Кой е казал, че нещата не търпят трансформации във времето? Нали всички помним крилатата следдемократична фраза „Гласувай с отвращение“. Е, посттоталитарните времена поостаряха с четири петилетки, а този призив се трансформира във времето и пространството, придобивайки нов вид на днешните избори две в едно.

Та… заседнала дълго време зад компа и приказвайки си с приятелчета из нета, твърде дълго се колебаех дали в днешната неделя да се изявя като съзнателна гражданка или просто да оставя урните без моето височайшо уважение. И даже един такъв хубав постинг бях спретнала в другия си блог – едни есенни багри, едни чудесии…Очите ти не да се изплакнат, а направо да се изперат.

Добре, ама както и да бягаш от родната реалност, тя е по петите ти. Та така и в интернета – целокупният български потребител все за това говори. И… накрая се реших. Вдигам се аз от компа с бясно усилия на волята, нахлузвам едни дънки и един пуловер и хуквам към познатото ми училище след няколко преки. Стигайки до портата, виждам едно младо семейство да излиза от нея. „Тука не се гласува, не влизайте“, ми казва мъжът. „Че къде?“, питам. „Ами и ние не знаем, по принцип идваме тук, сега отиваме да видим дали не е в друго училище“.

А така де! Ама… късметът ми сработи. На излизане от блока срещнах възрастната си майка, която ми сподели, че не е могла да чака на дългата опашка, на която била и наша съседка. Вадя мобилния от чантата си и звъня на въпросната съседка. Разбирам къде да си дам гласа, както и малката подробност, че тя чака за същото от един час. Обаче… нали съм инат и съм решила, че ще се държа като съзнателна гражданка, тази първа пречка не ме спира.

Стигам до заветното място и виждам опашката да се вие почти до външния вход.  Та голямата секция там се делеше на три. Всяка от трите секции имаше свое собствено разбиране за скорост. Тази, в която аз трябваше да си кажа думата,  очевидно пробваше търпението на гласоподавателите. Ама то не беше безгранично.

„Я вижте какво става в съседните секции, хората забравиха, че са гласували…“

„Седят ви празни стаичките, какво чакате, защо не пускате хора?“

„Ама моля ви се, погледнете се...“

И... едно от момичета започна да обяснява колко е трудно намирането в двата списъка, раздаването на трите бюлетини и…

В този момент влезе съседката от втория етаж.

„Ти на предаване ли си утре - се обърна тя към мен.  - Да ги опишеш хууубавичко. Че и аз съм била в комисия, ама такова чудо не  помня.“

Отговарям ù, че не, а хорът замлъква за известно време. Но нещата като че ли се поускориха.

Е, накрая се добрах до бленуваните бюлетини, минах през заветната стаичка, изявих се като гражданка.

Та... си мисля, че „Гласувай с отвращение!“ вече има друго звучене: „Гласувай, макар да псуваш.“