... И след това... умрях!
Не мога да бъда сигурен как точно стана, но помня как затворих очи за секунди, което в случая е много време, след като ги отворих, вече бях там. Поради съображения за сигурност не мога да дам точно описание на мястото, за което се извинявам, но мисля, че ще ме разберете - все пак подписах договор за поверителност. Както и да е! Озовах се на една много дълга опашка от хора. Надявам се, можете да разберете моето объркване. Не знаех къде съм, не знаех какво се случва и като всеки нормален човек започнах да разпитам. Човекът зад мен бе първия ми избор, но на въпроса „Къде съм?” той отговори „!@?!@?!?!@!?@!?@” ... За съжаление азиатците са навсякъде. Да бях учил езици... След като не бях удовлетворен от отговор, който да разбера, се обърнах към следващия човек... опаа, жена! Попитах я съвсем учтиво „Къде съм?”, а тя надменно ме погледна и каза на български, език, който поне малко разбирам: „Защо не спреш да разпитваш и не чакаш като всички други!”... Не знам, може ...