Денкоглу
Преди няколко години тръгнах на ранина на излет до с. Дреново. Там има красива пещера, има и гъби. Изтървах рейса на останките от автогара “Връбница”, пих една студена боза и вместо да се прибера да си доспя, метнах се на следващия до Царичина с налудничавата идея да прецапам през баира до Дреново.
Валеше.
На спирката в Царичина се скрих в кръчмичката до дупката на Луджев и Ели Логинова и изсърбах половин дузина бири с надежда дъждецът да поспре. Поспря леко, но пък и нямаше за кога да обикалям Дреновските поляни и рекох да се изтътрузя към Софийското поле яваш-яваш. Както пишеше Ясен Антов – накъдето ми видят очите. Тръгнах напосоки надолу и след един час пристигнах в с. Балша.
Поради липса на библиотека или художествена галерия, пак се нахендрих в хоремага. Обилно подгизнал по баира, рекох да се подкрепя с гроздова. Тъкмо тръсвах пепелта от запаления “Мелник” в пепелника от алпака, когато човекът ме попита дали е свободно. Кимнах любезно. Бе на 60-на години, със сако и пуловер. Чукнахме се, отпихме.
Попита ме зная ли кой е Денкоглу. Отвърнах уклончиво, че съм чувал. Човекът започна да разказва така, че на третата ракия не ми се тръгваше. С искрена гордост от големия земляк ми разказваше за фонда към Московския университет, за стипендиите към Ришельовското училище в Одеса – само и само да се изучат българчета, които после да се върнат в Отечеството. За даренията за софийските черкви, за първото девическо училище в София, за помощта с 4000 златни рубли за земетресението 1858-ма, за завещанието, с което дава пари на бедни момичета за зестра при омъжването им и за малоимотни хора, затворени заради дългове. Три четвърти от състоянието на този българин от Балша отива за народополезни дела.
Мъжът срещу мен сподели, че е написал книга за Денкоглу, но не може да я издаде. Никъде не му я искали, а нямал пари да я напечата. Не искал пари, искал хората да знаят. Опитах се да го окуража с програмата на Форд – Мото Пфое, която тогава даваше символични средства за изследвания, свързани с културното наследство на България. Него време бях кандидатствал и висях със, светла му памет, Китов в музея “Земята и хората”, за да разберем, че голямата награда се дава на дружество за келтска култура, възпяващо своите остри мечове и улова на сьомга в Родопите. Вече я няма и тази програма.
Тази година се навършват 230 г. от рождението на Иван Ненов Делчев (Денкоглу). Покрай тържественото откриване на спортни зали, чиито аналози във Вилнюс струват два пъти по-малко и околовръстни шосета – гребни канали, които незнайно защо в Загреб не ги прокарват в подножието на планината, а през полето, където е по-евтино... дано някой се сети и за този голям нашенец, чийто живот осмисля израза “На ползу роду".
Едва ли ще се сетят. Ние да го помним.
По думите на Раковски: "Името на този благодетел роду нашему, не само у настояще време заслужава дълбока признателност от страна на всекиго благовъзпитанного българина, но и у веки веков, догде съществува българский народ...".
© Константин Костов All rights reserved.
