След като всички медии във Франция и по света разказаха за героичната смърт на полицейското куче Дизел, загинало по време на спецакцията в парижкия квартал Сен Дени, във Фейсбук се появиха хаштагове с текст - Je suis chien! ("Аз съм куче!"). След "Аз съм Шарли!" и "Аз съм Париж!", беше логично, в духа на солидарното съпричастие, всеки да обяви на стената си, че е и куче. Не знам за другите потребители как е, но за нас, българите, този хаштаг е може би най- подходящият от всички досега. Защото ние никога не сме били и няма да бъдем Шарли и Париж, но винаги ще бъдем... кучета. С този наш кучешки български живот! Живот, който ни превърна в зли, вечно лаещи и зъбещи се кучета, вързани за късите синджири на робски манталитетната ни ограниченост и напъхани в малката колибка на провинциалното ни тесногръдие. Затова всеки българин много или малко спокойно може да заяви: "Аз съм куче!" Но с тази разлика, че ако френското куче е отишло на сигурна смърт заради служебния си дълг, то българското би ...