Добре и зле за нас

    Кой би могъл да каже със сигурност кое е добре и кое е зле за нас. Само зная, че човек се стреми да си изгради рая тук, на земята. На каква цена? Дори с цената на собственото си здраве и живот. Всеки един от нас живее и гради уж за добро, но много често се оказва обратното – злото го сполетява. Ако глезим нашите деца и им задоволяваме техните прищявки. Ако материално ги осигуряваме до средна възраст, вероятността те да ни отвърнат със зло е голяма. Вероятността те да станат наркомани, алкохолици и комарджии се залага със сигурност. Не случайно в Англия знаят за съществуването на този природен феномен и затова още на 16 годишна възраст, ако техните деца не продължават образованието си, те имат право да напуснат семейството си и започнат работа в пакетовъчни цехове и други фирми. Ако ли пък не, държавата ги регистрира като безработни и им дава квартири от държавния фонд, където живеят с други младежи и девойки в безплатна квартира. Дават им се купони, с които да си пазаруват храна от магазините. Забележете – купони, а не пари. С купоните не можеш да си купиш алкохол и други, а само храна. През това време държавата им търси работа чрез бюрото по труда и почти винаги им намира обща работа по най-бързия начин. Ако започнат работа, те напускат тези държавни жилища и излизат на квартира, където сами се грижат за препитанието и живота си. Ако продължат да учат колеж, държавата подпомага родителите с определени помощи на всеки 3 месеца. След това, ако решат да учат в университет, отиват да живеят в сгради, намиращи се на територията на университета и родителите отново са подпомагани от държавата, в зависимост от годишния доход. Във всеки случай, независимо от всичко, парите са достатъчни, за да могат и деца от посредствени семейства, но ученолюбиви и кадърни, да завършат университета. В крайна сметка, родителите на децата се освобождават от грижи към тях на около 45–50 годишна възраст и могат вече да помислят за себе си, т. е. да отидат на почивка в чужбина или да обиколят света. Те печелят и ползват благата само за себе си. Това е в Англия. Само 30 % от населението има собствени жилища. Останалите са на частни или държавни квартири. Въпреки това те са свободни хора. Като им писне от един работодател или от даден град, отиват да живеят в друг град и работят при друг работодател, но забележете – по специалността си. Повечето Англичани си закупуват жилища, след като се пенсионират. Понеже в Англия климатът е неблагоприятен – след 50 годишна възраст ревматизмът ги превзема и затова предпочитат някоя слънчева държава, като Кипър, Испания, Гърция и други. Те се бяха напътили и към България, поради ниските цени на жилищата ни, но нашата правна система ги отблъсна. Англичаните са създали такива правила за живеене, че всички да са доволни. При нас как е? 

   Купуваме си имоти. Ако имаме пари, вдигаме големи къщи и започваме да слугуваме на имотите си. Все едно, че ще живеем вечно. Започваме да издържаме децата си и да им помагаме до края на живота си. Чувстваме се виновни, че сме ги създали, а не можем да ги осигурим да живеят добре. Когато имаме средства, им даваме всичко. Те, от своя страна смятат, че родителите са длъжни да ги издържат, а те да си правят каквото си искат. Вместо да им помогнем обаче, ние им вредим. Несъзнателно създаваме от тях безотговорни хора, които живеят „ден да мине, друг да дойде“. Много от тях не желаят да създават семейства и се отдават на „живот“. Като се обърнем назад, виждаме как нашият живот е минал. Заради децата си не сме ходили нито на почивка в чужбина, нито на екскурзии. Стояли сме като закрепостени към имотите си и накрая искаме и нашите деца да станат като нас. Прекланяме глава на един и същи работодател да се гаври с нас. Вместо да да му кажем „ Фак ю“, ние си мълчим и си траем той нас да фака. Така нашият живот преминава в едно сиво ежедневие и единственото, което може да ни съживи, са нашите внуци. Това накрая осмисля завършека на нашия земен път. Тогава казваме – „Майната им на Англичаните, нека си живеят, както си искат. Ние така сме си  добре“. В крайна сметка никой не може да каже кое е добре и кое е зле за нас. Ние обичаме да живеем в общности, а те по единично. Различни сме. Мисля си обаче, че всеки сам взема решенията на живота си и сам определя своята съдба, въпреки кармичното или закодираното. Както искате, така го казвайте.

             БОГ ДА БЛАГОСЛОВИ БЪЛГАРИЯ И НАШИЯ ВЪЗЛЮБЕН НАРОД.

        05.02.2011                    ИЛИЯ ИЛИЕВ – ЛАРНАКА.