Samadhi (Гюлсер Мазлум) 4 юли 2018 г., 4:12 ч.

Дванадесетте въпроса 

240 1 4

1. Какво е за Вас поезията, госпожо Мазлум?

     Несъмнено, процес на себепознание и възможност за укрепване на духовните устои на моя „Аз“, преди всичко. Начин за общуване с Бог, със света и с хората. Копнеж по истинност, красота и хармония във всички сфери на живота.

 

2. Кое е най-типичното за Вашите стихове?

     Поезията ми разкрива душевността на жена, която е силно свързана със своите корени, тачи и таи дълбоко в себе си ценностите и добродетелите на своите предци. За мен уважението към паметта на дедите ми е свято чувство /„На моя дядо с поклон“, „Обещавам ти, мамо!“/. За моята лирическа героиня семейството е висша ценност    /„Прегръдката“, „Вечност“/. Тя много добре е осъзнала и очертала границите на своята лична свобода, нейната орбита на движение не прекосява орбитите на обичани и ценени от нея същества, които придават смисъл на живота ѝ. За нея животът е преди всичко осъзнат и доброволно приет и изпълняван дълг. Тя приема с еднаква отговорност и наслада ролите и на майка, и на любима, и на социална личност, без да ги противопоставя. Най-съществената характеристика на моята поезия обаче е в това, че тя представя един езотерично-философски поглед към живота и към съдбата на човека. В много от стихотворенията ми е разкрито усещането за свързаност с Вселената, себеосъзнаването на душата като частица от всемира. Смъртта, като феномен и явление, е представена като преход към други светове или паралелни реалности. Емоционалното звучене на по-голямата част от творбите ми е жизнеутвърждаващо и оптимистично, а земното съществуване е представено като пътуване към святостта – израз на порива на човешката душа да раздава доброта и непринудена споделеност.

 

3. Преди няколко години Вие бяхте наша учителка по български език и литература, в момента работите като училищен психолог. Кое за Вас е по-ценно – поезията, учителската професия или работата като училищен психолог?

     Никога не съм противопоставяла професионалните си задължения с увлечението си по поезията, но мисля, че съм дала повече на обществото като педагог и психолог. Докато учех в гимназията, исках да следвам химия, дори съм кандидатствала в университет с инженерна специалност, но въпреки добрата ми подготовка, това не се случи. Вселената по неузнаваем начин програмира събитията в нашия живот. 
Много от моите ученици имат много добра житейска реализация, за която имат принос техните родители и всички техни учители, разбира се. Литературата обаче оформя ценностната система на подрастващите, изгражда тяхната нравственост и моралните им убеждения, учи на човечност, ограмотява душите, най-вече – учи подрастващите да мечтаят и да постигнат нещо повече от онова, което са постигнали техните родители. В този смисъл, смятам, оставила съм по нещо в душата на всеки мой ученик.

     От 14 години работя като училищен психолог. Тази професия пък ми даваше възможност да подпомагам процеса на самоопознаване на децата и юношите, да поддържам жива тяхната вяра в човешката добрата и в самите тях.

     А поезията! Защо не съм я загърбвала с години? Мисля, всеки носи в себе си някаква божествена искра – това е дарбата. Едни творят музика, други рисуват картини, трети изработват красиви предмети за бита, четвърти създават прекрасни модели за дрехи и т. н. Ако наистина сме надарени с някакъв талант, това е свързано с промисъла на нашия живот и някаква вътрешна сила постоянно ни подтиква да го реализираме.

4. Какво послание искате да завещаете на следващите поколения с поезията си?

     Мисля, че е това: „Животът е възможност за учене, непрестанно учене и овладяване на умението да обичаме грамотно – без да съдим, без да виним, без да изискваме. В училището на живота човек често повтаря няколко пъти един и същи клас, ако пренебрегне шанса да стане откривател, най-вече на съкровищата, заровени в собствената му душа! Човекът, като единство от дух, разум и тяло, е пътуващ кораб в океана от явления, процеси, събития и факти. Плуваме всички към началото, към брега на познанието, към последната Истината или към Първопричината и в същото време мнозина от нас осъзнават, че едва ли някога корабът ни ще акостира на този бряг. Най-голямата наслада за твореца е откривателството и споделянето на истините за проявленията на "човешкото", така че той с пълно основание може да се нарече „безсмъртният Колумб“.

