Пак сутрин, а бях сигурен, че няма да я има вече. Тежкото усещане на въздуха, остротата на твоите лъчи, слънце. Всичко пак се движи и двете ми ръце изтриват безкомпромисно съня от очите ми.
Пак сутрин, а нощта бе толкова вечна и сама. Тръгвам пак към бездната… живот. Живот сред нас - хората. Всички лицемерия, лъжи, изкуственост се раждат с тебе, сутрин, с твоите лъчи, слънце. Казваме си, говорим си просто за света. Има приятелство, достойнство, любов, а после тихичко се прибираме и хващаме всичко наше. Предмети за очите, празнота за душата. Дълбоката яма на материализма. Празни приказки, изтъркани думи, безсмислици. За едни хартии убиваме, крадем, раняваме. За тях сме без домове, за тях ставаме сутрин. Искаме повече хартийки, че любовта, приятелството без тях са само библиотеки, библиотеки с книги от минало безсмислено и убито пак заради тях, хартийки.
Пак сутрин, а бях сигурен , че няма да те има вече. Не защото ми се умира, а защото не ми се иска да стана като вас хартиен човек. Малк ...