batchvarov

... във вражда с богове и люде не намираше покой ни денем, ни нощем; тъй силно угризенията на съвестта терзаеха възбудения му дух. А цветът на лицето му беше мъртвешки, погледът страшен, ходът му ту бърз, ту бавен, изобщо безумие прозираше в цялото му лице и поглед. 

Избрани произведения

  • Как намразих мравките

    Проза » Разкази   322  16  Три работи винаги са ме ужасявали в живота - топлата бира, недопечената пържола и резултатите на националния отбор по футбол. Обаче, откакто се ожених, открих че има и по-страшни неща в житието и страданието на грешния мъж. Топлата бира поне можеш да я бутнеш във фризера, пържолата все ще я допечеш ...
  • Съчки за клада - 1

    Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми   130  10  А - Ако цял живот не си разсмял нито една жена, значи никога не си живял.
    Б - Болката е въображение, раните са халюцинации, травмите - измислица. Истинско е само поражението на духа.
    В - Всичко е слънце и вятър. Слънцето събира хората, вятърът събира боклуците.
    Г - Грехът и грехотата никак не са тъж ...
  • Никой

    Проза » Разкази   175  14  Събуди го писък на жена. Остър писък, умолителен. От онези, дето сгъстяват въздуха и свиват душата. В първия миг не разбра какво става. Виждаше преполовената бутилка с уиски и усещаше въртележката в главата си. След това писъкът се повтори. Беше по-плътен. Николай надигна глава, която бе подпирал на ...
  • Съчки за клада - 2

    Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми   126  Когато Жената се усмихва, Раят слиза на земята.
    Лъгали са ме мнозина - и жени, и мъже. Лъжат така, както изглеждат. Затова жените ме лъжеха красиво и с финес, а мъжете мамеха на едро. Но плъзгавата риба не се лови с дебела корда, а с тънка хитрина. Кой, смятате, ме улови?
    Малко ме е срам, че съм от ...
  • Братя по оръжие

    Проза » Разкази   216  12  Тогава нищо не ни обясниха. Тъй и не разбрахме защо ни пращат на онези острови на хастара на географията. На онези обветрени скали, дето слънце не иска да ги погледне. Пиле не прехвръква над оная ми ти пустош. Там трещят само побеснели тътени и диви пороища.
    Цял месец съм цамбуркал в ледените им лок ...

Още произведения  »

© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.