     Изкуството е материализираният божи дъх в света на човека, а Бог не е нищо друго освен въплъщение на идеала на човека за съвършенство, за висша красота. Всяко човешка душа открито или подмолно копнее да постигне това. Идеята за развитие и съвършенство е заложена в Мегапрограмата на Вселената. Тя е спираловидна, както знаеш, Емине.

 

5. Какво Ви провокира да напишете тези дълбоки и много въздействащи стихове? Какво е посланието на първата Ви стихосбирка " Дете на Вселената"?

     Дали има провокации в творческия акт? Определено – да! Като най-зрели определям своите стихове, в които съм разработила философски мотиви / „Приютена в дъга“, „Коя съм“, “Кръстопът“, „Дарбата на твореца“, „Триумфът над тъгата“, „Тишината е родилка“, „Благослов“, „Съдба или избор“ и др./. Предизвикателствата за създаването им са наблюдавани и съпреживени човешки прояви, които са ме накарали да се замислям, а в определи случаи и да страдам от наблюдаваното. Философската ми поезия е отключена от болката, породена от срещата ми с човешката неосъзнатост и нелоялност. Мисля, душата на всеки значим творец е огледало, в което се оглежда той самият, но то отразява и случващото се във външния свят. Винаги ме е смущавало силно само това – доколко моят барометърът на ценности може да отчете обективно ценностите и морала на другите. Мисля, творецът няма право да се самовъзприема като най-обективен оценител на чувствата и въжделенията на другите, не трябва да се превръща в съдник на деянията на останалите. Най-истинската мяра за човечност е зачитането на правото на свободен избор на ближния. Това, което мен ме ранява, за други може да е нещо прекрасно. А глобалното послание на поетичната ми книга „Дете на Вселената“, изразено накратко е следното:

      Преди да помолиш за каквото и да било Вселената /Бог/, трябва да изпълниш душата си с любов към всичко съществуващо. Въздава ни се според вярата. Получаваме или ни се случва онова, в което вярваме. А вярата е пречистена мисъл, убеденост, че сме създадени от Бог, деца сме на Вселената, че Той ли Тя никога няма да ни изоставят, че плуваме в океан от Светлина, Истина, Любов и Изобилие. Животът ни е даден не за да тъгуваме за липсващото, а за да благодарим и да се радваме на съществуващото. Онова, за което душата копнее, с него винаги ще бъдем възнаградени, стига да вярваме силно, че го заслужаваме, без да настояваме неистово. Бог/Вселената са любящи и безкрайно щедри. Липсите и неудачите са отражения на неосъзнатата и неовладяната от ума и волята вихрена сила на Духа.

 

6. Стихосбирката Ви е двуезична. Каква беше Вашата цел и кой Ви помогна за литературния превод на турски език?

     Да, това е една щастлива случайност в моя творчески път, но вероятно е и израз на душата ми да изяви себе си чрез словото, което е звучало още в детството ми, словото, което е засяло семената на обичта и добродетелността в съзнанието ми. Не съм имала някаква предварително запланувана цел. В съпружески отношения съм с поета – възвращенец Яхя Акбулут, който владее в много добра степен и турски, и български език и твори успешно и на двата езика. Идеята за издаването на двуезична стихосбирка беше негова, а за редакцията на преводите ни помогна преподавателят от Шуменския университет доцент д-р Хашъм Акиф, с когото имаме творчески контакти от години. Но ме радва фактът, че след мен ще останат стихове, които са преведени и на майчиния ми език. Това е уважение към паметта, езика, обичаите, традициите и ценностите на моите предци. В майчиния ми език са впити корените на моя дух. Възможността за създаване и разпространение на художествена литература на майчин език е акт на хуманност и толерантност, на признато човешко и конституционно право да се самоопределяш като принадлежащ/а към общност със свои специфични характеристики. Искам да споделя и това, Емине, че категорично съм против всякакви прояви на национализъм и етническа сегрегация, с които аз самата съм се сблъсквала често,а и днес все още продължават да виреят и да се разпространяват в обществото.

