Навсякъде витаеше нещо неказано, премълчано, спестено…

Не виждах, не разбирах, не оценявах…

Тягостен беше и въздуха, който дишахме.

Нещо се случваше!..

Станахме подозрително внимателни!...

Започнахме да се ослушваме… подслушваме!…

Унгария – 56-та!... Чехословакия – 68-ма…

Следващата!... Следващият!...

                                  *

Учебната 1968-ма започна с новина – смяна Ректора на ВИТИЗ!

Васил Колевски си отива - идва Стефан Каракостов!

Студентите не считахме за важно, кой ще бъде Ректор!

Над всичко беше Учителят, който ще работи с теб.

Богът, който ще ти вдъхне вяра, сила и криле да полетиш!

Подадена ръка, сред хиляди други – някой е повярвал в теб…

И обратното – една задължителна взаимност!

Невероятно усещане, което поражда истинското творчество…

                                   *

Всяка крушка си има опашка…

Всяка промяна води към следваща!

Тежко на неподготвените за изненади!

Новината: нашият клас се поема от режисьора Методи Андонов!

Сегашният, Анастас Михайлов – бай Насо поема І-ви курс режисьори!

Да се радваш или да плачеш!

Някой ни „цапна” с мокър парцал по главите…

Всеки би се запитал:

Кому е нужна тази промяна на преподаватели по никое време!

Не е ли логично Методи да поеме първи курс режисьори!

По такъв начин и промяна няма да се налага…

Или най-откровено недоверие спрямо бай Насо!

Удар под кръста, но за наша сметка!

Ректорът дори не ни уведоми… все едно решение на Политбюро!

Новината стигна до нас като мълва, която бай Насо потвърди.

Редно беше някой да обоснове намерението си, да ни подготви!

Не е ли това безотговорна игра с живи хора…

Колевски си отиде, явно отказал ролята на екзекутор!

Това ли беше цената на ректорската промяна!…

                                  *

Изпитвахме страх – класът беше настръхнал!

Никой от нас нямаше нищо против Методи Андонов!

Нещо повече - щеше да е чудесно, но ако ни беше поел от първи курс!

Промяна на преподавател между първи и втори курс си е осакатяване!

Михайлов и Андонов са диаметрално противоположни творци.

Последователи на две различни школи!

Методи беше в своя възход – току-що завършил „Бялата стая”!

След „интриги”на колеги, самият Живков благослови филма.

Беше получил и Голямата награда на Карлови вари…

"Чичовци" , "Свинските опашчици ", ”Михал Мишкоед" ,"Смъртта на Тарелкин", "Ревизор", "Суматоха", "Старчето и стрелата"...

Всичко, което беше поставил, се превръщаше в хит!

Шанс за всеки от нас беше да работи с такъв творец…

От друга страна: нас ни беше приел Анастас Михайлов!

Той беше открил у нас евентуалната заложба!

Приемайки те, той е убеден, че няма да си губи времето…

Талантът е относително понятие – за един гениален, за друг некадърник!

Методи Андонов можеше в нито един от нас да не открие качества!

Най-страшното - можеше да се окаже, че не сме „негови” актьори!

Той обичаше да работи с тесен кръг актьори, и правилно!

Театър се прави със съидейници, а те не могат да бъдат много…

При нашета подготовка, това би довело до неизлечими комплекси!

Бай Насо не беше ярък режисьор, но беше добър педагог.

Методи - абсолютна противоположност: преди всичко - ярък режисьор!

Сам се признаваше, че не умее да говори - той просто действаше!

Бай Насо пък умееше да насажда огромна любов към театъра!

Всъщност, те двамата прекрасно се допълваха…

Щеше да бъде страхотно, ако промяната беше между втори и трети курс!

Но в този момент би могло да бъде фатална за нас!

Така е, този „занаят” се учи първите две години.

Трети и четвърти курс прилагаш наученото на практика върху роля…

Каквото има да се каже, се казва първите две години.

Каквото има да се прави, се прави последните две.

Онова, което се прави във всеки професионален театър.

Не случайно в много страни на Запад обучението е двегодишно…

Така разсъждавахме ние, потърпевшите!

Но нас никой не ни питаше какво мислим!

Тогава решихме да говорим, без да ни питат…

                                   *

Класът беше почти единодушен: изложение до Комитета за култура.

Председател на КК беше поетът Павел Матев.

Само трима или четирима отказаха да подпишат изложението…

Това бяха студентите, приети като резерви.

Приехме го за нормално – при тях страхът беше тотален.

Подписах и подпечатах изложението като секретар на ВК на Комсомола!

