Моля заглавието да се чете: "Истината за неистината или защо не мога да се съглася, че съм син на роби"
Тази статия е провокирана от наскоро публикуваното тук произведение „Истината за турското робство“ от Петър Димитров. И не цели да назидава и да поучава. Нито да обвинява в емоционално приповдигнато и пристрастно изложение. Държа да отбележа голямото уважение, което изпитвам към автора и към позицията му. И напълно разбирам на какво се дължи тя. Но с крайния му извод за турското робство не мога да се съглася.
Темата е твърде бодяща и чувствителна за нас, българите. И тъкмо затова отнапред желая да заявя, че каквото имам да казвам по нея, ще го рамкирам само в пределите на тази статия. Може би известни отзиви и дебати ще последват под нея, но аз там няма да се появя. Почне ли авторът на един полемичен текст да се обяснява под него, да го защитава и да репликира, значи не е успял да свърши нищо при написването му. Пък и съм поразглезен, свикнал съм да ми плащат, за да споря. Доколкото ...