6.06.2009 г., 21:12 ч.

Един тъжен репортаж 

  Журналистика
1609 0 14
1 мин за четене
Пиша от морето. И съм гола. Това е за мен морето - свобода, кеф и тотално отпускане. Само дето напоследък все по-трудно става. По-често е стягане и яд.
Макар че се зарекох да не стъпвам вече на родното Черноморие, не издържах и дойдох... да видя докъде я докараха с бетонирането. Вече може би знаете, че ми е болна тема.
Чувството тази година е странно, доста странно. Призрачно и малко зловещо... Навсякъде бетон - безумно много кичозни хотели и апартаменти за продан (половината от тях зарязани донякъде), необичайна тишина и... никакви хора. Е добре, де - тук-таме се намират по някой заблуден англичанин, който се чуди как да продаде злощастното си апартаментче или пък някоя и друга самотна позастаряла и понатежала рускиня, чийто новозабогатял съпруг ù е купил нещо малко на българското Черноморие и я е зарязал там, за да има повече време за младата си любовница. Дори и тези, които бетонират, ги няма. Навярно са на почивка в Гърция или другаде, където е все още девствено, стилно, чисто и кр ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Антонела Огнянова Всички права запазени

Предложения
: ??:??