 

7. Как са подредени Вашите ценности в живота? Коя за Вас стои на първо място?

     Много важен въпрос! Човек е това, което цени. Най-важната ценност? Колко е трудно да ги подредя в йерархия, Емине! Мисля, това е осъзнатостта. Не разума, а осъзнатата емоция., т.е. разбирането на собствената ни душа и на нейната връзка с всичко останало във Вселената. Това е основната тема в стихотворенията „Поетична психодиагностика“, „Благослов“, Кормчия“, „Нека“, „Докога“, „Да догониш светлината“, „Въпрос на измерение“, „В ритъма на живота“, „Съдба и воля“. Осъзнатостта /просветлението( Samadhi)/ е цел на всички духовни учения и религии и се изразява в разбирането на взаимовръзката с другите. В източните духовни учения това се нарича „карма“. Човек трябва да носи отговорност за всяка своя мисъл, дума и деяние. Трябва да мислим, да чувстваме и да постъпваме така, че да не нараняваме никого около нас, защото, както мислите, думите, така и стореното от нас по всемирния закон за отражението се връща обратно при нас - рано или късно /т.н. възмездие/. Вселената е огледална, убедена съм.

     Най-трудното е да си изградим много точен и обективен усет за граница между нашата лична свобода и свободата на другите.Стремежът за материализация на поривите и копнежите на нашата душа не бива да отнема или руши нещо в душите на хората около нас. Това се постига много, много трудно, защото винаги съществуват опасността и рискът да се обезличим - да проектираме в житейската си деятелност ценностите на другите, да живеем според желанията и стремежите на хората от близкото ни обкръжение, да предадем себе си,осъзнато или не - да приемем ролята на жертва.Но и обратното се случва толкова често - инфантилно да обвиняваме другите около нас за несбъднатите си очаквания, да ги манипулираме,да изискваме, да упрекваме,да унизяваме нечие достойнство, да играем на житейската сцена ролята на насилници.

     Всеки има различна мяра за свобода. В този ред от мисли излиза, че за мен най-върховната ценност е осъзнатата свобода, която аз най-често изживявам като отговорност и дълг към себе си, към моите близки и към всички останали, с които съдбата ме среща по моя житейски път. За мен понятията „свобода“, „истина“ и „любов“ са тъждествени. Те са моите най-тачени ценности.

 

8. Как успяхте да постигнете това, което наистина желаете? Осъществихте ли своите мечти ?

     Мисля, желанията, стремежите и мечтите на хората се променят постоянно, иначе не би имало прогрес. Мечтите са различни в различна възраст. За какво съм мечтаела като малка? Никога не съм изпадала в плен на някакви свръхамбиции. Мечтала съм за обикновени неща: за уютен дом, за една чиста и всеотдайна емоционална обвързаност, за добра професионална среда и изява, за успешна реализация на децата ми в живота и не на последно място, за социална справедливост, равенство и добруване на всички хора. Много рано обаче осъзнах, че със собствени усилия не мога да променя обществения ред, нито да възцаря справедливостта и благоденствието в глобален мащаб. Имаше моменти, когато много страдах от осъзнатата истина, че е невъзможно това да се случи, докато живея сегашния си живот. По-късно прозрях, че пътят към световния мир, справедливостта и по-хуманните обществени отношения е много дълъг и човечеството ще върви по него с векове. Но прозрях и друго, много важно, според мен, и си казах: „Започни промяната от себе си! Ти самата бъди промяната, която жадуваш!“

 

9. Според Вас кога човек наистина успява в живота? Кога той се смята за успешен?