Така зад протеста заставаше Вузовският комитет, т.е. целият Институт!

Отскоро секретарите на ВК бяхме и членове на академическите съвети.

„Размразяването” беше отзвук от събитията в Чехословакия.

Бяхме убедени, че Павел Матев няма представа за тази промяна!

Тайно се надявахме да се възмути от „действията” на Каракостов…

За жалост: любимият поет дори се оказа съпричастен в „промяната”!

Творецът, когото обожавахме, прочел изложението и цинично заявил:

- Кажете на Михайлов, че ще го пратя във Видинския театър!

Убеден, че зад изложението стои самият  Анастас Михайлов!

                                   *

Бяхме обезверени!...

Знаех, че Методи го информират ежедневно за настроенията в класа…

Нелепа ситуация – кои сме ние, че сме тръгнали срещу Методи Андонов!

Тръгнали срещу решение, което явно идва „отгоре”!

И то непосредствено след Пражка пролет!...

Толкова е близко до ума – „промяната” въобще не идва от Ректора!

Що му трябва на Каракостов да се завира между шамарите!

Кой е той? Един изпълнител…

- Най-обикновен бранник – ехидно подхвърляха някои преподаватели…

Ако пък това беше истина, тежко ни!

Обикновено тези хора се стремят да компенсират прегрешенията си…

И това винаги ставаше за сметка на беззащитните!

При такива „спуснати” решения, шефовете се „насираха” от старание…

Знаеше се: в класа има студент, чиято съпруга беше служител ДС!

Сега си давам сметка, колко изкъсо бяха следени нашите действия.

И в основата на всичко стои секретарят на Вузовския комитет!

За капак се чу, че ББС съобщило за „брожение” във ВИТИЗ!...

Случи се нещо, което никой не го искаше…

Оказа се, че това просто е само началото…

                                   *

Никой от нас не беше наясно за какво точно става дума.

Не знаехме, че Методи е станал жертва на интриги в Сатирата…

Тогава още „вятър ни вееше”, бяхме настрани от „мръсните игрички”!

Само по книгите четяхме за страшната западна мафия!

Никой не смееше да признае, че у нас също има мафия, която убива...

И зад тази мафия стоеше страшният Кръстник – Партията!

Режисьорът, който създаде различния облик на Сатиричния театър!

Който разкри и изгради най-интересните български актьори…

Творецът, който доказа, че Калоянчев е преди всичко драматичен актьор!

Този театър се отрече от създателя си, от своя творец!...

Безскрупулната театрална мелница го сдъвка и изхвърли!

С неговата чувствителност не му трябваше много…

Като всеки творец беше изключително субективен и мнителен…

Обвинен е в авторитаризъм и кариеризъм!

Така мисли партийният секретар, респективно Партията-Кръстник!

Партията-Майка не допускаше други авторитети.

Авторитарната Партия мачка авторитети…

Единствен, който открито го защитава, е Георги Парцалев!

- Това е абсурдно и безумно! – заявява той и напуска събранието.

Единствен от всички – свободният бохем, най-достойният!...

Така новаторът в българската режисура остава на улицата!

Театърът загуби, печели - киното!

А можеше никой да не загуби!

                                   *

Всичко, което създаде на лента, остана в Златния фонд!

За съжаление не беше много: „Бялата стая” - 1968 г., ”Няма нищо по-хубаво от лошото време” – 1971г., „Козият рог” – 1972г., „Голямата скука” – 1973г.

Сблъсъкът му с Хайтов относно сценария на „Козият рог” е съдбовен!

Хайтов не приема важни епизоди от сценария!

Методи е принуден да се откаже и оттегли!

Хайтов заявява: Проблемът си е твой!

Накрая големият творец не издържа и отстъпва.

Приемането на филма превръща художествения съвет в кошмар!

Пълно и тотално отричане на филма…

                                   *

Как е издържал цялата тази нечовешка интервенция!

Какво е истинското име на цялата тази агресия срещу Методи Андонов!

Защо отвсякъде е „подпиран” с удари!

На кого е пречел най-доказаният творец за всички времена?

Как се наричат подобни действия?

Накрая сърцето не издържа – умира само на 41!

И това ако не е убийство!

И до днес никой не говори за виновници!

Методи можеше да бъде още жив!

И българското кино щеше да има по-различна съдба…

И ние, без да подозираме, вероятно дълбоко сме го наранили!

Малко е трябвало - някой да разговаря с нас!

Не го направиха… и ние реагирахме като хлапаци!

                                   *

Нека този опит за изповед бъде една закъсняла молба за прошка…

Пред поколенията… и Методи!

                                   *