Тази година се навършват 230 г. от рождението на Иван Ненов Делчев (Денкоглу). Покрай тържественото откриване на спортни зали, чиито аналози във Вилнюс струват два пъти по-малко и околовръстни шосета – гребни канали, които незнайно защо в Загреб не ги прокарват в подножието на планината, а през полето, където е по-евтино... дано някой се сети и за този голям нашенец, чийто живот осмисля израза “На ползу роду".
Едва ли ще се сетят. Ние да го помним.
По думите на Раковски: "Името на този благодетел роду нашему, не само у настояще време заслужава дълбока признателност от страна на всекиго благовъзпитанного българина, но и у веки веков, догде съществува българский народ...".
© Константин Костов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Нито си ми на годините, нито на службата, нито на професията..., имай малко уважение към по-възрастните и мъдрите. Лудият си ти!
-
Всеки си е башка луд.
-
Константине, да не се разправяме излишно, не ме учи ти как се пише статия, защото аз статии съм писал още през периода 1983-1988 г. в официални източници, като "Общество и право", "сп. "София", сп. "Армейска младеж"... и съм работил съвместно с известни редактори. Знаеш много добре, че ти пръв започна със заяждане и нападки под статията за поп фолка. Отговорих ти почтено. След това ме нападна ядовито под статията ми за рока /5/. Отговорих ти подробно на това, съвсем спокойно. Ти продължи да се заяждаш с нови коментари там със злост, след което, чак тогава написах 3 коментара под твоите произведения, които считам за напълно обосновани. На мен това ми е професията... да пиша статии и критични студии и материали... Тогава ти ме заплаши с бой и засада с мотори. В последния си коментар под моята статия за кавърите, ме обиди отново на национална основа. Пишеш за Синагогата, петниш името й, и името на българските евреи. За това ти изказване, теб трябва да те изпратят на заточение в Израел, там ще те оправят, сериозно ти казвам. Предупреждавам те изрично, да престанеш да се мяркаш под моите произведения и да ги оскверняваш с подобни расистки коментари, да не петниш с изказванията си паметта на големи наши музиканти. Освен това, престани да ме нападаш по принцип, това е последната ми дума, стегни се, за да не си раваляме сериозно отношенията. Аз казах... "хау"!
-
Понятието "статия", Авдала, означава три машинописни страници и отгоре.
Това е статия.
Обиждаш хората, простаци били, ти си бил парче интелектуалец - хубаво.
Не мога да се защитя в твоя тема, че е забранено, въпреки, че ме наричаш фашист. Пак хубаво.
Радвам се, че си прочел за Денкоглу. Пак е нещо.
Бъди здрав. -
Ти обходи първо моето, изръси куп тъпотии под статиите ми и се заяде, провокираш ме и си търсиш белята. Не се мяркай под моите произведения с просташките си, злобни коментари! Изчезни от територията ми, никой не те е канил! "Нещастното ти творчество въобще не ме интересувааа"
. Ти, май, сам се лъжеш и си вярваш... да не халюцинираш нещо? А бе ти, заплашваш ли ме, бе... Ааа? Внимавай в картинката!!! -
Добре де, нали нямаше да се занимаваш с мен? Обходил си цялото ми необятно творчество в "Откровения" и навред си нацвъкал глупости. Като си дойдеш в Отечеството някой ден и те наобиколим с моторите, ще ми пееш на уше "Чаше ломим, руке ми кърваве". А аз ще ти разказвам планинарски истории за звезди и бури.
Трес по врата. Марш. -
Чалгаджия е на баща ти сина. Обясни на хората, защо го наричат Денкоглу, кажи нещо смислено, най-сетне...
-
С чалгаджии не си говоря за Денкоглу, Авдала. Денкоглу, а не Денкоуглу.
-
Няма да се учудя, ако след третата ракия запееш не само патриотични песни, но започнеш да вдигаш тостове и лозунги... Разкажи, по-добре, малко повечко за живота и дейността на Денкоуглу, вместо да го превъзнасяш.
-
Привет! Статията е интересна и информативна. Прочетох я с удоволствие. Иначе съм съгласен с изказването на Тошко. Денкоуглу си остава Денкоуглу и без много хвалебствия, поклони, овации и адмирации...
-
Чувството, разбира се, е приятно. Винаги е имало такива хора, като твоя събеседник в кръчмата в Балша, и винаги ще има. А за самия Денкоглу е може би по-добре да живее в паметта на хората, отколкото да му се кръщават неработещи институции или нещо подобно.
-
Бях при теб,Константин!
Поздрави! -
Благодаря и на вас, Александра и Виктор. Нахвърлял съм го ала прима и половината мяза малко на "Москва - Петушки" (кръчма след кръчма). Винаги съм се радвал и ми е ставало светло на душата, когато срещна хора с апостолски дух и искрица в очите. Обичам да чета и т.нар. краеведска литература - книжици с историята на някое селце, написана от местен човек. Да остане, да се помни.
За един такъв се сетих от пивницата на с. Балша и реших да го споделя с вас. -
Поздравления!
-
Благодаря ви, Росица и Бо.
-
Освен прекрасната значима история - думи като "прецапам", "нахендрих", "изтътрузя", "яваш-яваш" подскачат като робски пендари, робски, ама нашенски; красиво ми стана, пак благодаря!
-
Да се откриват и представят Българи като Иван Ненов Делчев (Денкоглу)заслужава подкрепа.
Поздравявам те за стойностната статия!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
След като прочетох отзад напред материалите писани от вас,този си го бях оставил за "десерт". Странно до ден днешен си мислех, че само аз проявявам интерес към литература от подобен род:
"Обичам да чета и т.нар. краеведска литература - книжици с историята на някое селце, написана от местен човек. Да остане, да се помни. "
Моите симпатии и поздрави. Случайно да знаете дали тази книга за Денкоглу е видяла бял свят.Или ако искате пишете ми на ЛС ако имате подробна информация по този случай.Ще ви бъда много благодарен!
Вашия разказ ми припомни думите на друг наш голям дарител-Димитър Кудоглу :"„За какво е богатство, спечелено с честен труд, ако не служи на човека да върши добри и полезни дела”.
Поздравления!!!