Ганьо - “приятелю мой, любов моя”
Хей, Ганьо, пак се срещаме. Не, че това е изненада. В последно време те виждам навсякъде и намирам у всеки. Днес е твоята воля. Господстват твоят морал и твоите разбирания.
Та кажи ми, Ганьо, как си? Оплакваш се! От какво бе, Ганьо? Ааа, този път от политиците. Че ти май и там си намери мястото. И днес си между тях. Но не, ти пак не си доволен. Ами да, продължавай така. И на следващите избори не ходи да гласуваш и на новите им оправи майката. Знам, знам, тежко ти е. Уморен си от толкова тежък сексуален живот. Разбирам те!
И вчера пак те срещнах - но вчера беше ученик, а после и учител. Да, спомням си, защото те похвалиха. Винаги е “яко”, когато някой те похвали, както Световната банка - образованието ни. Така и не разбрах кое му хвали, но нищо. Важното е да има нещо хубаво, нещо позитивно. Като това, че мнозина зрелостници смятаха, че Левски трябва да се "канализира" за светец - тези, които, разбира се, знаеха кой е той и какво е направил. Но тях друго ...