КОДЕКСЪТ НА ТРУДА – ПРЕЧКА ПРЕД БЪЛГАРСКАТА ИКОНОМИКА

Основният проблем на българската икономика в момента е безработицата, която достигна гранични стойности от 12% през последното тримесечие, без да се отчита реалната безработица, която е около 18%. Тази безработица е структурно много опасна, тъй като в нея се включва и младежката безработица, която е над 35,8%. Така, че, ако говорим за проблеми на българската икономика, то безработицата е основен. Решението би трябвало да включва най-различни мерки. Един от проблемите, който пречи на българската икономика, е остарелият  Кодекса на труда и заложената в него философия. Действащият Кодекс е още от 1986 г. От тогава до сега коренно се измени характерът на собствеността. Налице са друг тип индустриални отношения. Въпреки огромните промени досега нито едно Народно събрание от годините на прехода не посмя да приеме нов и модерен Кодекс на труда! Това е огромна  пречка пред българския трудов пазар. Той е затворен и не е гъвкав.

Къде сме ние спрямо Европа по отношение на гъвкавостта на различните форми на заетост? В Европа, заетостта на намалено работно време е 19,5%, а в България е 2,4%. Заетостта на срочен трудов договор в Европа е 14,1%, в България е 4,1%. Нормата на производителност в Европа е 12%, в България е под 7%. Реалната производителност на един зает в Европа е 32,3 евро на час, в България е 4,8 евро. Ученето през целия живот в Европа е 10% от заетата работната ръка, в България е 1,5%. Безспорно, причините  са именно в  Кодекса на труда. На гъвкавостта пречи и изключително тромавата процедура при освобождаването на даден работник. За да стане това, трябва да се иска съгласие на синдикалната организация!? А на всичко отгоре, този Кодекс на труда разрешава министърът да разшири колективния договор в целия бранш. Но в него има малки предприятия с няколко души и други с хиляди работници. Огромните спънки в архаичния Кодекс не дават възможност на българските работодатели да се освобождават от ненужните хора. Огромен е броят на защитените от Кодекса на труда групи: членове на синдикалното ръководство, бременни жени, инвалиди и т.н. Това са десетки защитени групи! И друго: в България има таван от 30% за временната заетост?!

България е единствената европейска страна, която има двегодишен отпуск по майчинство. В Белгия е 3 месеца, в Швейцария е 6 седмици, във Франция и Германия е 6 месеца. Няма нито една европейска страна, където има повече от 6 месеца отпуск. А тук, след като две години се дава отпуск по майчинство, върху този отпуск се  работодателят трябва да начисли и плати друг отпуск?! За тези две години майките губят своята квалификация. След две години те губят трудови навици, губят част от своите умения, а се връщат на същото работно място.

Един от най-големите проблеми на прехода са синдикатите, които изиграха зловеща роля в българския преход. Те са основните виновници българският капитализъм да не бъде съвсем истински. Тяхното настъпление е разрушаващо икономическия климат в страната А, в същото време, самите те са работодатели и собственици на търговски дружества. Освен това, акумулират рентиерски капитал и са активни участници на пазара на имоти. Съществуващият тристранен съвет, където профсъюзите рекетират работодателите и държавата, е напълно незаконен.

Могат да се посочат още множество примери за пълната несъстоятелност на действащия Кодекс на труда. Правенето на промени е палиативна мярка, която не може да реши проблемите. Необходим е напълно нов и модерен Кодекс на труда, който да отговаря в пълна мяра на потребностите на обществото!