     Кой човек е успял ли? Омиротвореният, този, който е доволен от живота си и е щастлив с това, което Е и има в мига. Днес има магнати, чието богатство се измерва с милиарди долари, но и сред тях има нещастни и неудовлетворени хора. Да си щастлив, за мене означава да си смирен. Успешният човек е този, който е успял да даде най-много на хората около себе си, на обществото. Затова мисля, че най-успешни са изобретателите, хората на науката и изкуството, които със своя труд са улеснявали живота на човека или са осветявали тъмните кътчета в душата му, облагородявали са нрава му. Човекът, който има съзнание за свързаност с другите, за мен е истинският човек.Важно е да подчертая, че идеята за Бог е опит на човечеството да осъзнае тази обвързаност като единна и неделима цялост. Не става въпрос за сляпата канонична вяра, а за осъзнаване на вселенската взаимосвързаност и обусловеност.. Сложно е за разбиране…

 

10. Вашите стихове пробуждат у читателя порива към любовта. Как според Вас поетът с помощта на словото разкрива това свято чувство? А как го пресъздавате Вие?

     Любовта е чувство, което е непознаваемо, според мен, Емине. Ако имаме предвид всичките й проявления, тогава това велико чувство е израз на нашата доброволна обвързаност със света и с хората, които осмислят живота ни. Мисля, изворът на любовта е в отношението на майката към детето. Човек, колкото майчина обич е получил, толкова обич по-късно може да отдаде на света.Няма по-добра среда за израстване и изграждане на личността от семейството. Отговорност е да си родител - всъщност си сътворец на бъдещи реалности. Признателността и благодарността към родителите е форма на любов, загрижеността на родителите за техните деца, особено на майката, е най-висшата форма на обвързаност – безусловна любов. Всички гениални творения в историята на цивилизацията са сътворени от любов към науката или изкуството. Любовта към природата отчита осъзнатата обвързаност на човека с неговата естествена среда на живот.


     Когато говорим за любовта между мъжа и жената обаче, навлизаме в територия, която не е проходена досега от човешката мисъл, според мен. Много често влюбването става спонтанно, душата ни се устремява към нечия друга душа, с която трябва да извърви общ път, да изчисти кармични негативи, които най-често в конкретната реинкарнация се изживяват като зависимости. Мисля, в любовта между мъжа и жената има някаква божествена предопределеност, която не може да бъде осъзната и обяснена. Свято чувство! Магия, която обагря света в красиви нюанси. Полет на душата към други измерения. Възможност за себепознание, себенадмогване и себеразгръщане на Духа в нас. 
Стихотворенията „В ритъма на живота“, „Какво е Бог“, „Ян и Ин, “Приливна вълна“, „Душата знае“ „Билет за рая“, „Дарът свише“, „Интуиция“, „Празнично“, „Отразена светлина, „Интуиция“, „Кристално цветче“, „Тишината говори“ са опит да се изрази образно това чувство. Те разкриват различни проявления и аспекти в изживяването на тази неразгадана магия.

Чуй онова,
което помежду ни 
ритмично тупти.

Знаеш ли?!
Само топлината твоя
и страха,
и мрака
и недоимъка
в сияние невиждано топи.

 

10. Вие сте автор на стихове. Бихте ли желали някой известен български композитор да напише музика върху Ваши стихове или пък да напишете текста върху готова зададена музика?

     Да, разбира се, тази мисъл много често ме е спохождала. Музиката и поезията са неразривно свързани. В стиха има ритмичност, рима, музикалност, дори и в белия стих. Трудно ми е да кажа коя певица бих искала да изпълни песен по мой стих. Като творческа идея това е все още нереализиран мой проект, но навярно ще го реализирам в близко бъдеще.

11.Всеки човек има моменти, в които е падал на колене. Смятате ли , че това е поражение, загуба за него, г-жо Мазлум?

