Ганьо - “приятелю мой, любов моя”

                     Хей, Ганьо, пак се срещаме. Не, че това е изненада. В последно време те виждам навсякъде и намирам у всеки. Днес е твоята воля. Господстват твоят морал и твоите разбирания.

Та кажи ми, Ганьо, как си? Оплакваш се! От какво бе, Ганьо? Ааа, този път от политиците. Че ти май и там си намери мястото. И днес си между тях. Но не, ти пак не си доволен. Ами да, продължавай така. И на следващите избори не ходи да гласуваш  и на новите им оправи майката. Знам, знам, тежко ти е. Уморен си от толкова тежък сексуален живот. Разбирам те!

                  И вчера пак те срещнах - но вчера беше ученик, а после и учител. Да, спомням си, защото те похвалиха. Винаги е “яко”, когато някой те похвали, както Световната банка - образованието ни. Така и не разбрах кое му хвали, но нищо. Важното е да има нещо хубаво, нещо позитивно. Като това, че мнозина зрелостници смятаха, че Левски трябва да се "канализира" за светец - тези, които, разбира се, знаеха кой е той и какво е направил. Но тях друго сега ги вълнува, пишат книга за Азис - най-после нещо за четене.

              Трудно ти е, Ганьо. Тежко ти е. Знам и те разбирам. Трудно нещо бе да си ученик в последните 15 години. То не бяха реформи, не бяха чудеса. Всяка година нови учебници, нови учебни програми. Главата ти да се запари. В последно време се издадоха повече учебници, отколкото бяха томовете на Тодор Живков, Ленин, Маркс и Енгелс едновременно. Чак дърветата ги заболя от създалата се ситуация. Че то дървесината започна да не стига за производство на учебници.

                 Ех, Ганьо, приятелю, знам и твоят идол кой е. Както се пее в една песен - “животът ми е поп-фолк”- да живее Митко Пайнера и всичките му силиконови принцески. Но нека, нали и пластичните хирурзи трябва да хранят семейства. Една силиконка на по хирург - стига му за цял живот - изкарал си е прехраната човекът.

                 А стана ли студент, Ганьо - разбира се, че стана. Та нали тази година от висшите учебни заведения обявиха толкова места за прием, че не им достигнаха абитуриентите. Преди това чиновник, срещу съответното заплащане, изнесе темите от матурата по литература. Пак ли ти беше трудно Ганьо - трудно даже да препишеш? Разбирам те, мой човек, разбирам.

             Чудя се какво ли ни остава на нас простосмьртните - несиликоновите, с “малкото” акъл в главата. Но ти вече знаеш какъв е изходът от това положение - изпробвал си го. Два са вариантите: да се ориентираш правилно в политическата обстановка и да се подмазваш на правилния човек или сключваш изгоден брак и да родиш деца на правилния човек. Това ли ме съветваш, Ганьо? Ти така ли правиш? Разбира се, че правиш така. Ти си начетен, доблестен човек - с принципи, морал.

                 Онзи ден и лекар беше. ”Дай ми, докторе, да ти налея”- някой ти подвикна. И ти му даде. Какво друго да направиш? Това доведе младите специалисти, след шестте изтощителни години в университета, днес да стават дистрибутори на фармацевтични продукти, за да получават възнаграждение, съответстващо на техните подготовка и положени усилия. Но ти, Ганьо, не си сред тях. Ти се уреди подобаващо. Знаеше къде да идеш, на кого да “бутнеш”. Затова добре си ти - плюеш другите и ги наричаш глупаци, защото нямаха твоя “акъл” и разчитаха на себе си. Изгубена кауза, зная. Знаеш го и ти.

             Все пак нека не забравяме, че това е България - страната на изкривените представи и преиначените ценности. Страната на долнопробния морал или изобщо на цялостното му отсъствие. Държавата, в която всички разбираме от всичко, но си оставаме все така неграмотни. Тук, където нещата са само на теория, където важни са думите и хартийките, a не делата. България - гордей се, Ганьо -нищо, че няма с какво. Бий се в гърдите и се наричай велик - нали на думи си такъв, така са те научили.