20.11.2014 г., 19:04

Историческият музей - бедното сираче на чирпанската култура

2.1K 0 0
3 мин за четене

ИСТОРИЧЕСКИЯТ МУЗЕЙ – БЕДНОТО СИРАЧЕ НА ЧИРПАНСКАТА КУЛТУРА

Уважаеми читатели, ще започна с едно писмо, което получих в графата „Лични“ на Фейсбук: „Извинете, може ли да попитам къде се намира Историческия музей в Чирпан?“. Въпросът не беше зададен от човек, който не е от Чирпан, а от млада чирпанлийка! Ще продължа с една реплика от възрастна жена, която заварих в музея малко преди откриването на изложбата от накити: „Миланов, идвам тук за първи път. Досега не знаех, че в града има Исторически музей!“. А, жената е с изразен афинитет към културата… Хората от града не знаят, че имаме Исторически музей! Това е печално и страшно, дори! Въпросът е: защо и кой позволи Историческият музей да бъде сирачето на чирпанската култура? Отговорът: защото винаги музеят на Яворов е фаворизиран! В публичното пространство е създадено натрапчивото чувство, че нищо извън музея на поета няма място в културния живот на града, че там е неговия център и само проявите в него са „истински“, а всичко останало е „сурогат“ и „вторичност“. Може да го има, но може и да го няма! Но нищо и никой не може да затъмнява славата на единствения културен олтар в града и на неговите пророци, во главе с един от тях! Неслучайно, градът няма театрална зала! Неслучайно, читалищната сграда тъне в разруха! Целта е една единствена: да се измести културният живот на града от своите естествени обиталища и да се съсредоточи на едно единствено място: музеят на Яворов! За да бъде под зоркия поглед на Уредника! За да бъде тотално контролиран! За да не се отклони някой от правия път!

В очите на адептите на статуквото Историческият музей е заплаха, защото в своите хранилища той крие истински богатства! Съдете сами: музеят събира, проучва и изследва археологията, историята и етнографията на Чирпан и региона. Основните колекции във фондовете включват снимки, вещи, документи, свързани с миналото на Чирпан и околностите, лични вещи и други материали, свързани с видни дейци от Възраждането, борбите за съединение на българските земи, стопанското и културно развитие на района. Безспорно най-значимият археологически обект на музея е Карасура. Това място пази уникални исторически свидетелства за живота от неолита (ІV хил.пр.н.е.) до късното средновековие (XІV в. от н.е.). Проучва се от 1981 г. от екипи от български и немски изследователи. Обхваща селищна могила Калето и околността, както и южно разположения хълм Кайряка. Разкрити са три порти, десет кули, църковни и жилищни постройки, както в укрепената част, така и извън нея. Откритият при археологическите разкопки материал е много разнообразен: отделни архитектурни елементи, каменни колони с надписи, скулптурни и култови паметници от предхристиянската епоха, оръдия на труда, монети. Богата е колекцията от средновековни накити. Голямо е количеството на намерената керамика от различните епохи, в която се включват над 250 възстановени съда. Между тях се откроява прекрасната колективна находка от 30 съда с изящни форми и украси от ХІ в. Цялото това уникално богатство стои заключено. До него хората нямат достъп. Те дори нямат представа за неговото съществуване!

Нужна е незабавна промяна! Тук и сега! Какво може да се направи? Общината да вземе мерки за осъществяване на основен ремонт на сградата и превръщането й в модерен музей, отговарящ на всички съвременни изисквания. Единственият начин това да стане е чрез проект, с който да се кандидатства през новия програмен период 2014-2020 г. Проектът трябва да бъде пълен и всеобхватен: сграда, оборудване, обзавеждане, както и да включва уникалния парк, с който разполага музея. Не бива да се забравя и Карасура, където усилията трябва да продължат, проблемите да се решат и обектът да се превърне в туристическа атракция. Това е пътят, уважаеми читатели! Целта е ясна: Чирпан да стане световна туристическа дестинация! Защото на Чирпан му предстои бляскаво туристическо бъдеще!

Георги МИЛАНОВ

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Миланов Всички права запазени

Коментари

Коментари