     Във видимия за нас свят всичко е двуполюсно. Има изгреви и залези, ден и нощ, зима и лято, раждане и смърт, младост и старост, добро и зло, радост и тъга. Често съм се замисляла за това. В духовното израстване на човек усещанията и възприятията за двуполюсност постепенно се редуцират, тъй като по своя житейски път той овладява способността да живее смирено, т.е. да "схваща" промисъла на случващото се в живота му. Както народът е казал, проумява, че „всяко зло е за добро“. Няма съзидание без рушене, нали?! И в природата е така. В душите ни – също. Отиващото си от живота ни отваря място за новото, непознатото, в повечето случаи – по-доброто и съвършеното. Всичко всеки миг се движи, променя се…

     Падането на колене? Мисля, че няма човек, който да не е преживявал житейски катаклизми и упадък на духа. Да, моята душа познава и смъртоносната болка /“Гобленът“/, и онова състояние, когато в нея едва мъждука последната надежда. Но както се казва, преди смрачаване е най-тъмно и след всяка люта зима настъпва пищна пролет. Най-същественото в моменти на житейски неудачи е да не изгубим обичта към живота, вярата в подкрепата на вселенската сила и в правото си на щастие. Да не позволим отчаянието, болката и мъката, а доста често и съмнението, тревогата, гневът, омразата, жаждата за мъст да опустошат душите ни.

     Не мисля, че провалите в живота са необходимост или са неизбежни, но страданието – да. Не знам обаче дали има страдание без провали. Човешката душа се пречиства и извисява чрез страданието. Осъзнаването става чрез болка. Една изстрадана от мен истина бих искала да завещая на децата си – винаги да бъдат благодарни за това, което е в момента и никога да не роптаят за това, което вселената не им дава в този час. Това означава, че те още не са го заслужили или то не им е необходимо. А по принцип, вселената е безкрайно щедра и всяко наше желание и мечта могат да бъдат осъществени. Стига да знаем как да се помолим за това. Но преди всичко е нужно да сме душевно пречистени и безкористни в очакванията си.

 

12. Творбите Ви, според мен, са написани на специфичен стил, който е недостъпен за всеки. Единствено хората с творчески усет и способности за задълбочени философски прозрения могат да декодират посланията в тях. Като последен въпрос искам да Ви попитам: Как според Вас светът може да стане по- добро място за всяко човешко същество? От прочетените от мен Ваши стихове мисля, че Вие наистина сте намерили нетрадиционен и интересен отговор на този въпрос.

     Да, спецификата на стила и на образната система прави твореца уникален. Стилът ми е по-скоро образен и иносказателен, отколкото метафоричен или символичен. Смятам, че поезията ми не е декларативна и нравоучителна, но по-дълбокият прочит и осъзнаването на споделените преживявания и истини в нея изисква житейски опит, познания по психология и философия, както и поне частично познаване на постулатите на източните духовни учения и езотериката. Вярно е това, че една поетична творба се разчита от читателя на различни нива. За мен е огромно удоволствие, че значими и утвърдени поети разчитат много правилно моите послания.Това ме радва, щастие е да бъдеш разбран и споделен, нали? 

     Как светът може да стане по-добро място живеене за всеки ли?

     Ако всеки се погрижи да създаде ред, хармония и благоденствие в собствения си ум и сърце, в собствения си дом и живот, то тогава светът за много кратък период от време би се променил. С труд и вяра всичко се постига. Вярвам, че осъзнатостта на индивида и способността му за духовна трансформация са предпоставките за по-хуманни обществени отношения и всеобщо благоденствие. Оттласкването на духа към по-висши измерения е неизбежен процес, който обаче ще продължи много векове. Всъщност, това е болката, която ще нося цял живот. Неразрушеното Его е причината за злото в света – за бедността и глада, за насилието и престъпността, за войните...  Човекът все още е много близо до хомосапиенса, отколкото до Бога. И настоящето на човечеството убедително го доказва.

Гюлсер Мазлум
15.02.2018

 

Удоволствието да отговоря на въпросите на дванадесетокласничката Емине Ахмедова, бивша моя ученичка, вероятно бъдеща журналистка, беше изцяло мое. С това интервю тя участва в Шестия национален ученически журналистически конкурс "Григор Попов", организиран от ЦУНТ – гр. Разград.

 

 

 

© Гюлсер Мазлум Всички права запазени

Коментари:

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.